Иглика Събева

Иглика Събева: Първо искам всички да станем по-добри. Тогава и страната ни ще тръгне по правилния път. Ще се разрешат повечето проблеми. Ще заживеем в по-добър свят.

Визитка: Иглика Иванова Иванова-Събева е родена на 09.05.1977г. Има две висши образования, магистърска степен. През 2000 година завършва първото си висше образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, специалност „Биология и химия“ и професионална квалификация „Учител по Биология и учител по Химия”. През 2009 година завършва и второто си висше образование във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Право“. Две години е била заместник областен управител на Област Габрово. Седем години е работила като адвокат към Габровска адвокатска колегия, с кантора в град Севлиево. Преди това има осемгодишен стаж като учител по биология и по химия, както и възпитател. Омъжена е и има двама сина – Калоян и Свилен.

            Госпожо Събева, имам любим въпрос, който задавам на всички мои събеседници. Вие, каква искахте да станете, когато бяхте малка?

Върнахте ме назад във времето, в детството, което прекарах в град Севлиево, както и в едно китно селце, близо до язовир “Александър Стамболийски” - Младен. Там прекарвах ваканциите си, при бабите ми и при дядо. Заедно с мои приятели се събирахме и играехме навън по цял ден. Детството ми, като се замисля, отговаря на всички изисквания, за да го нарека щастливо. Каква си мечтаех да стана като голяма, тогава ли? Различно почти всеки ден... Първо исках да бъда учител, след това - да съм музикант. В първи клас дори започнах да свиря на пиано и завърших школата с отличие, като курса на обучение беше седем години. Като цяло исках да стана известна, да бъда добра и да имам повече свободно време за различни приключения.

            Сбъднаха ли се Вашите мечти?

Повечето - да. Като изключим това за свободното време и за приключенията. За свободното време – въобще, а за приключенията – не с нужната насоченост. В момента нямам почти никакво свободно време, но се чувствам добре. Значима, помагаща на хората. Занимавам се и с много, и най-различни казуси, всеки от които оставя своя отпечатък в мислите ми.  Но имам още много мечти за сбъдване. Така че, продължавам напред към тях.

            Сутрин, когато се събудите, кое е първото нещо, което правите? Чай или кафе?

Когато се събудя сутрин заспивам отново. Затова си настройвам няколко аларми през 15 минути. Когато ставането е неизбежно - ставам и започвам да бързам, за да успея да се наглася. Чудя се на колеги и приятели, които пият и кафета веднага след събуждане. Аз за такива неща време нямам. Когато изляза от къщи, пия кафе, макар че предпочитам чай.      

            Забранените за Вас храни са?

Няма такива. Аз съм свободолюбив човек. Не обичам никакви забрани и се старая да имам минимални ограничения и зависимости от хора, вещи, ситуации и други подобни. За мен свободата, да можеш да избираш сам, било то с какво да се храниш, било то къде да отидеш, било то с кого да се срещнеш, това е най-важното условие, за да се чувства човек щастлив. Това го оцених най-добре, когато започнах да работя като адвокат. Като станех сутрин – аз решавах кога да изляза от къщи, колко време да се срещам с приятели – пак решавах аз, аз решавах и колко време ще си пия кафето. Когато се налагаше – отивах в кантората в неделя вечер. И оставах там до късно през нощта. Но беше приятно, защото аз бях решила да отида и да работя точно тогава. Ако ме разбирате точно за кое усещане ви говоря, значи и вие сте свободен човек.

            Когато имате свободно време, с какво най-много обичате да се занимавате?

Обичам да прекарвам време с децата, да се срещам с приятели, да се разхождам, да се возя с лодка из язовира, да ходя за риба...

            Кои са нещата, като учител, депутат, адвокат, или като зам. областен управител, които сте постигнали, и с които се гордеете най-много?

Най много се гордея, че съм била и си останах добър човек. Непроменен. Отзивчив. А различните позиции, които заемах, ми помогнаха да отсея добрите хора около мен, от лицемерите. Няма по-сигурен начин от този, който се случи при мен. Гордея се с работата си като учител. Аз преподавах на ученици от 9-ти, 10-ти, 11-ти и 12-ти клас. Повечето от учениците, на които преподавах изкараха високи оценки на кандидатстудентските изпити, завършиха успешно и намериха своята реализация в живота. За жалост много от тях се реализираха извън страната, макар че много съм им говорила и обяснявала, че по-хубаво от родината няма и те ще бъдат по-полезни, удовлетворени и щастливи именно в България. Сигурна съм, че рано, или късно ще се завърнат и ще осъзнаят, че съм била права. В работата ми като адвокат се гордея с много спечелени дела. Основно в областта на гражданското и търговското право. Като заместник областен управител и народен представител, изцяло усилията са ми насочени към отстояване интересите на гражданите и изграждане на един по-добър свят, в който да живеем. В приемните ми дни са ме търсили много хора. Всеки със своите проблеми. За всеки човек неговия проблем е най-сериозен и значим. Помагала съм винаги, когато съм имала възможност. Много усилия полагам за реализиране на значими проекти в градовете от нашата област – област Габрово – Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и Плачковци. От доста време усилено работя в насока разрешаването на два много сериозни и важни за нашия град и за съгражданите ми проблеми. Първият проблем е свързан с напредването на проекта за изграждане на тунел под връх „Шипка“ и изключително интензивното реализиране на проекта по изграждане на Автомагистрала „Хемус“, приключването на които ще доведе до многократно увеличение на трафика от пътни превозни средства, транзитно преминаващи през град Севлиево, както в посока от Автомагистрала „Хемус“ – към тунела под връх „Шипка“, така и в обратната посока. В тази връзка, съвсем скоро следва да бъде инициирана процедура по предприемането на мерки в насока прединвестиционно проучване, проектиране и строителство на обходен път на град Севлиево /югозападна дъга/, който да замени участъка от републиканския път с дължина 3,912 км., преминаващ през урбанизираната територия на град Севлиево. Това е голямо постижение, като отчитам важността на проблема и сериозните последици при несвоевременното му разрешаване. Следва да отбележа, че идеята за обход на град Севлиево датира от 1986 година. Едва тази година има индикации за иницииране на реални действия по реализирането й. Вторият проблем е свързан с водоснабдяването на населените места на територията на община Севлиево. На път сме да разрешим един проблем, който датира от десетилетия. Бяха отпуснати средства за разрешаване на проблема. С това един дългогодишен проблем за севлиевци ще намери своето разрешение и ще остане в историята.

            Била сте и адвокат. Кое е делото, което никога няма да забравите, може да е от Вашата практика или на колега?

Всяко дело си е само по себе си уникално, различно от останалите и със своя собствена „окраска“. За дело, което няма да забравя, много се затруднявам…Засега ги помня всичките. Но най-много, сякаш се открояват две мои дела, при които майките бяха напуснали семейното си жилище и бяха изоставили своите деца. Дори не им се обаждаха. Потърсиха ме бащите, които се грижеха и отглеждаха своите деца сами. И двете дела ги спечелихме. Може би, повечето спечелени дела ще ги запомня. Ще забравя загубените.  

            Какви са мечтите към децата ви? Какви искате да станат?

Искам децата ми да са живи и здрави. Да имат щастливо детство и да станат добри хора. Искам да са свободни и самостоятелни. Другото – нека си изберат сами своя път. Аз не желая и няма да ги навигирам в избора.

            Какво искате да се промени в страната и във Вашия регион?

Първо искам всички да станем по-добри. Тогава и страната ни ще тръгне по правилния път. Ще се разрешат повечето проблеми. Ще заживеем в по-добър свят.

            Как виждате България след 10 – 15 години?

Красива. Напреднала. Развиваща се. По цветна. И всички млади хора са се завърнали, намерили своята цел в живота и установили се в родината. Въобще – Родина.

            Кое е мястото, в което винаги се връщате с удоволствие, може да посочите в България или по света?

На брега на язовира - язовир “Александър Стамболийски”. Там се чувствам най-спокойна и щастлива.

Интервюто взе: Мариана Аршева