В зоопарка на цирк „Кний” всички животни са за галене!

Представете си зоологическа градина с над 300 животни и почти всяко от тях може да бъде погалено, нахранено, а ако размерът му позволява – и яздено от деца.  Звучи невероятно, но такова място има. В Раперсвил, Швейцария. Малкото градче на Цюрихското езеро е зимната щабквартира на цирк „Кний” и в знак на благодарност собствениците на емблематичния за държавата манеж построили детски зоопарк.
Ако искате да научите децата си на любов към ближния, подарете им преживяване, което се вижда само със сърцето.   А и вие ще освежите душата си по необичаен начин, ако обичате животните, разбира се. Достатъчно  е да вземете самолета до Цюрих (около 200 евро на човек), да си запазите хотел в Раперсвил (цените започват от 50 швейцарски франка за нощувка със закуска) и да пропътувате с влак или автобус  около два часа до малкото градче.      
В Раперсвил може да разгледате старинния център,  църквата и крепостта, да се повозите на лодка по Цюрихското езеро и да минете по прочутия дървен мост, по който минават поклонниците, тръгнали пеш към Сантяго де Компостела.  Но най-забавна е зоологическата градина! Най-характерното за нея е, че  там  не се отглеждат животни, които се хранят с други животни. Т.е.  липсват хищници.  В замяна на това подходящите за снимане и галене са в изобилие. Забавленията за малчуганите – също.   При това на смешната за швейцарския стандарт цена от 5 франка за детски билет и 12 за възрастен.
 А когато видиш с очите си инкубатора за яйца на фламинго, нахраниш с ръчичките си жираф и пояздиш слон, няма как да не пораснеш добър човек.  Макар населението на Раперсвил да е едва 7000 души, зоологическата градина е винаги пълна. Родители от цяла Швейцария водят децата си, защото цирк „Кний” е обявен за национална светиня, а щедрият му жест е далеч по-интересен дори от книжката за Маугли. Директорът Бенджамин Синигер управлява истинско животинско царство, като всеки член има график за срещи, по-строг от този на държавен глава.  В 11, 14 и 17 часа тюлените изнасят забележително шоу с качване по стълби, подхвърляне на топки, скачане от трамплин и разиграване на  забавни сценки. В 12 и 15 часа всеки може да се снима за спомен със симпатичните морски лъвове, а ако му стиска, дори да запечата целувка с тях уста в уста. Е, после малко ще понамирисва на рибата, с която ги възнаграждават за усърдието.

Точно в 16 часа е голямото хранене на слоновете. Наистина е огромно!  Най-малкото понеже шестте грамади първо танцуват, поклащайки в такт хоботите и опашките си, за да си заслужат следобедната закуска. После гледачите изнасят гигантски кошове, пълни с плодове и зеленчуци. Децата първоначално плахо, а после с весели викове грабват кой ябълка, кой морков и и ги подават на слоновете, които с неподозирана деликатност ги взимат от ръчичките с хобот, без да ги докоснат.  Доволно похапнали, роднините на Джъмбо се нареждат, за да бъдат пояздени. На седлата могат да се сместят по четири души. Често пъти родителите се наслаждават на поклащането върху  слон дори повече от хлапетата.  Вечерният тоалет също не е за изпускане. Внушителната групова баня с десетки струи е толкова импозантна гледка, че фотоапаратите не спират да щракат, а камерите жужат като за последно.  Малчуганите хич нямат против да се понамокрят и се пресягат към маркучите и в най-студеното време. (Родители,  не бойте се! Има топли сешоари за изсушаване.)  До клетките на слоновете каменен кит в естествен ръст, скулптиран като катерушка, закачливо пуска вода от „ноздрите” на гърба си. Любимо място за снимки пък е пастта на динозавър, в която напират да се напъхат и деца, и възрастни.  
 „Процедурата” хранене и яздене  се повтаря и при камилите. А с корабите на пустинята разнообразието от размери е от двумесечно бебче, което още бозае от майка си, до достолепни циркови ветерани.  Ранобудниците пък могат да закусят с маймунките. От двете страни на оградата два модела шебеци ръфат банани и се гледат учудено един друг.  Но едните си плащат за удоволствието. Сумите са символични и не се дават на ръка.  За всяка от атракциите цената е два франка, но из целия парк има автомати, които пускат жетони срещу парите ви.  
За наблюдаване на жирафите е изградена специална вишка с удобни столове и (най-важното!) яки парапети  на върха. Гледачът сипва сено в двуетажните ясли. Най-горе похапват дългошиестите африканци. Ако протегнеш ръка, можеш да ги погалиш по челата и смешните уши. В по-ниската част край хранилката се нареждат зебрите. От вишката не е проблем да се снима жираф  анфас от по-малко от метър.
Който обича да гледа „Улица „Лемур” или „Сурикатите” по „Анимал планет”, ще се почувства като част от филма. Маймуноподобните се разхождат над главите на посетителите в специални мрежи, а сурикатите заспиват изправени върху пясъчни възвишения и... падат по изумително комичен  начин, който кара децата да се кикотят с часове край клетките им.  Миниатюрни понита и още по-ситни кози с размерите на кокер са пуснати свободно в „къта за галене” заедно с весели виетнамски прасенца, бебета-лами и  пухкави зайчета.  Теглен от кон  трамвай обикаля зоопарка със спирки пред всяка клетка. А кротки магарета и понита по цял ден разхождат малки ездачи.  „Зверилникът” на цирк „Кний” е едно от любимите места за празнуване на рождени дни, защото към общуването с животните се добавят и клоуни.  Вечерната разходка из зоологическата градина се дирижира лично от директора Бенджамин Синигер, но става по специална заявка, обаче удоволствието е незабравимо.

Текст и снимки: Магдалена ГИГОВА, вестник „Труд”
Special Thanks to Switzerland Tourism