Звезди
Влади Въргала
Влади Въргала: Много често ме питат за Слави Трифонов. „Ти ли го заведе там, ти ли го откри, ти ли го направи?” Самият факт, че ме питат често, означава, че Слави Трифонов е явление. Нито едно явление не може да си го създал. Може да си му помогнал да се осъществи. Ако не съм бил аз, сто процента е щяло да бъде някой друг. И всичко, което е Слави Трифонов е постигнато от Слави Трифонов. Много хора са помогнали Слави Трифонов да е това, което е в момента, но той е знаел кой за какво му е нужен. Използвал го е правилно и е постигнал това, което е в момента. В основата е труд и амбиция.
Ще ви разкажа за едно изключително надъхано момче, с голяма енергия. Като се видя с него, често се чудя, на кого енергията е по-голяма, моята или неговата. Но, това ще оставя на нашите читатели, те да преценят. Истината е, че той е талант, във всичко, с което се захване!
Това е небезизвестният Владислав Карамфилов, когото всички знаят като Влади Въргала!
Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, е роден е през 11 август 1967 г. в София. Завършва НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Данаилов.
В началото на 90-те се включва в новопоявилото се студентско предаване „Ку-ку“ и започва да прави първите комедийни скечове в него. Един от образите в които се превъплъщава е далавераджията Влади Въргала от „Магурата“. Впоследствие е поканен от Нери Терзиева да прави собствено шоу по Ефир 2, което е кръстено „Коктейлите на Влади“. Тогава Карамфилов напуска „Ку-ку“, но актьорите от двете предавания си гостуват.
През годините участва също във:
· „Пирон“ – предаване със скрита камера, заедно с Август Попов и Михаил Ланджев.
· „Шаш” – реализирано с Илиян Джевелеков и Матей Константинов (продуценти на филма от 2008 г. „Дзифт“).
· „Сладко отмъщение“ – също предаване със скрита камера.
· „Царете на комедията“.
Филми и други
През 2011 г. е премиерата на филма му Операция „Шменти капели“, който прави по неговата пиеса „BG-WC – Моят дом е моята крепост“.
Владислав Карамфилов е и автор, режисьор и изпълнител на главната роля във филма „Пантуди“.
Продуцира музикалната група съставена от (по-късно вече бивши) затворници „Отряд 13“.
ФилмографияЕрих Райтерер (1999) – Ерих Райтерер / студентът / непознатият
Мери: Влади, защо точно Витиз?
Въргала: Когато бях дете се научих да чета много рано и открих магията на книгите. Казвам магия, защото докато четях, си представях всичко, което беше написано в тях как се случва с мен, пред мен, около мен. Това е великата фантазия, която притежава всяко дете. И всяко дете е режисьор, в главата си прожектира най-съвършения филм. Бях главният герой във всякакви сюжети, разбира се положителни. Дори ме е страх да си призная при днешните джендърски фурори, които се развихрят, че съм се виждал и като Пипи Дългото Чорапче. Най-ми харесваше, че можеше да ги бие всички. Харесваше ми, че има огромна къща, в която живее сама и не на последно място, някак си подсъзнателно, ми допадаше усещането, баща ми да е африкански цар и аз да съм много богат.
Не знам причината, но съхраних детските си фантазии и мечти. Когато бях в 6-и клас, ме приеха в театралната школа на Ники Априлов. Това беше един нов свят. Светът на театъра. Николай Априлов работеше с децата по абсолютно професионален начин, така както се работи в истинския театър. Така да се каже, от него научих А-то и Б-то на занаята. В един момент, нещата вече бяха предопределени в посока ВИТИЗ. Навремето беше престижно и „случайните” там бяха изключение. Майка ми и баща ми бяха работници от Кремиковци, и въпреки това аз бях приет. Мисля, че това беше първата ми сбъдната мечта.
Мери: Как започнахте с Куку? Ти как попадна там? Ти ли покани Слави Трифонов в Куку, как го намери?
Въргала: Докато бях студент във ВИТИЗ , с Нидал Алгафари си допаднахме творчески и работехме заедно. „Ку-Ку” беше публицистично предаване. Питах Нидал защо не опитат актьорски скечове. Той ми обясни, че са пробвали, но не става, ако искам да опитам. Измислих рекламата за „Кремиковци”. Стана хит. Следваше – рекламата за урановите мини. Започнах да играя най-различни персонажи, бабички, рокери, травестити, пияници, интересни персонажи от реалният живот откъм социалните им функции. Изведнъж това се наложи като стил – „социален хумор”. Съществува и до днес. Може да прозвучи нескромно, но търсейки какво ново може да се направи, аз без да искам го напипах навремето. Не казвам, че съм изобретил топлата вода, казвам, че до този момент на сцената и пред камерата хуморът беше на фейлетонно ниво. Имаше онаследен страх и респект от цензура и санкция, и шегичките бяха до ниво касиерка, магазинер, таксиметров шофьор. Просто бях първият, който имаше топки да осмива властимащите.
Един ден създадох „Владо Въргала”, това определено стана бум. После каквото и да правехме, зрителите искаха Владо Въргала. Това беше моят Триумф и може да се каже моя провал, защото по-нататък каквото и да правех, хората искаха и го сравняваха с ролята на Въргала.
Много често ме питат за Слави Трифонов. „Ти ли го заведе там, ти ли го откри, ти ли го направи?” Самият факт, че ме питат често, означава, че Слави Трифонов е явление. Нито едно явление не може да си го създал. Може да си му помогнал да се осъществи. Ако не съм бил аз, сто процента е щяло да бъде някой друг, защото „Господ дава, ама в кошара не вкарва”. И всичко, което е Слави Трифонов е постигнато от Слави Трифонов. Много хора са помогнали Слави Трифонов да е това, което е в момента, но той е знаел кой за какво му е нужен. Използвал го е правилно и е постигнал това, което е в момента. В основата е труд и амбиция.
Мери: Как дойде идеята за „Пирон“?
Въргала: След успехите на „Куку” и „Коктейлите на Влади”, игралният филм „Пантуди”, няколко години бях се откъснал от актьорството. Занимавах се с бизнес и когато реших да се върна към телевизията се оказа, че всички правят това, което навремето бях започнал да правя- политическа сатира. Винаги ме е интересувало да правя нещо, което го няма, а не да бъда папагал на това, което върви. И до ден днешен съм успявал. И тогава с Август Попов, Мишо Ланджев и Вихрен Атанасов решихме, че ще правим скрита камера. Като идея беше страхотно, като производство беше свръх скъпо и сложно, като реализация – беше успешно. Бюджетът, който даде телевизията за един час на толкова скъпо и сложно предаване беше същият, който даде за десет минутно кулинарно предаване. Въпреки сложността на целия процес, предаването имаше своя успех и съответно своите … ” Последователи”.
Мери: А за „Шаш“?
Въргала: След „Пирон” отново следваха няколко години извън телевизията и театъра отново, и когато реших да се завърна, ефирът беше задръстен от злоба, омраза и обида- политическа сатира. Исках да направя предаване, в което да няма потърпевши и да няма политика. Тогава с Илиян Джевелеков и Матей Константинов, решихме да направим забавно предаване без политическа сатира и така се появи „Шаш”… Революционна беше идеята на сценографа Жоро Димитров, действието да се развива в свръх оборудван, пътуващ офис- микробус. Обиколихме България няколко пъти. Кирил Ефремов и Кофе Бабоне определено бяха национални любимци. Срещахме се по различни поводи с различни хора. През предаването преминаваха хиляди, но смеха беше за сметка на – Киро, Кофе и Въргала. След близо 3 години усилена работа, дойде ново ръководство на БНТ и предаването изхвърча от ефира.
Мери: Сега приятели ли сте с хората от „Куку“ и с кого се виждате най-често?
Въргала: Аз нямам врагове, защото никога не съм делил нищо с никой. Мога да кажа, че с всички от „Ку-ку“ съм в едни нормални, добри отношения. Сред един от най-близките ми хора остана Август Попов, но те малоумниците си се привличат.
С Радо Чолаков периодично се срещаме и обсъждаме нещата, които трябва да се случват и се случват в милата татковина.
Изключително ценя като хора и творци: Соня Момчилова , Камен Воденичаров, Зуека. Любо Дилов и до днес ми е творчески коректив. Достатъчно ми е да му разкажа какво смятам да правя и от краткия разговор добивам нова яснота и творчески провокации. Дилов умее да добие злато от всяка ръка.
Мери: Как дойде идеята за моноспектакъла?
Въргала: Винаги съм знаел, че трябва да направя бенефис на Въргала. За добро или лошо, това е наложеният ми образ. От всичко, което давах на хората, те оцениха най-високо образа на Въргала. Дали това е капацитета ми или хората имаха нужда от него най-много, е друга тема. Идва моментът, в който всеки артист трябва да направи своя бенефис. Някои от най-близките ми приятели, дълго време ме убеждаваха, че е време да се направи, без да знаят че съм го планувал, но ми се искаше да е след 10 години, поне. Последният беше Радо Чолаков, който ме убеди, че сега е моментът. Преди година и половина на 50 годишният ми юбилей, без да знам, Джани ми направи изненада и събра всичките ми приятели на едно място. Изпитах най-силното вълнение и благодарност в живота си. Те ме „почерпиха” за моя юбилей и реших, че най-специалния начин, да им върна жеста е този моноспектакъл, от който те са част. В него абсолютно без фалш и измислица, разказвам живота си в най-емблематичните му аспекти - лични и професионални. Реални случки и ситуации, с реални хора с едни от най-популярните хора в България, които звучат толкова невероятно, но са факт. И така на 6-и февруари беше премиерата в театър „Сълза и смях”. Откупих залата и поканих всичките си приятели. Онези, които ме „почерпиха” за юбилея. Така занулих сметката. След това представление, добих кураж, че продуктът е успешен и с удоволствие ще продължа да го играя в театър „Сълза и смях”, и по сцените на България.
Мери: Всеизвестно е, че комедии привличат зрителите в театрите. И ти ли поемаш в тази посока?
Въргала: Как да поема в посока, в която съм прокопал магистрала?!? Комедията е моята силна дисциплина, от която бягах години наред. Странях от това, защото го мога и не ми беше интересно, но се оказа, че хората имат най-много нужда от смях. В „Мемоарите на един Въргал”, задачата , която съм си поставил е точно тази. Да разкажа живота си, с всичките му перипетии, с всичките му възходи и падения, и това да звучи забавно, и да предизвиква единствено положителна емоция и смях. Автентичните видео материали и снимки, допълнително подсилват въздействието на историите, разказани в спектакъла. Любопитно е да видиш как са изглеждали популярни хора в нестандартни ситуации преди 30 години. Определено това е спектакъл, който ще има дълъг живот.
Мери: Какво ще бъде следващото ти предизвикателство?
Въргала: Искам да обиколя България с този спектакъл и в това време подготвям снимките на един филм. По всяка вероятност ще бъде копродукция между 4 държави. С другите три съм се разбрал, надявам се и България да се включи.
Мери: За какво мечтаеш?
Въргала: Да си намеря мечта, която да започна да сбъдвам.
Мери: Как се виждаш след години?
Въргала: Иска ми се – такъв, какъвто да мога да се гледам.
Мариана Аршева