Будапеща – столицата с две лица

Раздвоена между новозеландския корабен дъждобран и тениската с къси ръкави, с клепачи, тежащи от страх, че ще изпусна нещо интересно по пътя, и същевременно с широко отворени очи, пристигам в Будапеща. Градът, в който красотата само чака да бъде погълната от човешкото съзнание. Красотата е твърде много и е за всички сетива – миризма на сяра от минералните води, прелестни гледки към тъмносините тежки води на Дунав, вълшебен вкус, залепващ за дълго време по небцето, от унгарския гулаш и ябълковият  щрудел с топка сладолед.

Будапеща – столицата с две лица. Това определение съвсем не е случайно. Уникалното разположение на този град го нарежда в класацията на най-красивите дестинации в световен план. Хълмовете на Буда и равнините на Пеща са разделени от криволичещия красив Дунав.

Будапеща се ражда през 1873 г., когато двете сестри – високата Буда и ниската Пеща се сливат в едно. Историята на всяка от тях е любопитна и очарователна. Буда е разположена върху стръмен хълм, по който са пръснати руините на кралския дворец, извисява се катедралата от 13 век „Свети Матиаш”, а бдителните Рибарски кули, от които градът е бил охраняван, го опасват плътно. Пеща лежи върху източния, нисък и равен бряг на реката. Перлата на тази част е неоготическата сграда на парламента от 19 век. Криволичещите булеварди следват старинни укрепления и заобикалят новите жилищни сгради. И когато всичко това се събере в едно, се получава Париж на Централна Европа. С това име чужденците често наричат Будапеща. Разкошът и удобството на Запада са съчетани по изкусен начин със семплия, но чувствен начин на живот на унгарците.

В Будапеща всяка сграда, всеки маршрут на трамвая, всяка гледка, всяко уютно кафене или малък музей крият изненади. През цялото време имам чувството, че зад ъгъла ме дебне нещо интересно, нещо, което задължително трябва да видя и да усетя, нещо невероятно. Това беше усмивката и разваленият английски на продавачката на билети за градски транспорт, цветните покриви на сградите в Будавар, ръчно везаните кенарени ризи на пазара за сувенири в Буда, приветливата усмивка на сервитьора, вкусните ястия, пъстрите цветя и свежите зелени поляни в Пеща. Като символ на вечно променящото се настояще, на прогреса и перпетууммобилето на живота са велосипедите, с които се разхождат и млади, и стари в Будапеща. Двете части на града са свързани със седем моста. А мостовете са любимото място на всички – и на пешеходци, и на велосипедисти. Несвикнала с дрънкането на звънеца, като сигнал, че преча на нечий път, аз често не разбирах каква е тази звънчева суматоха, която наставаше зад мен. А вариациите на модели велосипеди в унгарската столица са хиляди – стандартни колелета, такива с една гума, с багажници и пластмасови седалки за двете деца, та чак до колело-маса за цялата тайфа. За това многолюдие на колела са осигурени и съответните удобства. Велосипедистите карат в отделна алея и имат свои собствени светофари, от чиито светлини се водят. Всичко това им гарантира спокойното и безопасно придвижване из града дори и в пиковите часове.

Започвам разходката си из Буда сред зеленина, слънце и много, много топлина – 26 градуса. Дори и без пътеводител, веднага се разбира къде са забележителностите по огромния поток туристи около тях. Глъчката и разнообразието от реч и цвят на кожата са характерни за площада, от който тръгва автобус 16А и преминава през крепостния хълм Будавар. Тук се намират Рибарските кули, построени около замъка в края на 19 век. Те представляват част от стените, опасвали града в миналото. В периода 1901–1905 г. съществуващите части на крепостта са съединени с коридори и тераси в неоромански стил. Днес от Рибарския бастион се открива най-невероятната гледка към другата част на града – Пеща, към Дунав, който бавно влачи водите си, към 7-те моста, които свързват двете части на унгарската столица. Заради своята красота Рибарските кули често са наричани Каменните дантели. Някога тази част на града е била защитавана от задругата на рибарите, откъдето идва и името на кулите. Днес от наблюдателниците на Рибарските кули гледат туристи от цял свят – лекари, адвокати, търговци, артисти... Паметникът на крал Стефан, който покръстил унгарците, се намира в южния край на Рибарския бастион. Църквата на крал Матиаш се издига близо до паметника. Оформена в готически стил с изящни стенописи. Тук са били коронясвани унгарските крале. Наречена е в чест на краля, защото той се венчава в нея два пъти. Заради красотата й дори турците, завладели Буда през 1541 г., не могли да я разрушат, а само замазали фреските. Всяка крачка на хълма отвежда към сграда със своя собствена история и магия – статуята „Света Троица”, Площада на триединството, Цитаделата... Ако нямате достатъчно време, или просто очите и съзнанието ви не могат да поберат толкова красота и история, разгледайте малкия макет на хълма, направен от бронз. Той е точен образец на всички сгради, сред които можете да се разходите. В южната част на крепостта се помещават Националният исторически музей, Народната библиотека "Сечени" и Националната художествена галерия.

Павираните малки улички ме отвеждат към най-сладкото изкушение – Музея на марципана. Още на витрината ме посреща изкушаващо голяма бяла марципанова торта. А в залата на сладкия музей ме очакват още много подобни изненади – гора от кактуси с обща тежест 130 килограма, за чиято изработка е била нужна цяла година, 50-килограмовата фигура на кралица Елизабет, изработена за 150 часа, и приказен сюжет със Снежанка и седемте джуджета. Дори картата на Европейския съюз е изработена от вкусното изкушение. Малката сладкарничка и търговските щандове са отрупани със сладкиши с различна форма и опаковка. По рафтовете дори се мъдрят красиви рози от марципан – какъв по-романтичен подарък за любимата жена?! Купувам малки марципанчета с ментов и плодов пълнеж, за да задържа по-дълго спомена за вкусното приключение. Пликчето обаче остава наполовина празно само няколко крачки извън магазина.

Докато се колебая каква монета да си направя за спомен на една интересна ръчно въртяща се машина – въздухът се изпълва с крясъщи. На брега на Дунав, точно пред моста Сечени, са се събрали хиляди велосипедисти, които с радостни възгласи посрещат дадения старт на велопохода. По моста се стича цветно множество. Хора, малки, колкото палеца ми, бързо въртят педалите и скоро изпълват моста по цялата му ширина. Тръгвам и аз по този мост, за да опозная и другата част на града – Пеща. През 1832 година граф Ищван Сечени започва да строи така наречения Верижен мост. На едно от своите пътешествия из Европа той се запознава с Уилям Тиерни Кларк, който се заема с нелеката задача да начертае план на моста. Неговият съименник Адам Кларк е нает да ръководи строителството, което завършва през 1849 година. Отстъпващите фашистки войски взривяват моста през януари 1945 года. Този важен елемент от панорамата на града е възстановен точно 100 години след полагането на първите му основи. Мостът се оханява от гранитни лъвове, които в жаркото обедно време изглеждат като дремещи мили котенца.

Пеща ме посреща с добре оформени градинки, изпъстрени с пролетни цветя и красиви, поддържани паметници. Тук може спокойно да поседнете върху свежата зелена трева и да се попечете на слънце. Скоро и друг ще го направи. А група младежи дори изваждат китари и тарамбуки и зазвучава екзотична музика. Зад всяка втора врата на улицата се крие ресторант или кафене. В края на 19 и началото на 20 век Пеща е известна като Град на кафенетата. В много от тях посетителите били редовни и дори идвали по едно и също време на деня. Собствениците се грижели в заведенията винаги да има актуални вестници, както и подострени моливи и чиста хартия, в случай че музата на вдъхновението навести някого от гостите. Благодарение на тези споделени интереси се раждат литературните и политическите кафенета. В издание на келнерите в Унгария от 1904 година пише: „Унгария е страна с 12 000 църкви и 76 000 кръчми." Не знам колко са те на брой днес, но със сигурност знам, че във всяка кръчма или ресторант ще ви предложат наистина вкусни местни ястия. Макар че бях с предубеждения към унгарската кухня, те бързо се стопиха още след първата лъжица унгарски гулаш. Традиционно той се приготвя с говеждо месо, картофи, свинска мас, чушки и много подправки. Унгарците обикновено добавят и чипетки – тестени топчици с големина на грахово зърно, но в много заведения си спестяват тази екстра. Достойна конкуренция на българските люти чорбаджийски чушки е унгарският червен пикантен мус. За нищо на света не пропускайте да опитате и пиле с билки и розмарин, паприкаш със сметана, щрудел с ванилов сладолед. И всичко това обилно полято с токайско вино. В миналото властите са позволявали от омайната течност да се изнасят само по две бутилки. Днес токайско вино може да се намери в пазарската мрежа в почти всяка държава. Но все пак най-истинско и вкусно е в самата Унгария. Според преданията токайско вино се произвеждало в Унгария още през 3-ти век. В средата на 14-и век токайското грозде било пренесено във Франция и там намерило много ценители. Виното е с наситен златист цвят, с тънък аромат и мек, леко сладникав привкус. Людовик ХІV го нарича "вино на кралете и крал на вината". През 1926 година Франция и Унгария подписват договор, според който унгарските винопроизводители трябва да спрат производството на алкохолната напитка с оригиналното название "коняк", а французите от своя страна се отказват от използването на марката "токай". Традиционна народна кухня се предлага в ресторантите "Матиаш пинце", "Апоштолок", "Фестивал", "Кишбуда дьонде" и "Гундел", както и в безбройните малки гостилнички. Келнерите посрещат с поздрав на унгарски, немски или руски. Това са трите най-разпространени езика в страната.

След като засищам глада и жаждата си, продължавам към сградата на парламента. Тя се смята за една от най-красивите и величествени в Европа. Монументалният строеж е дълъг 268 метра, широк 123, с височина 96 метра. Опасват го 365 кули – за всеки ден от годината. Интериорът включва 10 двора, 13 пътнически и товарни асансьора, 27 порти, 29 стълбища и 691 стаи. Фасадата е украсена с 242 скулптури на унгарски и трансилвански владетели, гербове на крале и херцози. До главния вход се стига по стълбище, украсено със статуите на два лъва. За строежа са използвани 40 милиона тухли, половин милион плочи от мек варовик и 40 кг злато. Действието на напорните води на Дунав по речните камъни изисква постоянни грижи за красивата сграда. Това, което реката не успява да развали дори с години, го разрушава войната. След Втората световна война сградата на унгарския парламент е почти напълно унищожена. Това е и първата сграда, която се реставрира след края на войната.

И ако в Буда търсех оригинални сувенири, които да ми напомнят за нейния запазен средновековен вид, то в Пеща няма да пропусна шопинга из просторните модерни магазини. По бляскавата Vаci utca са едни от най-добрите бутици и модерни търговски центрове в тази част на града. Още по време на османското владичество, когато Буда е част от империята, Пеща се превръща в признат търговски център на границата с европейския свят. Туристите, решили да задоволят глада си за нови стоки, предпочитат булевард "Ракоци". По широките му тротоари се редуват маркови бутици и магазини за конфекция за всеки джоб. В сезона на разпродажбите в "Уестенд" може да се намери всичко – от напръстник до уреди за вграждане, и то на изгодни цени. Това е и най-големият търговския център в Централна Европа.

След обиколката в двете части на унгарската столица в съзнанието ми остават красотата на фасадите, изящността на архитектурните елементи, вкусът на унгарската кухня и освободеността на унгарците. А има още толкова неща за разглеждане, толкова места за посещение. И все пак имам усещането, че съм била в два различни свята. И съм посетила две различни места на цената на едно. Едният пази историята на времето и героичното минало, а другият смело стъпва в бъдещето. Буда е по-аристократична, а Пеща – по-делова. Това е Будапеща – унгарската столица с две лица... И с много мостове, които свързват миналото и бъдещето. Така унгарците винаги ще помнят къде са били и никога няма да забравят накъде са тръгнали.