Атанас Йонков

    Доцент Атанас Йонков: Искам да имам възможността да достигна до това ниво на  професионално умение, което съм си заложил в собствената представа за съвършено. В личен план да живея дълго и да видя успехите на моите най-близки приятели и роднини. Когато бях ученик, попаднах на една мисъл на Сенека: „Ако искаш да живееш за себе си, живей за другите“. Мисля, че това е моята мечта. 

„В раницата си всеки войник трябва да носи маршалски жезъл“ , мечтите трябва да се носят постоянно със себе си, за да се постигнат.      

 

 Доц. Йонков, представете се с няколко думи, за тези наши читатели, които не ви познават?!

            52 - годишен лекар-хирург в Александровска болница, в Клиниката по Обща и чернодробно-панкреатична хирургия, доцент в Катедрата по Обща и оперативна хирургия на Медицинския факултет на Медицински университет - София. Женен, с един син на 18 години, тази година зрелостник. Завършил съм медицина през 1992г. Специалности по хирургия и онкология. Специализирал съм във  Франция, Австрия, Гърция трансплантационна и обща хирургия.  

Какъв искахте да станете, когато бяхте ученик?

Странното е, че от много малък исках да стана лекар. Основните причини за това са две: първата бе заложена от моята баба ( със хубавото име Надежда) - тя е започнала да следва медицина в Мюнхен през далечната 1917 год. За съжаление, нейният баща, (висш офицер в Българската армия), загива на фронта, парите свършват и скоропостижно тя се завръща в родината с неосъществена мечта. Тя носеше в сърцето си надеждата, че някой от семейството ще сбъдне мечтата и на мен се падна това щастие. Просто ми бе внушено преди дори да съм бил осъзнат. Втората се крие в тежко страдание, като дете, от което време помнех само, че един лекар ми е спасил живота.

Как избрахте медицината?

Аз вече знаех, че надеждата на моята баба и моята благодарност към лекарите ще се превърне в моята мечта. Така, че внушението от детството и признателността  към лекарите, определиха моято бъдеще - да стана лекар.

А специалността, по-късно?

Лекарят, който бе спасил живота ми бе хирург и по тази причина аз без да знам какво е „хирург“ исках да стана такъв (просто всички лекари за мен бяха само „хирурзи“). Така премина цялото  ми детство и юношество, подчинено на моята мечта да достигна до възможността аз да правя това, което бе направено за мен от лекарите.

Ако сега избирате, какво ще започнете да учите?

            Трудно е да се абстрахирам  от детската си мечта и да предположа нещо друго. Може би щях да бъда инженер-електроник или машинен инженер. Техническите специалности ми се отдаваха. В миналото имаше клубове на младите техници. Аз с лекота печелех средношколските съревнования по техническо конструиране. По-късно това стана мое хоби – имам всякакви инструменти за справяне с решението на всевъзможни технически проблеми и то се надгради с едно друго увлечение – автомобилизма ( високи скорости и техническо усъвършенстване на двигателя). Мисля, че това ми помага страшно много и професионално.

Къде сме като държава в развитието на хирургията?

            Отговорно твърдя, че нашата страна се подрежда редом с водещите европейски държави в областта на хирургическите дисциплини, а така също и на другите медицински специалности. В Александровска болница се прилагат най-модерните технологични новости в съвременната медицина. В Медицинския университет се предлага на студенти и специализанти достъп до съвременното познание за интимните механизми на болестните процеси и терапевтичните решения. 

Кое най-често води пациентите във Вашия кабинет?

Всеки пациент търси спасение, търси „бялата лястовица“, но това е много философско. Чисто практически пациентите, които имат тежки чернодробно-панкреатични заболявания, онкологични гастроинтестинални болести, пациенти с хернии, на практика хора със заболявания в областта на общата или онкологична хирургията.

Сутрин как започва Вашият ден?

            Един голям лекар бе казал, че лечебният процес представлява среща на едно доверие (на пациента) със една съвест (на лекаря). Всяка сутрин очаквам да се срещна с доверието на човек със страдание, на когото ще поднеса отговорността и надеждата, че бих могъл да помогна и ще му помогна да се избави от болестта. Когато погледнеш болния в очите, трябва да си сигурен, че няма да го подведеш. Недопустимо е да сгрешиш.

 

А вечер как завършва?!

             В дома ни, в обсъждане на ежедневните тривиални семейни задачи и търсене на решение за тях. По-късно пред компютъра или с книга за заспиване.

В кои илачи от народната медицина вярвате във Вашата област?

            Лекар, който смята, че от него започва медицината е обречен да понесе доста трудности. Мъдростта на нашите предци, макар и натрупана емпирично е незаменим помощник  в лечението на много болести. Народната медицина ни дава много хранителни добавки от билки, които правилно приложени могат да помогнат един съсипан от болестта организъм по-бързо да укрепне.

Любимото Ви място за отдих?

            През лятото - на море в Созопол.  Съзерцанието на синия морски хоризонт с неговия безкрай ме успокоява и зарежда с енергия. През зимата – на ски където има сняг. Глобалното затопляне промени много климата.

Вашият син, какъв иска да стане?

            Той твърди, че иска да има приложно техническо образование. Днешната младеж е вглъбена в компютърните занимания. Негово е желанието да се реализира в компютърното моделиране на финансови програми. Разбира се, преди това ще му се наложи да получи  висше образование и висше познание, което да приложи на практика.

Какви са Вашите мечти?

            Да имам възможността да достигна до това ниво на  професионално умение, което съм си заложил в собствената представа за съвършено. В личен план да живея дълго и да видя успехите на моите най-близки приятели и роднини. Когато бях ученик, попаднах на една мисъл на Сенека: „Ако искаш да живееш за себе си, живей за другите“. Мисля, че това е моята мечта. 

А в областта на медицината?

            Да извършвам високо технологична роботизирана трансплантационна хирургия на създадени генно органи за трансплантация от собствените клетки на пациента. 

Как си почивате след тежкия ден?

            С разсейване с хубаво четиво, хайку поезия, съвременни автори, или в почивния ден, ако ми остане време за хоби или разходка извън столицата.

Имате ли среща, която ще помните цял живот?

            Много пъти съм си мислил за срещи, които съм запомнил за цял живот. Трудно е да се отговори еднозначно. Мисля, че това са срещите за първи път с моите учители. Тези, които са ми държали ръката, когато съм се учил да пиша или тези, които са ми дали възможността да се развивам професионално.

А някой, с който искате тепърва да се срещнете?

            Толкин, защото в неговите произведения светът и събитията са представени изкусно и фантастично, и те пренасят в други измерения, където  всичко е възможно, където доброто и злото изглеждат в синхрон, който сякаш естествено създава бъдеще наситено с добрини и светлина.

Пожелайте си нещо за 2019 година!

            Революционни успехи! „В раницата си всеки войник трябва да носи маршалски жезъл“ , мечтите трябва да се носят постоянно със себе си, за да се постигнат. Конкретно, пожелавам си да имам добро здраве и добър дух.

А на нашите читатели!

            Да си постигнат мечтите! Казано е, че „ако се целиш в слънцето все ще попаднеш на звезда.“ Нека всеки си носи мечтите, да има добро здраве и добро сърце и късмета да си постигне желаното в личен и професионален план! Нека всеки да достигне до своята звезда!

Мариана Аршева

 

      

топинг и парченца сушени ягоди