Десислава Атанасова

есислава Атанасова: 
Чувствам  се щастлива, когато пътувам, въпреки, че  щастието за мен не е в мястото което посещавам.То е в преживяването, в емоцията и срещата с нови хора. Може да е в неизвестно селце в България, но ако е с приятни хора, географията няма значение. 

 

Опитвам се да виждам доброто ежедневно и търся щастието всеки ден. 

Десислава Атанасова е български юрист и политик от партия ГЕРБ, министър на здравеопазването от 21 март 2012 до 13 март 2013 г. Завършила е право, политология и европейска интеграция.  
Родена e  на 8 октомври.

Срещам се с една красива жена, която познавах до момента само от телевизионния екран. Какво беше учудването ми, когато това „нежно острие“, както пишат за нея, е супер премерена дама, здраво стъпила на земята, неподвластна на клюките по неин адрес и ...на времето. Една жена, казват, не се пита за годините, но самата Деси, както всички я наричат, сама повдигна завесата, като каза, че само 40-тия си рожден ден не е празнувала,  от суеверие. А по принцип не е суеверна, което е много хубаво! За Деси, за нейните мечти, за сина й и любимите неща, само в този брой на списание МЕРИ! 


Госпожо Атанасова, какво искате да кажете на всички наши читатели, които не Ви познават лично? Коя е Десислава Атанасова? 

Аз съм човек като всички останали, имам хубави и лоши моменти в ежедневието си, тревоги и радости. Имам своите страхове, имам свои мечти и своите върхове - някои съм покорила, други тепърва предстои да превзема. Една, обикновена жена, с професия, семейство и вече 10 години в политиката. В професионален план, съм доволна, че  заспивам  с чиста съвест, и съм спокойна, че съм си свършила  работата. Открит и отговорен човек съм, а доверието на хората ме задължава да работя повече. 
В личен план най-големият ми страх  е дали съм изпълнила мисията си на родител. Всъщност най-трудно е да бъдеш родител. Ако в политиката може да се научиш да бъдеш добър оратор и управленец, защото около себе си имаш добри и лоши примери, то на това да бъдеш родител никой не те учи, там импровизираш. Моят най-голям успех би бил, ако успея да отгледам един добър, отговорен и позитивен човек. 



От какво семейство си? В интервюта казвате, че вашата майка играе много важна роля в живота ви. Защо? 

Майка ми е начален учител, а баща ми фелдшер. Израстнала съм в Силистра с мириса на тебешир, червен химикал по контролните и високи изисквания. Майка ми винаги ми е държала летвата високо. Трябваше да бъда отлична ученичка, за да не я излагам. Така вероятно е възпитавала амбицията и стремежа ми към знания и успех. 
Много ми е помагала и продължава да го прави. И до сега се грижи за сина ми, въпреки че  той е вече 17 годишен и предпочита да е сам, или с приятели. 

В едно телевизионно интервю, Вие публично изнесохте факта, че сте разведена. Спряхте клюките по Ваш адрес, които се бяха появили във връзка с бившия Ви съпруг. А какви мъже харесвате? 

Разведена съм от няколко години, но имам добри отношения с бившия си съпруг. Свързва ни детето ни. Хората, които могат да ме впечатлят трябва да са искрени, да имат чувство за хумор, да са открити.  Бих обърнала внимание на мъж, който може да ме провокира да мисля цветно, да ме разсмива и да не е комплексар. 

А какъв е приятелският ви кръг? 

Имам много дълготрайни приятелства, предпочитам да контактувам с хора извън политиката, хора, които нямат нищо общо с ежедневните ни препирни и дебати, хора, на които времето и обстоятелствата са проверили, и на които мога да разчитам. В политиката интересите изместват приятелството, въпреки че за  10 години има много хора, с които политиката ме е срещнала и които бих нарекла приятели. 

Има ли жени политици, от които се възхищавате, може и да не са от България?

Маргарет Тачър е пример за впечатляваща жена - политик!  Силна, умна, искрена, желязна! Уникална като поведение, изказ и стил! 

Какъв е Вашият стил на обличане? 

Опитвам се да спазвам елементарни неща в протокола и етикета. Всяка публична длъжност, а най-вече политикът, е задължен да го прави. Никой не подбира тоалетите ми, нямам личен дизайнер. Аз залагам на български марки, на естетиката и удобството. Парите, които харча за дрехи, са в рамките на приличното. Старая се да изглеждам добре и адекватно на средата, в която работя. 

Любими цветове? 
Твърде често изборът на цвят на дрехата, зависи от повода и обстановката. В ежедневието си предпочитам пастелните тонове и елегантната визия на костюма. В свободното си време, често обличам и дрехи в ярки цветове, но като всяка жена сутрин винаги се чудя какво да облека. 

Суеверна ли сте?

По принцип не. Не променям посоката, ако черна котка ми мине пътя или ако е 13 дата. Единственото суеверие, на което се подчиних е, че не празнувах 40-тия си рожден ден през октомври. 

Любим сезон? 
Всички сезони обичам, всеки е прекрасен. Природата е магична и преобразява дори и най-запустялото поле в цветна градина, в плодородна нива или в искряща белота. 
Нашата прекрасна държава е благословенна с четири сезона и през всичките се чувствам добре. Обичам лятото и морето, но и зимата, и ските. 
Понякога ходя на ски с приятели или на разходка на Витоша.

Спортувате ли? 
По - скоро рядко. Не съм фитнес- маниак. Често карам колело в парка. 
Обичам ските. Скоростта, белотата и опасността при спускане ме лишават от ежедневните ми мисли и тревоги, и така презареждам. 
Като дете мечтаех да стана гимнастичка, но бях пухкавка и нямах данните за такава. Тренирах малко лека атлетика, 10 години съм играла народни танци в „Добруджанче“ Силистра. Сега танцувам само при радостни събития. 

Какъв искате да стане сина ви? 
Не му чертая пътя, убедена съм че човек се ражда с призванието си, той все още не е избрал своя път. 11 клас е, но не се е насочил към никаква професия, обича рисуването, моделирането и компютърните игри. Отдават му се езиците. Какъвто и да е решил да е пътят му, ще го подкрепя. 

Какви са вашите лични мечти? 
Не съм сигурна дали мечтая вече, по скоро си желая да имам ежедневен повод за усмивка, здраве, удовлетвореност, вълшебни моменти, и хубави спомени. Стига ми да съм с близките си хора, да съм с чиста съвест и да живея в хармония със себе си. 
Искам всеки ден да имам по една добрина зад гърбът си. От края на миналата година подех кампания в социалните мрежи, в опит да споделям доброто, което ми е направило впечатление през деня, седмицата, месеца. Има толкова добри и успели хора, и толкова позитивни  новини, които рядко виждаме, вторачили се в лошото и скандалното. Реших, че доброто трябва да се споделя и добрият пример ни трябва, от лошото имаме много. 


А Вие как влязохте в политиката? 
Преди повече от 10 години. От учредителите на ГЕРБ съм. Бях на 26 години, когато се създаде сдружението, а по-късно и партията. Русенци ме избраха за техен представител в Общинския съвет, на 29 станах народен представител, на 33 години министър. Рано се случват нещата при мен. 
Тогава, преди близо 13 години, виждах, че нещата в държавата буксуват, беше правителство на тройната коалиция, време на народно недоволство. Провокира ме онази реплика  „трябва да развалим седянката“, скрит микрофон на ваши колеги от БТВ го записа. Бях изключително възмутена, учителите протестираха месеци наред за достойно заплащане, а не получаваха дори елементарно разбиране и уважение към труда им. 

 

Бяхте министър на здравеопазването. Какво още трябва да се промени там? 
Доста дълъг разговор предполага темата здравеопазване. 
Много труден за управление ресор, с огромен  финансов  и кадрови ресурс, и съответно множество интереси – на лекари, пациенти, фармацевти. Парадоксът в този сектор, е че в България има лекари със златни ръце, добро законодателство и рекорден бюджет за здраве – 4милиарда и 500милиона лева, а паралелно с това, ежедневно се установяват злоуботреби / ТЕЛК/, пациентите се сблъскват с ужасяваща бюрокрация и процентът на доволните не се променя. Думата реформа е клише, но за промяна отдавна е настъпил момента и се надявам екипа на министър Ананиев да я осъществи. 

Моменти, които ще помните цял живот? 
За годината, в която бях Министър имаше събития, които ще помня винаги – атентата в Сарафово с часовете на  неизвестност, загубените животи, но и бързата реакция за сформиране на медицински екипи, осигуряването на кръв и всичко необходимо за работата на медиците. 
Летяхме до Бургас с военен сомолет и екипите на ВМА, и кацнахме само 2 часа след атентата – гледката беше неописуема. 
Ежедневно хора,  със сериозен здравословен проблем са търсили помощ от мен. Понякога е нужно да реагираш, за да предотвратиш адмистративно забавяне, което може да е пагубно за човешкия живот, друг път да разрешиш бюракратичен спор и да гарантираш с подписа си. 
Подобен беше случая на Станислава от Варна, която бременна в 7 месец получи мозачна аневризма. Беше необходима сериозна сума за стенд и сложна оперативна намеса на екип от София. Семейството й нямаше възможност да плати сумата, а се касаеше за спасяване на два живота – нейния и на бебето й, много малко беше времето за реакция. Взех решение за няколко часа, операцията да е сметка на МЗ, което я спаси. 
Операцията беше успешна, след по-малко от 2 месеца се роди прекрасно и здраво момиченце Мирослава, на която след година ме поканиха да съм кръстница. 

А миналата седмица, когато в Народното събрание имаше изложба, посветена на донорството, двама напълно непознати мъже ми благодариха, за подписана от мен преписка, която е спасила живота им. 

Как да не бъде щастлив човек в такива моменти!

Интервюто взе: Мариана Аршева