БОРНЕО - НЕКА ДА Е ЛЯТО!

Пътуваме към летището, за да се отправим към следващата точка от нашето пътешествие - слънчевия остров Борнео. Полетът на Ер Малайзия е около 2ч. и половина. В самолета трескаво  разменяме снимки и един през друг говорим,че няма по-красиво място на света от Сингапур! Скоро обаче ще бъдем опровергани. Кацаме на летището на Кота Кинабалу и сме помолени учтиво да изчакаме  другите пътници да излязат.В първия момент не разбираме защо е необходимо това, но когато нашата група излиза на терминала, всички онемяваме от изненада...

От четирите страни на випа с индиански викове, копия и стрели,облечени с типичните си дрехи и окичени с разноцветни  пера, към нас се втурват индианци от племето  Мурути.Те  пеят своите индиански песни и скоро всички сме увлечени в ритуален индиански танц. Нашите посрещачи са ни приготвили и друга изненада - ръчно изработен сувенир-  колие за всеки от нас.
Трогнати  сме от това нестандартно  и впечатляващо посрещане и от последвалата покана да ги посетим в тяхното индианско селище,което се намира недалече от нашия курорт.
И тъй като на следващия ден е Нова година,ние любезно  ги каним да гостуват в нашия резорт и да посрещнем празника заедно.
Неочаквано и за нас самите те приемат поканата.Излишно е да разказвам каква невероятна атракция бяха те на следващата вечер с най-красивите си празнични дрехи, станаха част от новогодишната програма. С много музика, европейски и малайзийски танци,с изключително настроение ние посрещнахме Новата 2011 в 18 ч. българско време (шест часа преди Новата година в България). А каква по-красива Новoгодишна нощ може да си пожелае човек под звездното  небе на Малайзия,с прекрасната програма на над 30 езика ,петзвезднияTepi Laut ресторант на брега на морето,феерията от фойерверки в полунощ и чашата пенливо шампанско, изпита след нощното къпане в топлите води на Южнокитайско море...
През първия ден от Новата година лениво събираме слънчеви лъчи на плажа,пием екзотични коктейли,звъним на приятели в България. Следобеда организираме дълъг преход в екваториална гора.По живописната  пътека водачът ни, който е наследник на индианското племе, на своя индианско-английски, изпълнен повече  с артистично жестикулиране, отколкото с думи, възторжено ни разказва за необикновените животни и растения в гората.На въпроса ни дали има много змии по пътя  и дали са опасни, дали няма да срещнем 6-метровата кралска кобра, той шеговито отговаря: Dont worry! Our snakes are very friendly! И  бърза да ни успокои,че не бива да се страхуваме от влечугите,а от нещо далеч по-опасно -  канибалите. И макар че по официални данни последните канибали на острова са изчезнали през 50-60-те години,то по неофициални тук-там  те  все още обитават вътрешността на острова и до днес!
 Не че и това ме успокоява достатъчно,защото от разказа му става ясно,че  някои от влечугите, които виждаме по клоните на дърветата, се оказва,че все още не са изучени и   за тях няма открита противоотрова.Ние обаче сме решени да продължим прехода си докрай. Край нас играят малки панди, любопитно ни оглеждат орангутани,гибони. Любимец на всички става един галантен орангутан, който непрекъснато къса цветя (може би за своята любима) и моят внук бързо го кръщава Ромео фром Борнео.След тази прекрасна разходка в  късните часове отново ставаме свидетели на нещо необичайно - сякаш природата е решила за краткото време, което сме на Борнео, да ни разкрие цялото си великолепие и величие! Чуваме слаб тътен, виждаме катериците,които страхливо се скриват под листата на дърветата, а от фасадата на терасите ни навътре пропълзяват дребни гущерчета.В следващия миг пред очите ни се извива истинска тропическа буря! Небето се раздира от силни гръмотевици и светкавици! Вековни дървета се огъват почти до земята! Часове наред седим и се любуваме на тази великолепна гледка.
Но нека разкажем малко и за нашия остров.
Остров Борнео, или третият по големина в света, е единствен, на който са разположени части от три държави. Първите заселници (близки генетично до папуасите от Нова Гвинея и аборигените от Австралия) са се заселили  тук преди повече  от 40 000 години.  Историята на острова е изключително интересна и драматична, изпълнена с различни перипетии. В продължение на много векове той е бил завладяван от различни колонизатори,  част от империята Маджапахит, покоряван  е от вожда на Бруней, подчиняван от британски и холандски колониалисти. През Втората световна война е завзет от японските войски,а през 60 -те години е арена на военни конфликти между Индонезия и Малайзия.
Това, което прави мястото уникално, е неговата неповторима природа - четирите морета, които къпят бреговете на острова, високите и вечнозелени планини (от 1000 до 2000 м. надморска височина) ,гъстите екваториални гори. Сред най-интересните дървесни видове е Хищното дърво, което се храни с насекоми. Неслучайно Борнео е на първо място в света по биоразнообразие,а научни експедиции продължават и до днес да изучават повече от 50 растителни вида.
Ризорта Шанри ла, в който сме комфортно настанени, е разположен в такава 400 акра тропическа гора. Всъщност част от гората е изсечена, за да бъде изграден курортът. От терасата ми с поглед към Южнокитайско море мога да докосна с ръка палмовите дървета, високи почти 15 м.
На третия ден от престоя ни отивам в спа комплекса на хотела и там управителката усмихнато ми обяснява да си запиша процедури до 17 ч.,за да не пропусна едно изключително природно явление - очаква се нощта на розовия залез...
Не вярвам  особено много на думите й, приемам ги  като обичайна туристическа реклама. Но въпреки това сядам на терасата си. Явлението е наистина невероятно! За части от секундата от морето към небето се издига бледорозов воал, който се движи бавно нагоре, прозира през клоните на дърветата,  морето застива като езеро. Дори животните около нас са притихнали. Всичко това трае  само няколко минути, хоризонтът сияе във всички нюанси на розово. Гледката е поразително красива!
Ако сте стигнали до Борнео, не пропускайте нощното сафари в джунглата, както и подводното гмуркане и хранене на риби под водата.Това преживяване не може да се сравни с нищо...
Или само с атрактивната зоологическа градина и парка за птици. Неслучайно в Борнео са регистрирани 1500 вида птици.
Нашият престой е към своя край. Групата ни вече се е събрала на уютната рецепция на хотела. В този момент целият персонал - директорът, управителят на комплекса, рецепционистите застават до нас и под звуците на малайзийски музикални инструменти ни изпращат с чудесна традиционна песен, с която благодарят,че сме били заедно,че сме намерили нови приятели и разбира се, че  ни очакват да се видим отново!
Може би?