Звезди
Вики от „Мастило”: За 10 години пораснахме и се променихме
Срещам се с Вики Терзийска в едно от любимите й софийски кафенета, където на чаша чай си говорим непринудено за бандата, за музиката, която правят, и за това как е минавало времето за тях. А поводът за разговора ни е, че наскоро групата стана на 10 години. Сред гостите, дошли на рождения ден да поздравят Вики и компания, бяха Gravity Co, Нели Рангелова, P.I.F, Любо, Анна-Мария Тонкова, Мария Игнатова и Димитър Рачков.
Вики, група „Мастило” е вече на 10 години. Какво ви задържа заедно толкова време и какво ви сплотява?
Най-вече любовта ни към музиката и общите интереси. Това, че сме пълни с ентусиазъм и продължаваме заедно напред въпреки всичко, също и фактът, че правим компромиси със себе си. Нещото, което ни обединява, е отново музиката.
Чувствате ли се пораснали и помъдрели?
Мъжете много пораснаха, аз също доста се промених – в добра насока, надявам се.
Каква е равносметката на групата за този период? Какво виждаш, като се обърнеш назад?
Помня само хубавите неща и това ме зарежда с позитивизъм. Виждам усмивките, радостта в очите на хората, когато слушат нашите песни и припяват заедно с мен на концертите. Това е най-голямата награда за музиканта.
Кой е най-запомнящият се момент за вас?
Много са. Може би никога няма да забравя, когато пяхме на една сцена с Джо Кокър и Натали Имбрулиър в Румъния, на фестивала „Златният елен“. Всичко беше организирано отлично, с професионално построена сцена и много добро озвучаване.
Как се сформира бандата - как се събрахте и започнахте да свирите заедно?
През 1998 г. аз и Десо (китаристът на „Мастило“) се отделихме от група „Спринт“, с която работехме в Москва. Върнахме се в България, събрахме се с останалите музиканти и започнахме да свирим предимно кавъри по клубовете. След това дойде ред на първото ни авторско парче „В двореца съм сама“, което се хареса на феновете ни. Така започна всичко и нещата потръгнаха.
Как се насочи към музиката?
Още от много малка. (Смее се.) Откри ме учителката ми от забавачката, която често ме водеше на конкурси за детски песни. Още тогава разбрах, че музиката е моето призвание.
Освен че пееш, можеш ли да свириш на някакъв инструмент?
Свирила съм доста време на пиано. Бях в обикновена музикална школа в Разград – аз съм оттам. След това учих в езикова гимназия и там някъде спряха тези мои занимания.
Правила ли си гафове на сцената?
Непрекъснато се случват някакви непредвидени ситуации на сцената, важното е да реагираш адекватно, за да не разбере публиката.
Подготвяте ли нещо ново, ще бъдете ли готови скоро с албум?
Съвсем наскоро се завъртя последният ни сингъл от албума „Ела до мен“, озаглавен „Думите“. Заснехме клип към него със сцени от концерта ни в хотел „Хилтън“, като включихме backstage кадри. Получи се нещо много красиво и скоро ще го видите.
Как минава едно ваше турне?
Като се каже турне, в моите представи изникват големи сцени, голям екип, който да се грижи за визията ни, танцьори и така нататък. Затова в България според мен е малко силно да се говори за турнета. Нашите концерти са по-малки и са направени предимно със собствени средства.
Как се създава една песен? Първо написвате музиката и после идва и текстът, или обратно?
Няма схема за това. За всяка песен е различно, получава се спонтанно и естествено.
Кой пише парчетата ви – всички ли вземате участие в творческия процес?
Песните ги пишем аз и Десо. Най-често той пише музиката, а аз – текстовете.
Глезят ли те момчетата от бандата като единствено момиче между тях?
Няма такова нещо. (Смее се.) Повярвайте ми – не е така!
Ти си журналист и юрист по образование. Мислила ли си освен с музика да се занимаваш и с някоя от тези две професии?
Имам диплома от Журналистическия факултет, но все още не съм юрист, остава да си взема държавните изпити. Иска ми се да бъда специалист в областта на авторското право и да специализирам в чужбина, но преди това е необходимо да стана правоспособен юрист и да мина задължителния стаж. Ще съчетавам тези неща с музиката.
По принцип вашата професия налага на празниците да работите. Къде ще свирите за Коледа и Нова година?
Не сме решили, имаме много предложения, които все още обмисляме.
Декември 2008