Над 1000 хартиени змея в небето над Гуджарат

Mайстори на хвърчила от 31 страни и 83 индийски клуба се стекоха на тридневен фестивал в специално преоборудван за вятърното нашествие от цял свят стадион. Пет хиляди дечица, дресирани да изпълняват като едно гимнастика с молитва.
След международния фестивал на хвърчилата в индийския щат Гуджарат вече ще се замислям, преди да кажа: "На баба ти хвърчилото!". Защото вятърното хоби съвсем не е вятърничаво, щом по него леят страст улегнали люде. И далеч не бедстващи. Щом "готината мафия" на хвърчилата обикаля света от фестивал на фестивал - след Индия са 2 седмици в Китай, следват Малайзия, остров Бали, Южна Корея, Австралия...
Хвърчилото се оказва голям гъдел, способен да извади най-доброто от човешката същност. Дори да има състезание, то не предизвиква нито завист, нито стръв. Всеки е готов да сподели канапа, рамката, хартията, уменията си с другия. А той, като получи награда, също я дели без жал.
Представете си възрастни хора от всички раси и прослойки, които подскачат като деца, когато хвърчилото им пори облаците. В небето също демокрацията е пълна - до образа на Мона Лиза върху творението на бразилеца Макс да Фонсека Кардосо се носи плавно ликът на Ганди, до него - огромен надпис "Аз обичам Индия" на Пауан Соланки от Ахмедабад. В центъра на стадиона куп дечица делят внимание между белгиеца Гуидо, който свири аборигенска музика от Големия бариерен риф на Австралия, и тайландеца Тамаринд, нахлупил шапка с въртящо се и светещо чадърче...
Чистата радост се стеле като пъстър воал над столицата на Гуджарат, Ахмедабад. И да, когато видиш как финландката Кати Бондестам (75г.) разиграва огнената си кобра в небето, изразът "На баба ти хвърчилото!". А вавилонското стълпотворение в небето е равно на това на земата. Крилатият змей на французина Люк Бертрон спечели първа награда, но колегите му Дженифър Райан и Жюлиен Морен обраха овациите с танцуващите си 3-метрови кули.
Голямото изкуство не е да избегнеш хвърчилото на колегата си в небесата, а да не се сблъскаш с него, докато и двамата навивате неистово макарите. Гуджарат е център на майсторите на хвърчила и пазарът за техните "консумативи" работи до среднощ, а направо на улицата чевръсти юнаци намотават и боядисват яките конци за тях. А гостите от цял свят купуват в несметни количества, защото готово хвърчило е на цена от 5 рупии (45 рупии са 1 долар). Но все пак става дума за малки модели, които да подарявате на приятели като сувенир, а не да се явите с тях на фестивал. А възможните вариации са хиляди: граблива птица, компас, малайска богиня, турска ханъма и триъгълник, понесъл ливанското знаме, са само част от хартиените чудесии във въздуха. Впрочем използва се и високотехнологичен текстил, найлон и какво ли още не.

Почти автентичният слон-хвърчило на английския национален клуб бе създаден специално за фестивала в Гуджарат като реверанс към домакините. Председателят на журито Боб Си пък си бе ушил за случая панталони на невъобразимо пъстри хвърчила и жилетка с бродирани жаби в чест на най-популярната си въздушна конструкция.

Четири дни небето над Ахмедабад, столицата на индийския щат Гуджарат, бе по-пъстро от традиционно сари. Фестивалът на хвърчилата събра почитатели на необичайното (според българските представи) хоби за "възрастни". Оказва се, че увлечението е традиционно за Азия, а най-древните като форми и начин на изработка хвърчила от Камбоджа бяха по достойнство оценени от журито с първо място. Те повтарят от хартия и бамбук формата на птицата и са изрисувани по древна технология с органични бои от природата.
Здрава група от Южна Корея, в която 70 на сто от участниците носеха името Ким (нещо като техния Иванчо) пуска хвърчила от покрива на къща, където живее един от министрите на щата Гуджарат. Той бе отворил вратите на дома си специално за участниците във фестивала.

Ели Багус Угарсена Наренда и съпругът й Ида от остров Бали са обсебени от стрелналите се в небето красоти. Тя бе поръчала да й направят от 24-каратово злато обици и колие във вид на традиционни индонезийски хвърчила, а ноктопластиката й грееше с техни пъстри копия. През дните на фестивала и двамата не свалиха балийските си народни носии и бяха най-често снимани покрай хвърчилото във вид на азиатски змей.
Въпреки “вятърничавото” си увлечение и често детската си радост от всяко литнало в небето късче плат, Ели и Ида са еднолични собственици на бутиков хотел на 10 мин. от летището и на 5 секунди от плажа. И всяко от шестте им деца между 17 и 9 години също е лудо по хвърчилата.

Малайзийците Лоран и Роджър Тан мигом зарязват успешния си бизнес, за да веят хоби на хвърчилените фестивали от Китай до Австралия. Роджър конструира летала през 45 от своите 65 г. и пътува навсякъде със Сюзан, единствената от петте му жени, която споделя вятърната му страст. В Малайзия можеш да имаш до 5 съпруги, ако на всички осигуриш еднакво добър стандарт.

Солидна френска група от десетина човека, живеещи за реенето в облаците, пристигна специално от Диеп. Впрочем там е най-популярният фестивал на хвърчила в Европа. Френските ентусиасти платиха солидни суми свръхбагаж (единственото, което индийските домакини не покриваха от разноските), и то само за удоволствието, освен с огромните си пъстри хвърчила, да веселят народа със задвижвани от тях огромни кукли.
Но дори да отидете в индийския щат Гуджарат за някой друг от безбройните фестивали, които правят (Шарад – за посрещане на зимата, Будистки, Навратри – най-дългият танцов празник в света, дълъг 9 нощи), или просто на екскурзия, ще се потопите в пъстрата и шумна атмосфера на изгодния шопинг. Когато ви канят в тази част на Индия, обикновено казват: „Вземете си само най-необходимото. Тук ще си купите всичко много евтино”. Значи – първоначално ви трябват 698 евро за билет до Мумбай. После около 1000 рупии (към 25 долара) за самолета до Ахмедабад. Петзвездните хотели са между 50 и 100 евро на нощ, зависи от сезона и заетостта в момента. А оттам – пей сърце на шопингманиака! Везаните с мъниста кожени чехли, сандали и обувки, по които припадаме, са на цени между 170 и 300 рупии. Е, най-изкусно направените могат да стигнат до 450. Но това са само 10 долара! Сумата от 11 000 рупии за бродиран на ръка със ситни мъниста и везмо костюм от естествена коприна ми се видя бая солена, но след аргумента, че шивачката си е вадила очите над неземната му красота повече от година, реших, че равностойността на 180-те евро си струва всеки цент. А и си представих какъв етикет би придобила в някой софийски бутик. Козметиката в Индия е няколко вида – лицензна, луксозна местна и билкова. Няма световна фирма, която да не е отворила фабрики за необятния индийски пазар от 1,5 млрд. потребители. При това с изключително евтина работна ръка. Местната паста за зъби „Колгейт” (7 парчета от 200 грама за 10 долара) е дори с по-добро качество от оригиналната американска. Същото важи за продуктите на „Нивеа”, „Палмолив” и прочие козметики среден клас. Индийската марка „Лакме” предлага декоративни мазилки и кремове с европейско качество, но на цени по-високи с 1/3. Билковите кремове и лосиони на „Хималая” и други индийски фирми освен местни лековити треви съдържат и пшенични зародиши, глухарчета, етерични масла. И носят поетични имена като „Роса на младостта”.
Индийките предпочитат да носят или традиционните национални дрехи сари и пенджаби, или да се гиздят с дънки и класически костюми. Онова, което е нашата представа за индийска дреха в хипи или етностил, не може да се срещне по улиците на Гуджарат. Те ги произвеждат, но само за износ. Така че не разчитайте още в първия магазин да си намерите пъстрите индийски поли с естествени плисета и блузки със стъкълца, които продават в индийските магазини у нас. Те се намират само в специализираните дюкяни за туристи.

Любим подарък за близки и роднини от Индия са сувенирите. В Ахмедабад има цял мол за продукти на художествените занаяти. Слончета от камък и дърво, по незнаен начин гравирани така, че в резбованите им коремчета се вижда как са бременни с малко слонче, при това без да са разрязвали материала на две, за да го издялкат. Подложки за чаши от бял мрамор с инкрустирани в тях полускъпоценни камъни по същата технология, която е използвана за вграждане в мавзолея на любовта Тадж Махал. Шест парчета за около 10 долара.

Най-ефектни са характерните само за тази част на Индия картини от полускъпоценни камъни. Разпределени по цветове, те се стриват и с получения пясък и лепило върху стъкло се рисуват изящни индийски сцени. Зеленото е от малахит, жълтото от ахат, черното от оникс, червеното от гранат и т.н. Тук цената зависи от размера. Покривките за легло, бродирани и украсени с традиционните стъкълца, са между 10 и 30 евро в зависимост от изкусната изработка и пазарлъка.

В ювелирните магазини също може да се намери бижу за всеки джоб. Полускъпоценните камъни в Индия са на цената на чакъла и най-често се вграждат в сребро. Златото задължително е 22-24 карата, ако от него са направени типичните индийски бижута. По-малко местните не признават, а на сватбата булката трябва да има най-малко 9 гривни. За чужденците златарите склоняват да работят и с 18-каратово злато, макар и с неохота. Златен часовник с циркони на гривната излиза около 450 евро. По-пищно орнаментираните с вградени рубини, изумруди и сапфири скачат до 1000. В Индия рубините са внос от Бирма, сапфирите най-често от Тайланд, макар да вадят и малко местни. Най-автентичният локален камък е изумрудът. Диамантите пристигат от Южна Африка.

Да се върнете от Индия без подправки, е направо престъпление. Още повече, че дори Америка е открита, докато са търсили път към ароматите на Индия. В супермаркетите кърито е над 30 вида. Трябва или да знаете точно какво търсите, или да се доверите на инстинкта си. Само лютото къри е в толкова разновидности, че направо да се побъркате. На пазара пък продават подправките в огромни тави и може да си близнете, за да сте сигурни. Чайовете също са безброй. Твърди се, че от легендарния „Дарджелинг” в плантацията, където единствено в света се произвежда, добиват не повече от 45 тона годишно, а по света като „истински оригинален” чай пласират най-малко 110 тона. Така че и в Индия не е сигурно, че ще попаднете на автентичен, дори да е много скъп. Със сигурност всяка от английските марки, която пълни продукцията си намясто, ще предложи добро качество. Местната фирма „Тулси” пък лансира чайове за отнемане на стреса, сваляне на холестерола, за подсилване на имунната система от серията „Органик”. Не пропускайте да си вземете масала. Това е лютивичка подправка, която слагат на почти всяка гозба, но е оригинална добавка и към черния чай, ако искате да впечатлите гостите си с индийско питие. Но сложете само на върха на ножа и угасете с малко мляко. Иначе ще хълцате като след изяждането на три арнаутски люти чушлета накуп.

Магдалена ГИГОВА, в. „Нощен Труд”

Снимки АВТОРКАТА

Thanks to Gujarat Tourism for Hospitlality

Април 2009