Любо: Емоцията прави музиката

От няколко месеца Любо вече е без група „Те”. За това време той успя да направи два сингъла, като един от тях мина дори по МТВ, което той сам определя като голям успех. От известно време е и водещ на музикално предаване в ефира на МСАТ.
По време на срещата ни Любо говори с ентусиазъм за самостоятелната си кариера, но с удоволствие залита към екзистенциални въпроси и обяснява своята гледна точка за смисъла на човешкия живот. Признава, че често си говори с Господ и той е най-верният му съветник.
Това, за което си мечтае е скоро хората да свикнат, че той е просто Любо.

Върху какво работиш в момента?
Хващате ме в най-активния момент, работя върху втория си сингъл и видео клипа към него „Говори ми на ти”, който се завърта по телевизия MAD. Нещата ми се случват много бързо, сега действам по-експедитивно.

Трудно ли взе решение да останеш сам ?
Вече от половин година пея сам и не мога да кажа, че ми беше лесно да взема това решение. Аз съм такъв - като преценя, че е време да приключа с нещо, не мисля много. Както се казва – ставам и тръгвам. Последните три години бяха достатъчен толеранс, който дадох и на себе си, и на групата. Накрая се изнервих и си тръгнах. Но те все още твърдят, че е било без предупреждение.

Звучи като любовна връзка.
Да, точно така е. Всичко изглежда, че е наред, а в един момент единият си тръгва. Сега работя по цял албум. Аз съм в основата му, с мен работят Георги Янев и Милен Кокошаров от „Кафе”. Въобще сме се събрали хора, които харесваме една и съща музика – смесица между соул, денс и поп.

Кои са гост-изпълнителите?
Все още ми се въртят само в главата някои имена. Но организацията е сложна, тъй като всеки си има ангажименти.

Някой не се ли предложи сам?
По-скоро аз съм този, който трябва да предлага, защото имам интерес да направя дует с някого. Но пак мога да спомена Белослава, Мария Илиева. Участвах във всякакви общи песни и вече се чудя дали няма да е добре да направя един албум, в който акцентът да пада върху мен, да няма дуети, за да не се размива. Мечтая си за по-специален дует.

С Алиша Кийс например.
Да, точно със звезда от този ранг. Сигурен съм, че ако достатъчно силно го искам, то ще се случи. Ако запиша подобно парче, след това спокойно мога да умра.

Сега като си сам кое надделява – отговорностите или радостта, че си свободен?
Отговорностите са пак толкова. И в групата не съм бил този, който се скатава. И там съм носил отговорности, въпреки че някой може и да не е съгласен. В момента свободата надделява. Лошото е, че дори и да поискам да разделя отговорността, за да ми поолекне, няма с кого. Знам, че съм абсолютно сам, вече съм отговорен за всичко.

Коя зодия си?
Скорпион, на 26 октомври, също като Сантра и Емил Кошлуков. Ние сме групичка от хора, които хем сме добра компания, хем сме родени по едно и също време.

Вярваш ли в зодии?
Явно има зависимост, щом така добре се определят характерите по звездите. Но не се водя по това. За мен има друга философия - за уникалността. Никога преди човек и след него не може да се повтори същата личност. Едно време това изглеждало много философско, но сега може да се доказва и физиологично с ДНК и отпечатъци например, да не говорим за душевност и характер. Затова е добре човек да следва вътрешния си глас. Не може да взимаш пример от някого, както и да следваш неговия път. Опитвам се да слушам интуицията си и това, което ми казва Господ.

И какво казва?
Дава ми съвети от какво да се пазя, дори и какво да ям. Изглежда налудничаво, но гласът му е много интересен. Никой не го познава добре, всеки го нарича по различен начин и му дава форми и състояния. Смятам, че гласът му е силно ненатрапчив. За да усетиш накъде те води, трябва да се обръщаш постоянно към него, да го търсиш, да забравяш собствените си човешки търсения и да се отречеш от себе си. Ние хората сме много инатливи и не се вслушваме. А Господ дава право на личен избор – да бъдем добри или не, да изпеем това или друго, с чувство или без. И този личен избор ни определя като личности. Господ ти дава да се заслушаш в гласа му, само когато наистина искаш. Както се казва - не спирай да мечтаеш. А мечтата е човешка измишльотина. Тя е желание, пратено в нищото, ако я няма вярата в Господ.

Може сам да работиш за мечтите си.
Смятам, че някой подрежда така живота ти, че да ти се случват определени неща. А кой друг има силата да го прави?

Самият човек.
Не, ако беше така, човек можеше да си избере да не умира, а засега няма такъв случай. Има друг, който има възможността да дава живот, да го отнема и да го подрежда. Единственото, което се очаква от човека, е много да иска да сбъдне мечтите си и да е правилен като енергия. Т.е. да правиш някакви постъпки към мечтата си. Не може да седиш на дивана вкъщи, да гледаш музикалните канали и да казваш „Мога като този, ама не искам да ставам известен”.

Ти известен ли си?
Не мога да кажа, че съм известен. Знам, че ме познават хора по улиците. Половината ме харесват, половината – не. Смятам, че съм известен за тези, които ги интересува какво се случва в българската музика. Ако човек не се интересува от мен, няма как да ме познава. Сигурно не всеки познава най-добрия играч на кърлинг в България, а той е звезда на собственото си поприще.

При музикантите нещата не стоят като при играчите на кърлинг.
Ние се появяваме в публичното пространство, но има и вариант хората да не те познават и това не е обидно. Опитвам се да показвам това, което правя. За артиста не е важно да бъде известен, това е повърхностно. Да си звезда значи да правиш нещо по-добре от другите. Аз например пея по-добре от децата в две детски градини. По телевизията се появяват разни общественици, които твърдят, че в България няма звезди. Защо да няма? Той прави нещо по-добре от повечето хора, което автоматично го прави звезда. На ден получавам десетки имейли от деца, които са чули моята музика и това ги е вдъхновило да започнат и те да се занимават. Това е големият смисъл на изкуството. Не вярвам на тези артисти, които казват, че правят музика за себе си. Всеки музикант иска да не е пред 20, а пред 100 хиляди. Като кажеш първата дума и целият стадион да ревне. Това те осмисля.

Има изпълнители, които предпочитат клубната сцена.
Тя пак е сцена. И близкият контакт с публиката пак е контакт, това са просто различни атмосфери. Артистът е там пак, за да се покаже пред хора. Той няма право да се крие, защото е получил дар, който ако не предаде, е най-големият егоист. Все пак музиката трябва да кара хората да трепват. Смисълът й е да накараш човек да плаче, да се радва, да не се самоубие, защото си е пуснал готино парче, да влюби, да свърже песента с най-приятните си моменти, да изкара някого от депресия. Но музиката трябва да действа чрез емоция. Дори и да имаш най-големия глас, ако не даваш на музиката душа, не пееш по-добре от едно дете, което не познава нотите.

Каква е ролята на текстовете?
Не смятах, че мога да пиша текстове в началото. Когато си в група, първото нещо, което ти се налага, е да започнеш да правиш някои неща сам. Получи се, а аз определено не се смятам за поет. Но текстовете на песни не е задължително да бъдат поезия. Написах много хубави неща за други хора. Понякога си мисля, че за колегите останаха по-хубави текстове.

Кой ти е любимият твой текст?
На Тони „Както преди”. Като пиша за другите хора, падат някои притеснения. Иначе си мисля дали това ще ми отива да го кажа, мога ли да го изпея. Като писах този текст оценявах какво би й стояло на нея добре, по-продуцентски разсъждавах. За себе си също съм писал хубави неща. Оказа се, че любимите ми песни са тези, които не са станали известни.

Какво те вдъхновява?
Животът.

А когато си тъжен ли пишеш най-хубавите си песни?
Не, зависи какво е парчето. Първото ми самостоятелно парче е малко разпиляно, докато другото е по-конкретно, въпреки че пак се пее за любов.

Трудно ли е да се пее за друго освен за любов?
Не, не е трудно.

Защо всички пеят за любов?
Защото това е най-силната емоция. По-слаба емоция е да ти се спи например, затова и малко песни са посветени на тази тема.

И омразата е такава тема.
Да и на нея има посветени толкова песни. Твой е изборът да бъдеш lover или hater.

Можеш ли да си се представиш в по-враждебна роля?
Представям си се, ама няма да се харесам и няма да съм убедителен. Като отиваш да пееш такова парче, трябва да си много ядосан, а аз гледам да не се ядосвам. Старая се да правя добро, за да се връща и към мен добро. А аз не понасям към мен да не се отнасят с добро, чувствителен съм и трудно го преживявам. Не разбирам хората, които казват „Този е много тъп”, без дори да са говорили с него. Българинът гледа с предразсъдъци на музикантите и все още важи максимата, че музикант къща не храни. Във всички държави, където съм ходил, като ме представят като известен музикант, усещам респект. Добре е като свършат песните за храната и за масата, българите да се обърнат и към другата музика и да се поинтересуват дали преди да съм написал или изпял нещо, не го е направил друг. Така ще се разбере, че съм прочел някоя и друга книга.

Ти имаш характерен стил на обличане. Какво можеш да кажеш за него?
Не знам какъв ми е стилът. За обличането на човек не му трябва много вкус. Почти винаги сам съм си избирал нещата. Идеята е като се облечеш да спреш да мислиш за дрехите. Да ти е комфортно и да не се самонаблюдаваш.

Списание "Мери", март, 2008