Когато човек стъпи в непозната страна, бърза да се хване за нещо познато. Съвсем естествено всеки новодошъл в най-многолюдната държава на земното кълбо се отправя към нейната най-известна забележителност. Ако не сте я виждали на живо или на филм, най-малкото сте чували и чели за нея. Знаете ли обаче, че Великата китайска стена, която някои наричат на шега Големия дувар, е явно доказателство за отколешните връзки между великите народи на Китай и България?
Със смях си спомняме как с наш приятел историк бяхме извели „математически точно”, че най-великият строеж на човечеството е имал задачата да пази древната Поднебесна империя и от нападенията на прабългарите. С извинение, че с това не особено научно подплатено твърдение оскверняваме слуха на учените, ето и „доводите”.

Според някои историци родината на прабългарите трябвало да се търси при средноазиатските народи, които в китайските летописи са отбелязани като сюнну или хунну, а европейските историци ги наричат хуни. Те живеели на границата с Китайската империя и непрекъснато воювали с нея. Около 93 г. сл.Хр. държавата им се разпаднала и подгонени от тунгусите, те потеглили на запад. Около днешния Памиро-Алайски хребет, в планината Имай, основали нова своя държава, откъдето продължили да нападат Китай. Към средата на ІІ в. хуните успели да достигнат на запад до границата на Азия с Европа. Начело с вожда си Атила, през V в. започнали набези дори към Византия. В Именника на българските ханове някои са склонни да видят историята на хуните от ІІ до V в. в 300-те лунни години (от 146 до 437 г.) и царуването на Авитохол. Сиреч, има отъждествяване на митичния Авитохол и великия вожд Атила, наричан още с прозвището Бич Божий.

Историците Прокопий Кесарийски и Йордан(ес) употребяват българи като название за племената на кутигури и утигури, които наричат и с общото име хуни. Други техни съвременници включват българите в списъка на 13-те хунски народа. В този ред на мисли никак не е изключено едно от предназначенията на Великата китайска стена да е било защита на Китайската поднебесна империя от нападенията на нашите прадеди - прабългарите.
По-възрастните китайци и до днес наричат стената Старата граница, тъй като до манджурската династия Цин североизточната граница е минавала по очертанията на Стената. Днес са организирани десетина достъпни места по протежението й, към които се насочват повечето посетители. Това, разбира се, не означава забрана да се стъпи върху нея и в някое нетуристическо място, но тогава рисковете са за ваша сметка.  

Обсъждахме къде да направим първата си среща с великия градеж и след като отпадна вариантът да отидем на изток, където той среща Бохайско море, решихме да започнем с най-популярното място – Бадалин, на около 70 км северно от Пекин. Но ето че още в самото начало на пътуването си допуснахме грешка и вместо четиричасовия пешеходен преход между по-отдалечените пунктове Съматай и Дзиншанлин, където туристическата експанзия е далеч по-малка, избрахме да се тъпчем в навалицата. Разбира се, че съжалихме: онзи участък не е толкова педантично реставриран, което придава на грандиозния строеж много по-автентичен вид и безспорни предимства в полза на добрата фотография.

Да се премине стената по цялото й протежение е невъзможна задача. Неколкократно са организирани истински експедиции, велопоходи и маратони по нея, но все остават необходени части. Освен това и до ден днешен се чува за откриване на нови и неподозирани разклонения.
Когато си край Великата китайска стена, въпреки въздействието на внушителните й размери, едва ли можеш да си представиш, че е с обема на 30 Хеопсови пирамиди. Безспорно тя е най-големият символ на Китай, но митът, че се вижда от Космоса с просто око, си е чисто и просто рекламна измислица, изоставена вече и от самите китайски гидове.

Във Великата стена е вградена голяма част от историята на китайската цивилизация. Тази земя в течение на векове е територия на враждуващи помежду си китайски княжества, когато през 226 г. пр.Хр. Циншъхуанди, владетел на царство Цин, става пръв император на Китай, след като успява да обедини всички царства в една държава. Китай вечно бил под заплахата от нападения на северните номади - хуните. Те връхлитали на своите коне като буреносни облаци и за кратко време плячкосвали и опустошавали огромни райони. За разлика от земеделския Китай, хуните имали своя номадска цивилизация. Всички си давали сметка, че за да бъде победена, трябвало да бъдат прекратени набезите. Стратези решили, че това може да стане единствено с огромно отбранително съоръжение – стена по северната граница. Дотогава съществували множество отбранителни валове срещу нашествениците, но тяхната ефективност била съвсем незначителна, докато императорът не наредил на своя генерал Мън Тиен да ги свърже, укрепи и разшири.

Едва ли по онова време някой е осъзнавал, че дръзкият строеж ще се превърне в най-амбициозния проект на древността. Циншъхуанди, за когото тепърва предстои да говорим, започнал осъществяването му през 221 г. пр.Хр. Тогава китайците все още не познавали барута.  

На първо време стената трябвало да обхване североизточните територии, като височината й на места била над 12 метра. В строежа били заети 2 милиона селяни, една десета от цялото население по онова време! Много от строителите умирали заради тежките условия, а труповете им били зазиждани в градежа. Стената минавала през планини и пустини, скалисти райони и блатисти местности. В началото градили с подръчни материали, затова и до ден днешен повечето участъци се състоят от отъпкана пръст. Първоначалният градеж продължил 10 години. Това означава, че били издигани по 40 км от стената на месец, или по 1,5 км на ден. Заради това била наложена принудителна трудова повинност и непосилно високи данъци. А цялото протежение на Великата стена станало и едно масово гробище на загинали в тежкия труд хора.

И когато всичко това било на път да разори империята, избухнало голямо селско въстание, което помело династия Цин. Строежът бил преустановен за 10 години, но нападенията от север се подновили. Вторият етап от изграждането на стената започнал при династия Хан (206 г. пр.Хр.–220 г.), след като нападателите били прогонени. По огромното й, виещо се тяло правели надеждни порти с лабиринти от коридори и клопки срещу евентуални нашественици, а също така казармени помещения, складове, наблюдателни кули и храмове. Покривната й част била сигурен път за придвижване на войските. Съществувала цяла система за сигнализация: денем с дим, а нощем с огньове и барабанни удари. За броени минути така се изпращали важни съобщения на големи разстояния.

През 1368 г., след стогодишно властване на чингисхановските монголи над Китай, голямо селско въстание успяло да извоюва китайската независимост. Неговият водач Джу Юенджан станал първият император на династия Мин (1368–1644 г.). Така след 1300 години необходимостта от стената отново станала видна и започнало строителството на нейния трети и последен етап. То дало и днешния й облик. Тя трябвало да бъде продължена до провинция Гансу, на 4000 км по права линия от Шанхайгуан, началната крепост на Великата стена и най-източна нейна точка, докато свърже пустинята Гоби с Бохайско море край днешната севернокорейска граница.

През 1997 г. със сателит бяха открити два нови участъка от Великата китайска стена на територията на днешна Монголия. И когато и тази тайна на грандиозното съоръжение беше разбулена, учени изчислиха, че ако трябваше да се построи днес, инвестициите биха възлезли на около 380 милиарда щатски долара. Но има и друга цена. Поговорката гласи, че на всеки метър от стената е загинал по един от някогашните строители. Реално там са загинали поне един милион души.

И досега историята на Великата китайска стена крие много въпросителни и е храна за ред хипотези. Единственото нещо, което остава безспорно, е, че първият велик император на Китай - Циншъхуанди, който е започнал градежа, е един от най-големите строители в световната история. Той вдигнал и многобройни великолепни дворци, но за съжаление, нито един не се е запазил. Обединената от него Поднебесна империя просъществувала чак до 1911 г., когато била създадена Китайската република.

Катерихме се до отмаляване по стената и високо горе, все в далечината, виждахме още кули и примамливи за фотографа гледни точки. Сърце не ни даваше да се откажем от достигането им. Попаднахме сред шумни китайски групи, въоръжени с фотоапарати или поне мобилни телефони. В съвременен Китай притежанието на скъпи и сложни смартфони е едва ли не самоцел, установихме по-късно. Навсякъде млади и стари водеха по тях нескончаеми разговори. Свикнали с нашите тарифи, доста се чудехме, докато разберем, че тук цените на мобилните разговори са направо символични.

Стената дръзко гърчеше снага през море от стръмни зелени хълмове. Изпивахме с очи красивата панорама и всеки от нас претакаше мислено изтъркани фрази за величието на човешкия гений. Но като истински представители на байганьовското отечество си останахме с недоуменията. Как това, макар и гениално в инженерен аспект, съоръжение изобщо е можело да опази цяла империя от безбройните нападатели? Колкото и да изглежда непревземаем, лъкатушещият зид едва ли е имал само описаното в дебелите книги защитно предназначение. Не е ли Китайската стена и един от най-ранните опити, с каквито е богата китайската история, страната да се изолира от останалия свят, а китайската цивилизация да бъде капсулирана...

Румяна Николова
Николай Генов
„Сто дни в Китай”, издателска къща „Хермес”