Архитект Валери Иванов

Професор д-р архитект Валери Иванов: Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика.

 

Професор доктор Валери Иванов е заместник ректор по научната и приложна дейност към УАСГ, Университет по архитектура, стоителство и геодезия. Ръководител на катедра „Градоустройство“, към Архитектурния факултет.

 

Срещам се с професор Иванов в Университета. Изключително скромен и интересен събеседник, който ми направи впечатление освен с богатата си култура, любов към литературата и многото сентенции и интересни мисли, част от които споделя в интервюто. За успехите му на архитектурния фронт, достатъчно е да отворите страницата с участията му в конкурсите и сградите, които е проектирал, и ще разберете, защо е един от най-големите диригенти на нашето време!

 

Мечтайте все едно ще живеете вечно, живейте все едно животът свършва утре!

                                                                      Джеймс Дийн      

 

 

Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности.

                                                                           Оскар Уайлд

 

Архитектурата /убеден съм и урбанизмът - В. Иванов/ свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация остава след себе си.

                                                                           Кенет Кларк

 

Има две основни житейски правила: Правило 1 – Не се тревожи за дреболии. Правило 2 – Всички неща са дреболии.                                                       Фридрих Ницше

 

Не вземайте живота на сериозно. Така или иначе живи от него няма да излезете.                                                                            

                                                                          Хенри Милър

 

 

Проф, Иванов, представете се на нашите читатели? Къде сте роден, учил, завършил, семейство?

 

        Роден съм  в един великолепен, слънчев и пролетен български град – Кюстендил, в който по стечение на „историческите” обстоятелства съм изживял единствено първата си житейска седмица.

        Ученическите ми години преминаха в друг чудесен град – Горна Оряховица – в две значими и емблематични за моето личностно и образователно развитие училища – І основно училище „Иван Вазов” и Политехническа гимназия „Георги Измирлиев”.

Какво помня от този период? – амбицията да бъдем добри, полезни, необходими, амбиция, наречена тимуровска команда – Антон, Мишо, Генчо и аз – бяхме окръжни първенци. И сега се гордея с факта, че бях с униформата и емблемата на гимназията, че имах съученици и приятели като Васил Николов, Нели Паличева, Ели Сярова, Светла Цонева – понастоящем уважавани и ценени люде и специалисти.

        И от далечната 1974 година, та до днес – в нашия университет (ВИСИ, ВИАС, УАСГ) последователно – студент, проектант, научен сътрудник, главен асистент, доцент, ха, странно-вече и професор.

        Баща ми ни напусна нелепо и внезапно преди много години. Майка ми, да е жива и здрава, все така енергична и витална, посвети живота си на сестра ми и на мен, и с основание е един от достойните и уважавани доайени на града.

        Сестра ми е авторитетен „даскал” (красива възрожденска дума) в І основно училище. Преподавателската дейност е семейна характеристика.

        След един не особено сполучлив брак е налице един особено сполучлив резултат – превъзходно творение – дъщеря ми Снежина – също архитект, педагог и проектант.

        Със съпругата ми Вени – интелигентен и опитен юрист, и готин другар, живеем спокойно, мъдро, динамично, с амбиции, с все още значим житейски хъс, с щастлива грижа за внуци, професионална удовлетвореност и обич към приятелите.

 

 

Когато бяхте ученик какъв искахте да станете?

Сбъднаха ли се мечтите Ви в този аспект?

 

        Детската ми мечта бе по момчешки романтична - летец – може би интуитивното и непреодолимо желание за поглед отвисоко, и надалеч. Е, сбъдна се! Занимавам се с градоустройство – една великолепна професионална възможност да се погледне отвисоко градът, а и надалеч – в неговото бъдеще. Или както казва Хенри Дейвид Торео:

        Какъв е смисълът да имаш добра къща, ако нямаш свястна планета /град/, върху която да я поставиш.

                                                               

        А защо архитектура?

       

Креативна е! Създаваш удобство, красота, функция, хармония. Изобщо създаваш среда, която и обслужва, и възпитава, и остава след теб. Ще си позволя да цитирам великия финландски архитект Алвар Аалто, който е казал: Всяка сграда е предназначена да изяви желанието ни да построим на земята рай за човека.

        А чувството да видиш осъществена творческа идея е изключително! Каквото е чуството на всеки родител от това, че детето му е израснало като добър човек. Всъщност всяка сграда е една преживяна болка като проектиране (съобразяват се множество динамично променящи се изисквания, условия, интереси) и преживяна радост като реализация (когато хората оценят позитивно нейните функция и естетика).

        И още нещо – обичам екипната работа.

        Архитектурата е в най-висша степен колективно творчество. В това е нейната най-голяма сила и нейната трудност.                                                                                                                                             

                                                                            Феликс Хаас

        Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика.

        Така е и при архитекта. Умението му да извлече най-доброто от проектантския екип е гаранция за високо качество на крайния резултат, наречен сграда. Благодарен съм на съдбата, че и в момента работя с прекрасни млади хора, с които правим стойностна архитектура.

        Неслучайно великият Шилер е казал, че „Архитектурата е застинала музика”. А и етимологията на термина „архитект” е гръцка и означава „главен майстор”.

        Три са държавно регулираните професии у нас – медицина, право и архитектура. И ако първата и втората се занимават с проблемите на хората, то нашата изгражда техните мечти.

        Архитектурата е начин на мислене, облечен в пространствени форми.

неизвестен съвременен      

             автор

 

 

Ако сега сте ученик в гимназията, накъде ще поемете?

 

        Без колебание – по същия професионален път съчетаващ перфектно два основни мои житейски постулата:

        - архитектура, за която говорихме вече;

        - педагогика, която е и любов, и отговорност, и себеотдаване и удовлетвореност.

        Да видиш благодарността в очите и душата на един млад човек, на когото си помогнал да стартира своята професионална кариера  и житейска реализация, за мен е екзистенциална ценност. Преподаването е призвание, а не професия.

Прекрасно  е да създаваш красива и хармонична материална среда – АРХИТЕКТУРА и ДУХ на великолепие у млади хора – също така съзидатели на такава материална среда – все прости, но очарователни удоволствия.

        Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности.

                                                            Оскар Уайлд

 

 

Кой е проектът, с който най-много се гордеете?

 

        Многофункционална спортна зала „Арена Шумен” проектирана от талантливи млади хора от нашето ателие „Атек студио” (Калоян, Галя, Цвети, Симон, Тед, Снежи, Радо) под ръководството на арх. Калоян Колев. Получихме и престижната национална награда „Сграда на годината”.

        Освен с уникалната си архитектура тя е великолепен пример за огромната социална, възпитателна, естетическа роля на нашата професия.

        Едно маргинално и периферно градско пространство /бившата военна територия/ се превърна във витално, търсено, емблематично, привлекателно – резултат и на амбицията, мъдростта и дълновидността на община Шумен да създаде не само сграда, а селищна среда – атрактивна и желана от хората, среда с парк, със зони за отдих, за развлечения, за спорт, среда, с която шуменци вече се гордеят – и с основание!

        Дълбоко се прекланям пред този подход към градската среда – подход комплексен, мъдър, подход – съобразен с потребностите на хората и града, подход – с поглед към бъдещите поколения и бъдещето на града.

 

 

Имаме ли силна архитектурна школа и Вие от кого сте се учили в занаята?

 

 

        Да! Националната ни архитектурна школа безспорно е силна и съзидателна. Погледнете възрождентските ни селища, архитектурните бисери – Копривщица, Трявна, Стария Пловдив, Боженци, Жеравна, старите ювелирни градски центрове, сериозните градоустройствени трансформации от 80-те години на миналия век. Погледнете брилянтните образци на модерна архитектура сътворени от архитектурни титани, наши учители – Лазаров, Цолов, Васильов, Татаров, Николов ... и техните съвременни, действащи и достойни следовници: Г. Савов, И. Панталеев, П. Братков, Б. Богданов, Г. Кътов, А. Панов, П. и К. Дикови, А. Захариев, Д. Паскалев. Със сигурност-пропускам. Колеги, моля за извинение!

        От кого съм се учил? – проф. арх. Иван Драгиев, проф. арх. Иван Никифоров, доц. арх. Йордан Търсанков – безспорни авторитети и съзидатели на българската архитектурна и градоустройствена школа.

        Мечтая, когато след години попитат моите студенти от кого са се учили, някой от тях да си спомни и за мен. Да сътвориш творци, както вече казах, е обич, всеотдайност, отговорност, а надявам се и признателност.

        Съвременното българско градоустройство има обаче сериозен проблем. Поради стихийно и необмислено проведените реституционни закони, липсата на стратегическо мислене в градското планиране, прилагания фрагменгарен /добил гражданственост с термина „на парче”/ подход към селищното проектиране и сериозния дефицит на ефективно държавно регулиране, страната ни пропусна историческия шанс да положи основите на модерно градоустройство. Фактите са налице: прекомерно и необосновано застрояване; липса на зелени площи, пълноценни комуникации и места за паркиране, терени за социална инфраструктура /детски градини, училища и пр./, зони за отдих. Страната ни не създаде благоприятни условия /комуникационна и техническа инфраструктура/ за модерно, масово достъпно, еднофамилно обитаване. В момента то все още е прерогатив на социален сегмент с висок финансов статус и то твърде често в условията на не добри комуникации и дефицит на градски инженерни мрежи.

        Не съм песимист!

        - В университета създадохме специалност „Урбанизъм” призвана да планира и проектира модерни селищни и извънселищни територии, да създава селищен комфорт и уют, да удовлетворява потребностите на обществото и отделните хора от съвременна градска среда.

        - Вече се появяват мащабни, социално-икономически обосновани градоустройствени разработки, които определено ще подобрят условията на нашите селища.

        - Управленските структури на селищата все повече започват да провеждат стратегически политики за формиране на многофункционална, хармонична, хуманна, естетична, здравословна, безопасна селищна среда.

 

Какви са Вашите мечти?

 

        Мечти?

        Професионални: Един добре обмислен, професионално аргументиран, стратегически обоснован, комплексно проучен, цялостно разработен градоустройствен проект, проект доминиран от красота, функция, зеленина, виталност – изобщо един силно хуманен проект удовлетворяващ всички потребности на своите обитатели и особено важно – респектиран от урбанистичния контекст на средата. Или академично изказано -  с уважение към нейния природо-географски и антропогенен социокултурен контекст. Времето на революциите като че ли отмина. Съобразяването със сътвореното от предшествениците, отчитането на традициите и модерното им транслиране към бъдещето, според мен са водещи принципи в съвременния урбанизъм и архитектура. Теорията го нарича „устойчиво развитие”.

        Ще припомня и великата мисъл на Кенет Кларк: Архитектурата /убеден съм и урбанизмът - В. Иванов/ свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация остава след себе си.

        - Житейски: Това, което не успеем да свършим в своя живот да го продължат нашите деца, после техните деца и така докато свят светува.

        Или както казва големият български поет В. Ханчев:

 

О, трябва този свят да се изстрада,

повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе

сърцето твое да пресътвори,

за да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори!

 

Когато имате свободно време, на кого го посвещавате?

А любимо място за отдих?

 

        Не очаквайте да Ви кажа, че почивам като работя. Шаблонно е, а и невярно за мен. Имам други рекреативни приоритети – купон, приятели (лекари, юристи, строителни специалисти), класическа музика, театър, планински туризъм. Както се казва: „Като сме без делници, да не сме без празници”. Елате във великолепния планински хотел „Свети Георги” на Витоша и ще разберете, а и ще срещнете наистина интересни, готини, талантливи люде – все отворковци (Надя, Юри, Юлия, Румен, Илинда, Дани, Криси, Снежка, Оги). Ще срещнете и познатия Ви интелигентен, лъчезарен и прекрасно танцуващ чаровник – проф. д-р Пламен Гацов.

 

София е много пренаселена, в някои райони, „социалната инфраструктура“ ли е ахилесовата пета на обществото, за която Вие говорите във Вашата монография?

 

        Монографичното изследване „Социална инфраструктура” е разработено с младия колега – урб. Николай Енчев. То е теоретичен опит да се проучат и изяснят същноста, значението, понятията, принципите за организация и пр., свързани с тази система, проявлението й в урбанистичната среда, управленските подходи, пазарните възможности, нормативните аспекти.

        Социалната инфраструктура е една ахилесова пета на обществото. За значим времеви период, увлечен от стремежа за печалба, строителният бизнес забрави за обектите й. В последните години за щастие се забелязва подчертано внимание от страна на общинските управленски структури към нея. Проблемът с детските градини, с училищата, с болниците, със сградите на културата, на спорта са изключително важни. Те създават интегритет на обществото и осигуряват хуманни условия за пълноценно израстване и на хората, и на общността като цяло.

        Тези и редица други проблеми са изследвани, анализирани, интерпретирани в монографичния труд „Социална инфраструктура”. Вярвям, че той ще бъде полезен за студентите по урбанизъм и архитектура, както и за всички специалисти, които имат професионални интереси в тази област.

        А дали е важна социалната инфраструктура? Нека да погледнем от една друга неконвенционална гледна точка! Какви са масовите анегдоти в обществото – за лекари, учители, политици, професори, художници, актьори – все видни деятели в системата на социалната инфраструктура.

 

 

 

Проф. Иванов, продължава ли да е висок интересът към специалностите, застъпени сега в УАСГ? Коя от тях е най-търсената специалност?

Завършилите вашето висше учебно заведение, имат ли добра реализация в България?

 

        Интересът към висшето образование е един безспорен факт. Но особено важен е въпросът за неговото реално настояще и перспективно бъдеще. Няколко основни фактора влияят върху състоянието на висшето образование у нас: демографската криза, неконтролираното увеличаване на броя на висшите училища без сигурна гаранция за качеството на обучението, възможността да се откриват конюктурно актуални специалности, които привличат студенти, но не предлагат ясна и стратегически обоснована визия за професионалното им бъдеще; силно заниженият интерес към класическото инженерно-техническо висше образование най-вече поради високите изисквания за качество в процеса на обучение, огромните отговорности при професионалната реализация, а и не особено атрактивното финансово възнаграждение на специалистите в тази сфера.

        В резултат и ние изпитваме известни затруднения при някои специалности, въпреки, че практиката показва един сравнително устойчив брой кандидат-студенти. Най-малко проблеми в това отношение имаме в Архитектурния, Строителния и Геодезическия факултет. Безспорно трайно се запазва желанието за обучение в Архитектурния факултет. Разбира се, на фона на устойчиво заявения интерес към специалността е необходимо решително модернизиране, обновяване, бих казал, и европеизиране не само на образованието по архитектура, но и на всички специалности в УАСГ, което е сериозна цел и амбиция на ръководството на университета.

        Реализацията на младите специалисти? – Безспорна и у нас, и в чужбина. Има една извечна истина – целият материален свят сътворен от човека, в който живеем, обичаме, работим, отдъхваме, обслужваме се, забавляваме се е плод на интелекта и професионализма на специалисти с архитектурно-строително образование. Нашите професии са вечни и вечно авторитетни, престижни и търсени.

 

 

Интервюто ще се прочете и от Ваши студенти. Какво ще посъветвате тези, които сега са студенти при Вас?

 

        Първо: Да учат като практикуват и да практикуват като учат! Нашите професии са изключително прагматично ориентирани. Те не могат да се овладеят без практикуване. И в момента наши студенти работят в проектантски фирми, на строителни обекти, в управленски структури – и това е верният път за професионално усъвършенстване.

        Второ:  Да отстояват извечните житейски ценности: семейство, приятели, обществен дълг и отговорност, мечти, образование, амбиция, удовлетворение от професията.

        Трето: Да не забравят една мисъл на Джеймс Дийн:    

Мечтайте все едно ще живеете вечно, живейте все едно животът свършва утре!

 

 

 

Пожелайте си нещо за следващите 10 години?

 

Нека се ПОШЕГУВАМЕ като начало на пожеланията с мисли на велики интелектуалци.

Има две основни житейски правила: Правило 1 – Не се тревожи за дреболии. Правило 2 – Всички неща са дреболии.                                       Фридрих Ницше

и

Не вземайте живота на сериозно. Така или иначе живи от него няма да излезете.                                                                                          

                                                     Хенри Милър

И сега СЕРИОЗНО:

· За семейството и приятелите: Здраве, амбиция, хъс, сбъдване на всички житейски и професионални мечти.

· За младите хора, с които работя: Не след дълго и те да дават интервюта пред такива чаровни издатели на атрактивни, търсени и значими издания.

· За университета: Да бъде все така флагман в педагогиката, науката и творчеството в областта на архитектурата, строителството и геодезията.

· За себе си:  Да помъдрея дотолкова, че следващият път, когато си говорим /дай Боже/ да цитирам само себе си!!!

Интервюто взе: Мариана Аршева