Наргиз Гурбанова

Наргиз Гурбанова

Срещам се с красива, млада жена, Наргиз Гурбанова, Извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България.

Д-р Наргиз Гурбанова е назначена за извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България на 12 януари 2016 г., и връчи акредитивните си писма на Президента Росен Плевнелиев, президент на Република България на 24 февруари 2016 г.

Преди назначението си, посланик Н. Гурбанова заема длъжността Директор на дирекция „Икономическо сътрудничество и развитие” на Министерство на външните работи на Азербайджан.

Д-р Н. Гурбанова e била назначена в Посолството на Азербайджан в Австрия и в Посолството на Азербайджан в Съединените американски щати, където работи като съветник, временно управляващ и заместник-ръководител на мисията.

Наргиз притежава докторска степен по философски науки от Университета на Виена (Австрия). Академичната й степен включва бакалаварска и магистърска степен по международни отношения от Бакинския Държавен Университет (Азербайджан), магистър по Международен мениджмънт от Западния Университет (Азербайджан). Учила е международен бизнес в Международно бизнес училище Йоншопинг (Швеция) и  международно право в Университета Ница (Франция).

Посланик Н. Гурбанова е наградена с юбилеен медал на Република Азербайджан - "100 годишнината от дипломатическата служба на Република Азербайджан (1919-2019)".

Ваше превъзходителство, радвам се да Ви интервюирам. Вие вече сте 3 години в България, имате ли любими места тук?

Едни от най-красивите места за мен е вашата столица София и духовната и историческата ви столица Велико Търново. Впечатлена съм от историческите паметници на България:  средновековната крепост "Царевец" и църквата "Св. Петка" във Велико Търново, Рилски манастир, Тракийските гробници край Казанлък, Античния театър в Пловдив и други, които показват богатото историческо наследство на България. Също искам да отбележа, че от 18 април 2019 г. Нахчъван и Велико Търново са побратимени градове. С подкрепата на Фондация „Гейдар Алиев“, ръководена от първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева,  е реализиран проект за реставрация и консервация на средновековната крепост Трапезица, която е архитектурно-музеен резерват и вече е туристически обект, стопанисван и управляван от общината. Нахчъван е древен град, възникнал преди повече от 5000 г. пр. Хр., с богата история и култура, с развита икономика и търговия, един от най-важните центрове на Азербайджан. Освен това през април тази година е подписано споразумение между Великотърновския университет "Св. св.Кирил и Методий" и Славянския университет в Баку, който е най-голямото учебно заведение за изучаване на славянски езици не само в Азербайджан, но и в целия Южен Кавказ. Това споразумение дава възможност на студенти-българисти от Славянския университет в Баку да участват в Международния летен семинар по български език и култура, благодарение на което те могат да се запознаят по-близко с вашата богата култура.

А с какво е привлекателна България за азербайджанските туристи? Какво най-много ги привлича у нас?

България е богата на туристически забележителности и исторически артефакти, разположени на сравнително малка и леснодостъпна територия. От много години сте известни с красивите си морски и зимни курорти. Туризмът играе голямо значение от гледна точка на сближаване на хората, защото спомага за взаимното разбирателство между народите и осигурява културен обмен между домакини и гости. Вие сигурно знаете, че съгласно споразумението за облекчаване на визовия режим, подписано между Азербайджан и ЕС, което влезе в сила през септември 2014 г., гражданите на Азербайджан и ЕС, включително и български граждани, могат да получават визи въз основа на облекчени правила. Това е много важен принос към нашето партньорство. Освен това чрез една специална служба ASAN се осъществява и електронно издаване на краткосрочни, еднократни визи за пътуване в Азербайджан. Само за три часа българските ни приятели имат възможност да получат виза за Азербайджан, а с нискотарифната азербайджанска авиокомпания "Buta Airways" за три часа могат да стигнат от София до Баку.

 

През 2018 година, страната Ви празнува голям юбилей – 100 години от създаването на Азербайджанската демократична република? Кое беше най-голямото предизвикателство пред родината Ви за тези години?

 

Миналата година празнувахме 100-годишнината на Азербайджанската  демократична република. Приемането на Декларация за независимост на Азербайджан от Националния съвет на Азербайджан преди 100 години е исторически момент, който възстановява азербайджанската държавност под нова форма на парламентарна демокрация. На 28 май, който сега се празнува като Деня на републиката, Азербайджан е провъзгласен за демократична република, която гарантира граждански и политически права на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, религия, социален статус и пол. Азербайджанската демократична република става първата  секулярна (светска) и парларментарна демокрация в ислямския и тюркски свят, първата държава с преобладаващо мюсюлманско население и измежду първите държави в Европа, която предостави равни избирателни права на жените.

Новата Република е създадена в много трудна вътрешна и международна политическа среда по време на Първата световна война. Републиката се сблъсква с много сериозни предизвикателства от първите си дни. Нейното правителство и парламент взимат много съдбоносни решения. Липсата на предишен опит на демократична държавност в Азербайджан не е пречка за неговите лидери. Ръководени от демократичната аспирация и прогресивния дух те успяват да учредят добре функционираща демократична държава и общество.

Всички народности, които живеят в Азербайджан са представлявани, както в правителството, така и в националния парламент, който обхваща 11 фракции.

За две години от своето съществуване, Националния парламент приема 230 закона. Значителни усилия са положени и за осигуряването на международно признание на Азербайджанската демократична република. Азербайджанската делегация, водена от председателя на парламента Алимардан бей Топчубашов  присъства на Парижката мирна конференция и успява да получи де факто признанието на Азербайджанската демократична република.

За жалост, Азербайджанската демократична република просъществува само 23 месеца и прекратява да съществува през април 1918 г. след болшевишката интервенция. И все пак, нейните демократични идеали, ценности и традиции продължават да живеят в сърцата и съзнанията на следващите поколения азербайджанци. И този дългоочакван момент се превръща в реалност на 17 ноември 1990 г. На този незабравим ден, трикольора на Азербайджанската демократична република е издигнат отново в Азербайджан. Това се случва на историческото заседание на Върховното събрание на Нахчъванска автономна република на Азербайджан,  председателствана от нашия национален лидер Гейдар Алиев. На това заседание знамето на Азербайджанската демократична република е обявено за флаг на Нахчъван. По-късно, на 5 Февруари 1991 г. този трикольор е провъзгласен за националния флаг на Азербайджан. 7 месеца по-късно, държавната независимост на Азербайджан е възстановена с приемането на Конституционния акт, който обявява съвременната Република Азербайджан за наследник на Азербайджанската демократична република.

С голяма гордост тази година отпразнуваxме 96-годишнината на нашия общонационален лидер Гейдар Алиев, велика личност, която наистина е основала съвременната Азербайджанска държава. Благодарение на неговото мъдро и дълновидно лидерство, Азербайджан постига големи успехи и независимо развитие, става добре познат и уважаван член на световното общество. Ключовата роля в това изиграват неговите усилия за привличане на мащабните инвестиции, които засилват икономическото развитие на Азербайджан.

Днешният Азербайджан под ръководството на президента Илхам Алиев е модерна, светска и независима държава, която се гордее от своята история и гледа към бъдещето с големи стремежи, върви по пътя си към развиване на едно динамично и мултикултурно общество. Моята страна продължава да допринася за регионалното икономическо сътрудничество и международната сигурност и мир, както и глобално за междукултурния диалог.

Виждате ли нещо общо в исторически план между България и Азeрбайджан? А в културен?

Бих искала да отбележа, че има исторически близки връзки между нашите държави и народи. Най-важното, че споделяме едни и същи ценности. И Азербайджан, и България са изминали дълъг път към изграждането на демократични, проспериращи и толерантни общества.

Азербайджан, като България, се гордее с древна история. Една от националните исторически забележителности на Азербайджан са скалните рисунки в Гобустан, която през 2007 е обявена за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, и се счита за „изключителна универсална стойност“ заради качеството и плътността на скалните гравюри, което е съществено доказателство, че колекцията от скални изображения представя мотиви от лова, флората, фауната и начина на живот на хората през праисторическите времена и говори за културната приемственост между праисторическия и средновековния период, които мястото отразява.

Азербайджан има право да се гордее не само от своята история, но и от своето богато и разнообразно културно наследство. 13 елемента от Азербайджан са вписани в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Азербайджанският мугам, изкуството на азербайджанския ашъг, традиционното изкуство на азербайджанското тъкане на килим, изработка и майсторство на свирене на струнен скубан музикален инструмент "тар", традиционната игра "човган" върху Карабахските коне, традиционното изкуство и символика на кялагаи, правенето и носенето на копринени забрадки от жените, медното производство в Лахъдж, приготвяне на плосък хляб "лаваш", трихилядолетния празник Новруз, изработка и майсторство на свирене на струнен лъков музикален инструмент каманча, приготвянето на долма и споделянето на традицията, отличителен белег на културната идентичност, наследството на Деде Горгуд, народните приказки и музика, традиционни групови танци на Нахчъван (яллъ: кочари, тензере) заемат достойно място в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Между нашите две държави има много общи неща и в областта на културата. Както и България, Азербайджан се гордее с многовековната си история, силна традиция и богат опит в килимарството. Исторически погледнато в Азербайджан е имало 7 килимарски школи (Губа, Ширван, Баку, Ганджа, Газах, Карабах и Тебриз), според географското местоположение, дизайна, моделите, композицията, избора на цветове и техническите особености.

В действителност в продължение на векове, килимарството е съществен елемент от културата и декоративните изкуства в Азербайджан. Според историческите архиви, тази традиция датира от древни времена. Като неразделна част от ежедневието, килимите винаги са заемали видно място сред всички примери на азербайджанското занаятчийство. Азербайджанските килими се отличават с голямо разнообразие на декоративни композиции, които наброяват над 600 дизайна. Азербайджанските килими са много популярни по цял свят със своето качество и висока художествена стойност и много шедьоври са изложени в най-известните музеи по света. През 2010 г. традиционното изкуство на азербайджанското килимарство в Република Азербайджан бе вписано в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Създаден през 1967 г., Музеят на килимарството в Азербайджан е първият специализиран музей за килими в света. От 2014 г. музеят е с нова, модерна сграда, изградена в оригинален стил, която прилича на навит килим.

Както отбелязах горе, архитектурно-музейният резерват „Трапезица“ във Велико Търново е важен културен мост между нашите приятелски народи. Преди три години Фондацията "Гейдар Алиев" финансира реставрацията на архитектурно-музеен резерват „Трапезица”, национално съкровище на българския народ. Това бе най-големия културен проект на Фондацията на Балканите. Благодарение на това Трапезица се е превърнала в атрактивна културно-туристическа дестинация, от която туристи от цял свят изпитват удоволствие.

Също така трябва да подчертая важната роля на Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Центъра за български език и култура към Славянския университет в Баку в развитие на двустранни културни отношения чрез насърчаване на по-дълбоко познаване на езика, културата и историята на нашите страни.

Вие споменахте за проекта, подкрепен от Фондацията „Гейдар Алиев“ във Велико Търново. Разкажете ни малко повече за дейноста на Фондацията.

Фондацията "Гейдар Алиев" е създадена през 2004 г., за да изрази уважение и почит към паметта на общонационалния лидер Гейдар Алиев и да отрази неговото богато духовно-нравствено наследство, да подчертае значимостта за Азербайджан на философията "азербайджанизъм", да предаде идеи за националната държавност на бъдещите поколения. Тя активно участва в строежа на ново общество, допринася в социално-икономическо развитие на страната с реализация на различни проекти в областта на образованието, здравеопазването, културата и спорта, науката и технологиите, екологията, социална и други сфери. До момента фондацията е домакин на над 250 такива проекти. Освен това големи културни и социални проекти бяха реализирани във Франция, Русия, Унгария, Италия и Германия, Ватикана, Босна и Херцеговина.

Освен в духовната сфера, къде още можем да си сътрудничим?

Имаме много подробна програма за сътрудничество във всички области – енергетика, транспорт, туризъм, образование и спорт. 

Като една от страните-основатели на Южния газов коридор, Азербайджан е важен партньор в областта на осигуряване на енергийната сигурност на ЕС и в частност България. Петата среща на Консултативния съвет по Южния газов коридор беше успешно проведена в Баку през февруари и бяхме доволни да отбележим участието на България в това важно събитие от най-високо равнище. Също така двете ни страни си сътрудничат и в сферата на транспорта, в частност в областта на развитието на транспортните коридори Изток- Запад, Юг-Запад и Север-Юг. Един от тях включва и жп връзката Баку-Тбилиси-Карс, която е важно свързващо звено между Европа и Азия. Азербайджан може да служи като врата за България към Централна Азия и отвъд. От своя страна, България осигурява възможности на азербайджански стоки да достигнат Европа.

Горда съм да отбележа и това, че много талантливи български спортисти работят в Азербайджан. Една от тях е Мариана Василева – главен треньор на Националния отбор на Азербайджан по художествена гимнастика.

 

 

Направена бе и първата копка на интерконектора Гърция-България. Каква е визията за този енергиен проект?

Наргиз Гурбанова: На 22 май се проведе церемония по първа копка за междусистемната газова връзка Гърция-България. Реализацията на интерконектора Гърция-България ще позволи на България да получава първите обеми на газ от находището „Шах Дениз“ II в Азербайджан, започвайки от втората половина на 2020 година. Интерконекторът Гърция-България ще бъде свързан с Трансадриатическия газопровод (ТАР), който е почти приключен, и по този начин, газта от „Шах Дениз“ II ще стигне до европейския пазар. Както е известно, Трансадриатическият газопровод е важната част от Южен газов коридор – огромно начинание, което обхваща над 3500 км, от  „Шах Дениз“ II в Азербайджан чак до територията на Италия. Инвестицията възлиза на около 40 милиарда щатски долара. Над 30 участници от 8 страни, така че ние наистина сме много ентусиазирани да приключим с всички ключови елементи от Южния газов коридор. Защото знаете, че природният газ е най-чистото изкопаемо гориво и ще допринесе за бъдещия енергиен микс на Европа, ще спомогне за по-малко въглеродоемки източници на енергия и диверсифициране на доставките на енергия. След завършването си този проект ще покрива 33% от потребностите от газ на България, 20% от потребностите на Гърция и около 11% от нуждите на Италия.

Ваше превъзходителство, Вие имате невероятна кухня. Като се започне от чудесните сладкиши, които произвеждате, месните ястия и се стигне до супата с билки. Бихте ли могли да ни разкажете малко за нея?

Историята на азербайджанската кухня датира от хиляди години. Като такава, тя предизвика възхищението в много видни исторически личности, включително популярният френски писател Александър Дюма-баща и известният италиански пътешественик Марко Поло.

Разнообразни азербайджански ястия като плов, долма, хаш, бозбаш и чъгъртма предлагат изискан избор. Ние имаме над 30 разновидности долма и 100 разновидности на плов. Долма може да бъде описана като кулинарен паметник на древната етническа тюркска кухня. Това ястие оказа силно влияние върху културите на различни народи. В Азербайджан, долма се прави основно от гроздови листа. Но се използват и листата на различни видове билки, плодове и зеленчуци.

Зеленчуци като домати, патладжани, чушки, краставици, лук и плодове, като ябълки и дюли, също са широко използвани, за да се пълнят с месо. Що се отнася до самите листа – на грозде, лайм, габър и зелеви листа, те се използват при готвене на тези разнообразни ястия.

По обичай в Азербайджан, няма парти, пиршество, празненство или сватба, на която да не присъства ароматния, изтънчен и невероятно вкусен плов. Той е неразделна част от азербайджанското гостоприемство и главното ястие на националната ни кухня. Неслучайно измежду хората той е известен като короната или „Шах“-а на азербайджанската кухня, като хората го наричат просто „Аш“, думата ни за храна. В древни времена плов се е ядял само с ръце, използвайки четири пръста. Вярва се, че допълващо за вкуса, мириса и гледката, докосвайки самото блюдо, човек ще повиши чувството на удоволствие от това невероятно ястие.

Традицията за  приготвяне на левенги – пълнено пиле или риба датира в Азербайджан още от XII век. В книгата “Муниснаме” на Абу Бекир ибн Хосров aл-Устад, който е живял и работил в Гянджа през XII век, както и споменаването за това ястие от  Катиб Багдади в “Kitabul-Tabbax” (Книга на готвачите), която той е написал преди монголското нашествие през XIII век, показва, че това ястие има много древна история.

Левенги се приготвя от различни видове риба като шаран, распер, платика и други. Сервира се на празници, церемонии, семейни тържества и трапези за гости. Пълнежа се приготвя от орехови ядки, лук и хайвер и се пълни в изчистена и маринована в сол, черен пипер и туршия риба.

Коремът на рибата се зашива, опашката се завива към главата на рубата, така че да се получи овална форма, след което се приготвя във фурната или в тандър (вид пещ, огнище, вкопано в земята). Приготвянето на левенги на дървена печка, огнище или тандър придава допълнителен вкус към вкуса на рибата и подобрява външния вид на ястието. Левенги се консумира самостоятелно или с плов.

А вие готвите ли и какво ви е любимото българско ястие?

Разбира се, готвя. През уикендите и празниците готвя за моето семейство. Избирам изтънчени азербайджански ястия като аш-гара, долма и левенги, за да зарадвам членовете на моето семейство, както и гостите, които идват у нас. Чувствам се изключително щастлива, когато моите гости се наслаждават на приготвената от мен азербайджанска кухня.

Колкото до българската кухня, мога да кажа, че тя напълно съвпада с моите вкусове. Любимите ми ястия са шопска салата и тутманик. Най-много от всичко харесвам българското саламурено сирене, много популярна съставка от българската кухня, която се използва при приготвяне както на много салати, така и за различни сладкиши. „Баница“, „бобена чорба“, „пълнени чушки“, „лютеница“ са измежду моите фаворити.