Тони Стораро: „Послушах себе си и сърцето си...”

Не се бях виждала никога с Тони Стораро. Нямах никакво мнение за него. Знаех само, че има уникален глас. Но, ето, реших да го интервюирам, след като го видях по телевизията в едно светско предаване.

Останах впечатлена от него като човек, от факта, че винаги на концерти излиза костюмиран, от уважението, с което говори за медиите и за журналистите. Явно човекът знае за къде е тръгнал.

Роден е през 1976 г. в гр. Шумен. Още от 14-годишен свири по заведенията на клавир и пее. Учи и работи едновременно.

Имах 6, разбира се, по музика и физкултура. По останалите предмети едвам изкарвах тройки. Математиката, физиката и химията ми бяха много трудни. Интересни ми бяха литературата и географията, но единствено сериозно исках да се занимавам с музика. Баща ми беше музикант, сега вече не е. Аз наследих неговите качества и талант. Иска ми се моите синове да станат музиканти, но то насила музикант не се става – или ти е вродено, или не.

Единият е на 12 години, а другият – на 6. Малки са още. Та с музика започнах, както казах, още от малък. По заведенията хората вече ме познаваха. Толкова много неща виждах по кръчмите, а бях толкова малък, например как омъжени жени излизат с други мъже и какво ли не още. Бях толкова малък, че не се виждах от клавира. Имах една стойка и седнех ли на стол, въобще не се виждах от сцената. Почти не се забелязваше кой свири. С течение на времето започнах да свиря по сватби с оркестър. След това в казармата пак с музика се занимавах. След като се уволних, започнах да свиря гръцка музика из цяла България, но в Грация не съм се пробвал.

„Музикант къща не храни” – казваше майка ми и много пъти ме е карала да се откажа от музиката. Така беше. Тогава свирехме за много малко пари. От 90-а г. до 98-а съм изкарвал по 10 лв., понякога по 50 лв., а тогава имах приятели, които се занимаваха с бизнес и печелеха много пари от търговия. Караха ме да оставя музиката и да започна и аз с търговия, но аз послушах себе си и сърцето си. Претърпях доста кризисни моменти. Майка ми, баща ми и вуйчо ми ме накараха да дойда в София. Трябваше да оставя семейството си (вече бях и женен) и оркестъра, защото колкото и да изкарвахме, парите се деляха между доста хора и в крайна сметка нищо не оставаше. Дойдох в София и започнах да свиря сам в едно заведение в кв. Слатина, в един турски ресторант. Заведението беше много културно и изискано. Хора от турското посолство идваха да вечерят при мен, хора от други националности – също. Спомням си, че всеки път, като се качвах на такси, все звучеше фолк, до този момент не бях свирил такава музика. Даже мразех попфолка, но парите явно бяха в тази музика. Тогава нямаше хубави песни в попфолка. Казах си, че щом има пари в тази работа, аз трябва да обиколя всички кръчми, да видя как става, къде пеят, как пеят, как се държат, нищо не знаех за тях. Не стана толкова скоро, разбира се. Имах период, в който свирех и след това се прибирах в квартирата и дотам ми стигаха парите, не повече. С течение на времето заведението се разработи. Започнах да изкарвам хубави пари и дойде моментът, в който реших да изляза. Имаше го вече заведението „Кошарите” на Коко Динев, тогава то беше първото заведение с фолк. Там свиреха и пееха най-големите звезди. Тогава звезди бяха Румяна, Еми Стамболова, Софи Маринова, Кондьо, Глория, Щилян, Цветелина, Екстра Нина и т.н., много звезди, които и сега са популярни и известни. Тогава влязох в един друг свят, където хората живеят добре, изкарват добри пари и наистина са звезди. Видях за какво става въпрос и исках и аз да бъда там, макар че от тези среди никого не познавах.

На 21-22 години. Имах познат от Шумен, който още преди да дойда тук, ми каза, че пише текстове и музика и ако някой ден реша да се занимавам с такава музика, той ще е до мен. Казва се Румен. Той написа 6-7 песни от първия ми албум. Започнах да обикалям по продуцентски компании: Съни Мюзик, БМК при Слави, Милена Мюзик имаше една в Шумен, но не исках там, тъй като винаги се намира някой да каже нещо. Исках никой да не ме познава, да не знае името ми, миналото ми, просто да се пробвам като нов човек. Тогава се запознах с Джони, музикалния изпълнител. Той ми обърна много внимание и ме запозна с негов племенник, който прави аранжименти на такива песни. Бяха възхитени от таланта ми и от гласа ми. Тогава най-трудно беше да влезеш в Ара Мюзик, голямата работа бяха те. Пайнер тогава бяха в сянка, имаха певици, но не бяха толкова напомпани като сега. Реших да пробвам в Ара и племенникът на Джони – Илиян се казва, ми направи първите аранжименти. Той ме запозна с Касъмов – следващия ми шеф. Дадохме му демозапис. Още на следващия ден Касъмов ми се обади, беше възхитен, покани ме и искаше да подпишем договор. В първия момент се стреснах, че толкова бързо стават нещата, но подписах, тъй като исках да успея. След 1 година вече ме запознаха и с пиарите, които много ме разпитваха, а аз бях срамежлив, нормално е... Всичко е реклама! Защо се продават цигари Marlboro и Coсa-Cola, заради добрата реклама, а не защото са по-хубави цигари или по-хубаво питие. Може да има хиляда пъти по-добри певци от мен, но нямат реклама. Започнах да давам интервюта, да ме показват на белия свят, така да се каже. Пеех, но това само не върши работа. Навремето на мода бяха певиците, хората повече гледаха, отколкото слушаха.

Сега вече не е чак така. Една година гледам – харесват ме как пея, но нямаше интерес към мен. Мъж – какво да му гледат! Минаха години, но аз не се отказах, доказвах се постоянно. Ето че дойде и това време – 2003 г. с „Няма бизнес, няма пари”, имах един албум и с него вече потръгнаха нещата. Изстрелях се нагоре и оттогава държа едно ниво, което вече не пада надолу, защото аз вече се наложих като изпълнител. Живот и здраве, ще се помни моето име. Сега работата ми е да изкарвам хубави песни и да си гледам стойностно работата.

Това са песни, които не се забравят, и до ден-днешен пея на участията си. Например „Милиони звезди”, „Няма бизнес, няма пари” – песни, които ще останат. Вече минаха 7-8 години, а още се пеят, значи още 10-15 г. така ще се пеят, ще останат във времето. Сашо Роман, вече на колко години е, а всеки го свързва с хитовите му песни. За некадърници няма място в този бизнес...

Да, всичко съм подписал. Много пъти съм го казвал. Харесахме се от малки с жена ми. Заедно израснахме. Когато станах на 16-17 години, казах, че това ще е моята жена и така си стана. Тогава беше така. Други бяха разбиранията. Сега никога не бих позволил на сина ми да се ожени толкова млад. Знам, че би ме послушал, защото вижда вече животът какъв е. С жена ми се взехме и съм доволен. Тя ми дава спокойствие, дава ми стимул. Голяма домакиня е, гледа децата, което е най-важното. Умна и възпитана е. Какво повече мога да искам...

Малка беше да, но Господ дава сили на всички. Баща й и майка й бяха до нея и помагаха, моите родители – също. Сега всички са при мен – и майка ми, баща ми, брат ми.

Озвучител ми е. Той пътува с мен, вместо да плащам на други хора, по-добре на него. Знам, че никога няма да ме предаде и да говори зад гърба ми.

Зависи дали е лято или зима. Зимата в Пампорово е много хубаво, лятото – на Слънчев бряг, обичам повече Южното Черноморие.

Най-младата ми аудитория са тийнейджъри. Имам и възрастни баби, които ми се обаждат по телефона и плачат над текста на песните ми.

Всички големи изпълнители на България, като почнеш от естрадните, уважават моя тембър и начина ми на пеене. Имам и фенки на по 2 годинки, които не знаят за какво се пее в песните ми, но са ми фенове. Моят син, още не знае да пише, на 5 годинки и половина е, но с компютъра е на ти, тегли си сам игри. Много са напред в днешно време децата. По наше време играехме със саби, на гоненица, на криеница.

След 10 години пак с музика ще се занимавам. Искам да имам и свой ресторант в София. Все пак годините минават, по-малко участия, защото „моторът се изхабява”, както състезателният кон не бяга 15 г., а 3-4. Но най-вече зависи как се чувстваш. Зависи годините какво ще покажат. Най-важно е здравето.

Единайсети. Мисля да направя скоро и още един с гръцка музика. Живот и здраве, си пожелавам 40-50 албума зад гърба си, да остана легенда.

Имам много дуети. С Десислава, с Теодора, с Йорданка Христова, със Софи Маринова, с Азис, с Деси.

Обичам да пея по сватби, защото оттам съм започнал. Сватбите в нашия край са много хубави. Те траят дни. На открито са. Строи се голяма шатра и всички се веселят.

Да, смятам. В казармата служих в Бусманци, Казичене. Казах си, че никога повече няма да стъпя тук, ако зависи от мен. Във влака бях доволен, че се връщам в родния край, а след 2 години пак дойдох тук, в София. Смятам, че всичко е предначертано, че каквото е писано, ще стане.

Интервюто взе Мариана Аршева

март/април