Бали

След филма с Джулия Робъртс „Яж, моли се и обичай” остров Бали вече няма да е същият. Той е още по-мечтан. Иначе си е все така приказно късче земя, населено с 3 милиона приятелски настроени и артистични жители.  Това е и мястото, където боговете са повече от хората. Защото всеки балиец си има поне по няколко персонални небесни покровители, на които по пет пъти на ден принася дарове. Те, разбира се, са скромни – цветя, ориз, вода и ароматни пръчици. Тропическият рай по средата си има задрямал вулкан, но останалата част от Бали е терасирана на оризища, мангрови горички и всякакви плантации, които дават по четири реколти годишно. А целият остров е „поръбен” с плажове като плисирана пола.  Пакетните почивки до приказното място с български туроператор варират от 900 до 2000 евро за  десетина дни. Ако решите да откриете красотата на острова индивидуално – самолетният билет е между 700 и 1000 евро, а на място храната е безобразно евтина, дрехите – също. А места за преспиване има за всеки джоб – от петзвездни хотели до чисти скромни стаи под наем, извън градовете.  В тях отсядат европейците, избрали да живеят на Бали през месеците, когато у дома им е зима.
Хубавото на столицата Денпасар, както и на целия остров, е забраната за строителство по-високо от два-три етажа, при което е препоръчителен традиционният стил, който е лек, въздушен и много красив. Дори моловете им приличат на храмове!  Е, има няколко по-високи хотела, построени преди забраната.
   Градчетата на Бали са малки, но сякаш преливат едно в друго. Санур се вие около приказен плаж, опасан с хотели и палми, Кута е любима за младите с шумните си веселби, на Нуса Дуа на полуостров Букит са най-красивите и луксозни хотели, Убуд пък е нещо като балийския Монмартр – средище на художници и скулптори с наниз от галерии в близост до наситенозелени оризища.
Най-известният храм е Танах Лот, въздигнат на скала насред морето през 16-и век.  Отровни водни змии живеят в талазите около светилището и монасите смятат, че охраняват храма. Най-екзотичното място за вечеря пък е Джимбаран. На плажа, под светлината на звездите са разстлани маси с безброй светилници. Ароматът от скарите с дървени въглища се стеле гъст и упоителен. А на влизане в ресторанта... минаваш покрай вечерята си. В десетки аквариуми плуват и се пулят омари, лангусти, всякакви видове миди и риби. Просто ги изваждат и ги мятат на огъня. А ти не можеш да спреш да ядеш.
   Едва ли има друго място на света, където тишината да е част от интериора. Толкова е осезаема, че може да се пипне. “Булгари” и Бали звучат достатъчно скъпо и аристократично и поотделно, но от комбинацията им човек очаква помпозен лукс. Нищо подобно!
Световноизвестните италиански ювелири са загърбили разкоша на собствените си бижута и парфюми и са създали изчистен шик от прости на глед, но скъпи материали. Курортът “Булгари” всъщност е хитроумно проектирано селище от 59 вили, разположени така, че през целия си престой да не срещнеш “комшиите”, ако не искаш. А за папараци да не говорим – те имат видимост само откъм морето. Къщичките са накацали по скалист склон на 150 метра над плажа, заобиколен със страховити зъбери. До пясъка се стига с частната еднорелсова железница на хотела. А от всяка вила се открива убийствена гледка към Индийския океан и храма Pura Luhur Uluwatu. 
Курортът е на около половин час с кола от столицата на Бали – Денпасар. Тъжен е контрастът с бедняшкото село Улууати, разстлало кирливите си улички на пет минути от Меката на известните и богатите. Тя обаче е заобиколена от висок зид и за да стигнеш до рецепцията, минаваш през две КПП-та и проверка на автомобилите с кучета. Впрочем това са затлъстели от аристократични пържоли лабрадори и едва ли биха могли да спрат терорист. Вилите са разположени на толкова стръмен хълм, че за да стигнеш до ресторанта или общия басейн, викаш електрическа количка. Тя подскача по ситните павета като влакче на ужасите в Дисниленд.
Камък, дърво, вода, метал и много, много зеленина.  “Тихо е като след изстрел в кръчма”, както е казал поетът дипломат Румен Събев.
Лобито е на върха на хълма. От него се виждат само избуялите растения и сламените покриви на вилите. Обстановката им е повече от спартанска. Вратата напомня портата на „Форт Нокс” – обезопасена е със собствен шифър, но и с ключ. Къщичката се оказва  скромна по размери, а дневната прилича повече на покрита веранда. Всичко си му е като на хол само дето няма стени. Просто сламен покрив, каменен под и привидно обикновени мебели. Да, ама всички материали тук били редки и скъпи.  Над скалите е надвесен кът с два шезлонга, чадър и басейн за двама, който с едно щракване се превръща в джакузи. Водата за него ромони покрай спалнята и банята със стъклени стени. Във всяка вила покривката за леглото е уникална, бродирана по специална технология, разрешена само за дамите от кралското семейство на Бали. Шарките били “запазена марка” на синьокръвните особи и всяка си имала собствен мотив.
   Банята е като негатив на иглу – цялата изградена от черни каменни блокове с вана по-голяма от външния басейн по средата. Козметиката, естествено, е „Булгари”. Единствената връзка с цивилизацията са огромният телевизор и кътчето с компютъра, сгушено до стаята-гардероб.
СПА-центърът изпъква насред сиво-каменните грамади с типичната си балийска архитектура. Въздушно лека постройка, цялата от дърворезба. През дантелата й прониква слънцето и рисува причудлив театър на сенките по шкафовете. Както пише в „предговора” на дебелото  почти един пръст „меню” на процедурите в СПА-центъра, той е „драматично и романтично разположен на висока скала с главозамайващ изглед към Индийскаи океан. Обстановката съчетава балийската култура с елегантността на съвременния италиански стил”. А между отделните салони каменните и метални водоскоци изпъкват като стилен акцент. При целогодишна температура от 28 градуса масажът, естествено, се прави под бели балдахини в стая без стени. Така, накъдето и да се обърнеш, погледът ти потъва в задъханата красота на балийския пейзаж. „Кралският СПА-павилион” е кацнал точно на скалите. Дори  да се разхождаш чисто гол, няма кой да те види освен чайките.
   Покоят на водата завлядява бара, кацнал насред езеро. Стени, облети от ненатрапчиви поточета, заобикалят общия басейн, каменни и метални фенери изникват в неочаквана хармония с модернистичните скулптури. 
Може би затова “Булгари” е предпочитан декор за сватби. Кой не иска да се ожени в приказка!? Ако може да си го позволи... Настаняването в „Булгари” излиза между 750 и 4500 евро на нощ.  Приказната сватба е около 3500 евро, но това е сума само за церемонията, аранжирането на обстановката, букета на булката и две нощувки в младоженски апартамент. Гощавката на гостите е по отделен ценоразпис.

Текст и снимки: Магдалена ГИГОВА, вестник „Труд”
Special Thanks to Indonesian Ministry of Foreign Affairs