Кападокия - на хладина в комините на феите

Текст и снимки Магдалена Гигова, вестник „Преса”
Special thanks to Ministry of tourism and culture of Turkey

Когато кажем „Турция” през лятото” обикновено си представяме топло море и щедър ол инклузив. Този път обаче ви предлагаме една неочаквана дестинация, където хладината идва от... пещера. И то далеч не една. А морето е заменено от  глезене в СПА-центрове. Отново в пещера. Къде е това място, което ни връща в праисторическата епоха? В Кападокия, естествено!

Един час е полетът със самолет от София до Истанбул и още толкова ще ви отнеме да стигнете до Страната на хубавите коне, както се превежда името на Кападокия. Няма друго място по света, където зъберите да разказват приказки. Наричат каменните грамади Комините на феите, а най-хубавите хотели са вкопани в скалите. Към името си всеки от тях е добавил думата „пещерен”. Защото наистина си е така. Можете да докоснете  грапавите каменни стени на стаите си, без да се лишавате от всички удобства на цивилизацията, вкл. безжичен интернет. Кападокия е и мястото, където в Турция от векове гледат лозя и правят вино.

Еликсирът обаче има далеч по-различен вкус, след като е отлежавал в подземна изба и се пие в ресторант,  чиито дивани са изсечени от камък в канарата. Закуската пък е под открито небе в градината под пъстри тенти, докато околните скални къщи надничат в чиниите ви.

Хапването, както навсякъде в Турция, е опасно вкусно, но то не е най-важното, което да ви задържи в Кападокия. Тук може да бродите с дни и да не видите две еднакви природни чудесии, да влезете в две еднакви раннохристиянски църкви, да видите две еднакви писани паници при грънчарите, които обикновено са такива поне пет поколения назад. Да не говорим за подземните градове и манастири, из чиито коридори може да бродите с часове и да се чудите как плъзгащи се камъни се превръщат в умели капани или неразбиваеми врати, как някогашните християни са се криели от враговете си, но са успявали да си изградят приличен бит с хамбари, изби, кладенци, отдушници и бани.

Кападокия е историческа област в Мала Азия, разпростряна предимно в  провинция Невшехир. Тя има уникално историческо и културно наследство. Приказните "комини“ са се формирали преди 13 милиона години и сега са впечатляващи природни скални образувания, сякаш обитавани от призраци. В националния парк Гьореме можете да се насладите на изумителните манастири, църкви и къщи, издялани в меките скали преди стотици години. Има над 30 църкви и параклиси с фрески от IX и XI в.

Приличащи на японски вишни сакура дървета, се оказват „овошки на желанията”, – всеки връзва книжка или парцалче на клоните им и си намисля нещо, което със сигурност ще се сбъдне. Съседното дръвче пък синее неистово от стъклени сини очи против уроки. Даваш една лира и закачаш един „божествен поглед” от свое име. Магия има дори при обикновени неща като писаните глинените паници. Когато ги нагрееш на слънчева светлина и загасиш лампата, те светят с подобни на  фосфоресциращи шарки.
  
Да отидеш до Кападокия и да не полетиш с балон е углавно престъпление. Въздухоплавателните средства от надуваем тип в цялата околност са общо 150 и към пет часа сутринта трафикът в небето е доста по-оживен от този на земята. Цената на един полет е между 150 и 180 евро, но си струва всеки цент. Освен това трябва да станете най-късно в 4,30, защото посрещането на изглева е част от атракцията.

Първите слънчеви лъчи близват причудливите скални образувания, известни по цял свят като „комините на феите“, разноцветните балони се реят над тях, а всеки кадър е като пощенска картичка.

Имената на градчетата долу се търкалят в устата като турски сладкиш - Чавушин, Гьореме, Юргюп, Ортахисар, Учхисар, Аванос и Невшехир. Пилотите на балоните ту бръснат с дъното на коша скалистите зъбери, ту издигат леталото на 1000 метра височина. От там манастирите и църквите в скалите предизвикват още повече преклонение. Ранните християни са изповядвали вярата си, издълбавайки храмове в камъка. Подземните градове понякога са на осем етажа надолу.

Романтиката гъделичка любопитството с пещерните хотели. Повечето от тях навремето са били къщи, днес предлагат всички удобства с типичен скален уют - докосваш стената, а тя е от грапав камък. Винената колекция на хотела отлежава под земята, а от прозорчето, изсечено в канарите можеш да видиш лозовите масиви, където събира слънце гроздето.

Скалите са образувани от лава при изригването на вулкани преди милиони години, а ерозията ги е дооформила. Образувалите се кухини са се оказали идеални за жилища. А понеже скалите не са много твърди, хората лесно са успявали да ги разширят и издълбаят нови.  Един от хотелите, разположен в скалите на Кападокия е „Юнак елвери кейв”. Името идва от махалата, в която е раположен. Съставен е от 30 пещерни стаи, датиращи от 5-ти и 6-ти век, и една гръцка вила от 19-ти век. Въпреки че е изграден от пещери и ниши, е наистина луксозен, петзвезден хотел. От години намира място в различни издания и рубрики за туризъм и хотели. Уникалното при него е, че съчетава древната обстановка и интериор със съвременни, модерни елементи.


Друг хотел  пък носи името „Кейв делукс”  - на него дори рецепцията му е вкопана в скалите.  
В СПА-центровете предлагат ритуали и терапии от цял свят, но как да пропуснете класическия турски хамам. Имайте предвид, че парната баня с масаж със сапун и теляк, е разделена на мъжка и женска. Понякога дните се редуват, а по-скъпите хотели разполагат с два хамама за двата пола.

За Кападокия са характерни големите температурни амплитуди. През деня може да е направо жежко, но сутрин и вечер  студът пощипва и в най-свирепото лято. Но тъкмо затова сме отишли там – на хлад и на почивка. Впрочем, ако толкова ви хареса – поради кризата една пещерна къща с всички удобства струва около 60 000 евро.