Римини

Дълга и широка плажна ивица, плитко и кристално чисто море, цветни хотели с френски прозорци, пъстра крайбрежна улица и красиви италианци. Особено последното. За да стигна до мечтания рай, първо трябваше да се преборя с пътуването. Да предположим, че изходната ни позиция е центърът на София, в работен ден, към 7 ч. сутринта. Без излишно мотане, с кратки спирки за почивка и пренебрегване на културните паметници по пътя, до Римини се стига за около 11 часа. Пристигнах по тъмно, но ако вие си изберете път през нощта, то крайно време е да смените пътническите дрехи с лятна рокля и бермуди на цветя. И за да не се чувствате като загубени, първо малко география.
Провинция Римини се намира в административния район Емилия Романа в Италия. Ако застанете с гръб към морето и тръгнете наляво, като нищо ще стигнете до Сан Марино. Може и автобус да вземете. Но най-добре с организиран транспорт с голям багажник, защото в този град-държава марковите нещица са приятно евтини.
Курортите на Адриатическо море са безброй, долепени един до друг без явна граница. Само по една табелка разбирате, че неусетно напускате единия и навлизате в територията на следващия курорт. Не без причина хората го наричат „Ибиса на Адриатика”. Хотелите са не по високи от 5-6 етажа, с големи балкони, френски прозорци и цветни фасади. Ниски огради и безупречно поддържани градини. Дълга плажна ивица, малко твърдичък пясък, но става за излежаване. Навсякъде чисто и подредено.
Като види човек такива красоти, съвсем логично е да се заинтересува по джоба ли му е да изкара една прекрасна почивка. Избрах произволно няколко хотела за целта. Да видим дали ще ни видят сметката.

Хотел 4 звезди на първа линия в курорта Торе Педрера

Цените са за един човек за един ден и включват:
полупансион, частен плаж, шезлонг и чадър, течаща вода цял ден, безплатен бюфет на обяд в неделя
„CONCHIGLIA ROOM”: това е най-евтината стая, която предлага сателитна телевизия, директно избиращ телефон, климатик, отопление, интернет, сешоар, хладилник и сейф.
Това е базовият модел, който е допълнен с различни други екстри в общо 40-те стаи.
„CORALLO ROOM”: мека и романтична атмосфера, решена в розово и бяло с балкон с изглед към морето.
„REGINA ROOM”: тази стая е още по-романтична, по-тиха и уютна; невероятно релаксираща атмосфера.
„STELLAMARINA ROOM”: идеално решение за семейство; две свързани стаи с голям балкон, изглед към морето. Семейство с едно дете ползва 10% отстъпка, с две – 20% и така се насърчава раждаемостта, явно.
„900 SUITE”: това е стая, в която е обърнато внимание на подробностите, сложени тук-там възглавнички и дреболийки. Халат за баня, минибар със студени напитки...
„MADREPERLA SUITE”: всичко, изброено в предишната стая, но с допълнение две отделни бани и огромна тераса с морски изглед.

За да не стане досадно, само ще спомена, че в един от най-хубавите курорти Белария една седмица в двойна стая, което включва пълен пансион, плажен чадър и шезлонги, безплатни питиета и предпочитания сутрешен вестник ще ви излезе от 430 до 590 евро в зависимост от сезона. Срещу допълнително заплащане може да ви научат да играете голф, да се гмуркате и да яздите.
Друг вариант, за който си мислех, че определено излиза по-евтин, е мотелите тип “Bed & breakfast”. Това са на пръв поглед обикновено изглеждащи къщи, които само табелата ги издава, че предлагат стаи. Зад тривиалната фасада обаче има разкошни стаи. С баня, телевизор, климатик и лек нюанс на домашна атмосфера. Особено сутрешната закуска, приготвена и поднесена в кухнята на собственичката. Много мило! На вечер двойната стая излиза 70 евро, но има възможност за пазарлък.
Вече имаме хотел и багажът е разопакован. Идва ред на уникалното усещане да пиете кафе на крайбрежната улица. Цените не са унищожителни.
Кафе с мляко излиза около 90 цента. Като се има предвид, че във Венеция за удоволствието да пиеш кафе на Канале Гранде трябва да платиш 3,50 евро. В центъра на Белария кафето си вдига цената може би заради сладките, които щеш не щеш ти предлагат. Приготвяте 2,50 и сядате на удобни и меки столове точно на централния площад. Сладоледът също е горе-долу достъпен. Една топка струва 1,50 евро. Освен това има и магазини за по 1 евро, където непотребни дреболии всякакви, но с италиански етикет “Made in China”.
Което ме подсеща да спомена, че между българските и тамошните крайбрежни магазинчета няма голяма разлика. Освен в цените.
Обикновено в такива статии се говори за паметници на културата, музеи и площади, разни уникални постройки и забележителности. Непреодолимо предизвикателство е да се обиколят всички интересни места. Ще бъде невероятен галоп и неуморно зяпане по изтъркани туристически маршрути. Почивка, изкарана само в път?!? Не, благодаря.
Но има едно място, в което ще се подпрете на Айфеловата кула 5 минути след като сте пътували по Канале Гранде. Само там с единия крак ще стъпите на най-голямото пристанище в Генуа, а с другия пред руините на Колизеума.
Италия в миниатюра – 272 изпипани до съвършенство репродукции на архитектурни чудеса. Най-близо до реалното пътешествие е това по Канале Гранде. Най-популярната улица на Венеция е пресъздадена в мащаб 1:5, т. е. само пет пъти по-малка от истинската. От прозорците на уникално точно пресъздадените къщи покрай канала се показват механизирани кукли, чува се смях, музика, обяснения в любов и шумни свади. Единствената разлика е, че зад вас в лодката не стои гондолиер. Тя се движи бавно, носена от водата – истинско преживяване, трудно за описване и невъзможно да се забрави.
Паркът е отворен през зимните месеци, в празничните дни и уикендите, но атракционите не работят. Активно започва през март от 9 сутринта и в зависимост от сезона продължава работното си време до полунощ. Има много намаления и промоции. Най-скъпият билет за възрастен в активния сезон е 17 евро.
И след културно-информационно изкарания ден отделете поне още един за Мирабиландия. Разумно предлагам да са поне два. Общо 47 невероятни атракции за деца от всички възрасти и за истински маниаци на екстремните преживявания. За последните има само 3, но са напълно достатъчни.
“Katun” е замайващо преживяване. Размятат ви насам-натам със скорост от 110 км/ч сред пирамиди и древни храмове. Но да ви призная, може и нищо да не видите. Освен безумната скорост, която ви залепва за седалките, още в началото ви посрещат с главоломно падане от 50 м. В следващите 12 км се усуквате на 360 градуса и за известно време летите надолу с главата. Обувки без връзки, чехли и джапанки, фотоапарати и камери се оставят на специално място. Не само поради мерките за безопасност, но и за да не си ги търсите после сред тревните площи.
„Sierra Tonante” е следващата цел, ако не сте достатъчно замаяни. Това е скоростно дървено влакче, друса ужасно, спира внезапно и лети на 35 м височина със скорост от 90 км/ч. Името му идва от невероятния „рев”, който издават дървените релси, когато влакчето минава през тях.
Виенското колело е бавно и спокойно, 90 м високо. Стигнете ли до върха, а една обиколка трае повече от половин час, ще видите уникална панорама. Ако, разбира се, не заспите. Въпреки че вятърът там е доста упорит.
„Niagara” – един горещ съвет - не се стискайте. Купете си дъждобран за 1 евро, ако искате да останете поне наполовина сухи. Голяма лодка с по четирима души на седалка се спуска по 25-метров водопад със скорост от 70 км/ч. Приземява се в огромно езеро. Вълната, която се образува, подминава първите седалки и се стоварва върху тези, които са седнали назад. В случая ние. Добре че фотоапаратът остана на сухо, иначе краката над коляното, раменете и косата не оцеляха.
„Columbia & Discovery” са две високи кули, които се виждат отдалеч. На Columbia се чувствате като пилот. За две секунди ви изстрелват с 80 км/ч с ускорение от 3,5g. Ако очаквате да видите прекрасна панорама, няма да останете разочаровани. Гледката е великолепна, стига преди това да успеете да си поприберете вътрешностите на мястото.
„Ghostville” – легендата разказва, че в началото на 1800 г. в Дивия запад било намерено злато. Скоро около новото находище се разраснал малък град с църква. За съжаление собственикът на златната мина бил много алчен и търсел все повече хора, които да копаят ценния метал. Глупавите жители на града се обърнали за помощ към свещеника, който призовал сили от отвъдното, за да подчинят индианците да робуват. Една нощ всички в мината били избити. Оттогава духовете на миньорите останали в този забравен в пустинята град. А сега вие сте единствените, които са имали глупостта да влязат... Дали ще излезете... някога?
Цената на единичен билет е 25 евро с различни отстъпки за деца под 150 см и под 12 години. Хлапетата, които не са дорасли до един метър, минават безплатно. Но пък не ги пускат на страшните атракциони.
Входната такса включва ползването на всички атракциони. Но спокойно, има къде да си похарчите парите. Още от входа изкушението нараства заради цветните, препълнени с плюшени играчки, книжки, чаши, моливчета и какво ли не витрини. Може да си купите срещу 3 евро снимка на своята физиономия, докато се пускате по някое скоростно влакче. Кафенета има много. Едно „Coffee Late” струва 90 цента. За половинка Пепси трябва да пъхнете в автомата 3 евро. Препоръчвам ви, каквото и да си вземете за ядене и пиене, да го унищожавате на крак. Великолепните преживявания отварят апетита, разбирам, но паркът не се обикаля бързо. Градините и фонтаните са уникални, непременно трябва да ги видите. А с трохите от сандвичите може да нахраните едни много доверчиви, даже нахални патици, които очевидно имат проблеми с килограмите.
В заключение
Оказа се, че освен слънце и море Римини предлага доста забавления. Стига човек да има желание да се вдигне от шезлонга и да знае къде да търси. Надявам се, били сме от полза. Приятна почивка и да не забравите подаръците.

Списание "Мери", октомври, 2007