Звезди
Марги Александрова
Марги Александрова, внучка на личния лекар на Цар Борис 1II : Царят, категорично е починал от инфаркт! Всички други твърдения са спекулации!
Срещам се с красива, млада жена, много крехка и в същото време управлява едни от най-големите пазари в София. Предложих й сама да се представи, и да разкаже за един от най-известните родове в София, този на нейния дядо!
Марги, представи се с няколко думи, откъде си, какво си учила, какво образование имаш?
Казвам се Маргарита Александрова. Родена съм и израснала съм в София, в едно голямо семейство. От рождението ми до ден днешен живея в родната ми къща в район ''Оборище". Учила съм в 129 училище ''Антим 1-ви", завършила съм УНСС и съм магистър по маркетинг и мениджмънт, имам и магистратура по управление на човешките ресурси. Сега идва ред да запиша докторантура, но все още не мога да отделя време... В момента съм Председател на съвета на директорите на "Пазари Възраждане"ЕАД. Общинско дружество, което стопанисва Женския пазар/ проект с който се гордея, тъй като го ремонтирахме изцяло през 2013/2014 г. и вече е с изцяло променен облик. Включен е отскоро в обиколките на чужденци в София ,пазара ''Димитър Петков", Ротондата на централната жп гара и съвместно със Столична община т.нар. Амфитеатър в градинката пред НДК, по-точно кино Кабана, където през това лято се провеждаха страхотни мероприятия, голяма част от тях по програма Култура. Като цяло много интересна и динамична работа, свързана с много хора и контакти. Мога да разказвам още доста неща, свързани с дружеството, защото е удовлетворение, когато виждаш как нещо се променя в положителна насока и ти участваш в процеса. Това е една съвсем мъничка част от всичко това, което се случва в нашия град, който става все по-привлекателен и хубав за живеене с кмет като г-жа Фандъкова начело.
Сподели нещо, което не знаем за теб? Кое е за теб в живота най-голямото предизвикателство?
В личен план най-голямото предизвикателство......още не съм се изправила пред него. Мога да определя и майчинството, като такова. Да родиш деца, да се грижиш за тях и да ги възпитаваш е доста сложно и интересно, поне за мен е, че го осъзнах, след раждането на втория ми син. Първия го родих много рано и почти израснахме заедно.
Вярваш ли в зодии?
Зодия Козирог съм и вярвам в зодиакалните знаци, притежавам много черти на зодията, включително и такива, които не харесвам. Като цяло Козирогът не е от лесните зодии.
За какво мечтаеше като малка?
За мечти не обичам да говоря! Освен тези импулсивни мечти да отидеш на някое далечно място за кратко време...
Кажи нещо за твоето известно семейство, какви са родителите ти, дядо ти и баба ти?
Семейството ми има дълга и интересна история, за която пиша книга /която се проточи дълго във времето/. По бащина линия дядо ми - д-р Драгомир Александров е бил личния лекар на цар Борис трети, човекът поставил обезболяващата инжекция на царица Йоанна по време на раждането на Симеон втори, както и подписал смъртния акт на царя. Баба ми - Маргарита Де Лука - Александрова беше италианка, но родена в София, тъй като прадядо ми - Саверио Де Лука идва като млад инженер в България по покана на белгийското дружество, концесионер по онова време на електричеството на София, както и на трамваите. Заемал е пост на зам.директор, а директор е бил Кастерман /имаме много интересни записки на френски език, свързани с организацията на работа/. Той толкова харесва София и България, и решава заедно с моята прабаба - София Де Лука да останат да живеят тук. Раждат им се общо три деца - Розалия, баба ми - Маргарита и Рафаеле. Прадядо ми купува парцел през 1910 г., като идеята му е била да бъде извън рамките на центъра на града, и харесва място в р-н ''Оборище'', където в края на 1911 г.построява къща на 2 етажа с двор от 2 декара. През 1934 г. наема известния тогава архитект Георги Овчаров, който прави нов проект за къща на три етажа, в която живеем и днес. След идването на 9 септември 1944 г. са настанявани различни семейства в нея, които са живели заедно с моите баба, дядо,т атко и другите роднини. Впоследствие прадядо ми продава част от парцела, а друга част ни е отчуждена за построяване на блок, но все пак си имаме двор. Именно поради причината, че дядо ми е бил царски лекар, а баба ми – италианка /по комунистическо - фашистка/, семейството ми е било репресирано... Отказвали са дълго време пенсия на дядо ми, баща ми - Драгомир Александров е кандидатствал няколко пъти в СУ, и не са го приемали, защото е син на ''враг на народа'', приемат го италианска филология на третото кандидатстване. Беше журналист. Тъй като го загубих, когато бях на 18 години и той ми липсва ежедневно, и болката не отминава... знам само, че като ученик пак в кварталното 129 у-ще, са го взели директно от милицията и са го били за ''проповядване на западни ценности'', защото е имал колекция от музикални плочи и ги е показал на някой/, и отново баща - царски лекар.
Моята майка е другата велика личност в моя род! Тя е тази, която ми помага в отглеждането и възпитанието на децата, и може би тя ми е една от най-добрите приятелки. Благодаря й за всичко, което прави за нас!
Дядо ми, известният лекар по онова време, завършва медицина във Виена, говореше 5 езика. През 1935 г. е поканен в двореца, след като е бил препоръчан на цар Борис от клементинска болница, където е работел. Бил е с царя осем години, станали са приятели и тук мога да спомена, че моят чичо /брат на татко/ - д-р Борис Александров /почетен гражданин на София, депутат от СДС в 36-тото Велико НС, оглавяваше столичното здравеопазване в СО/, е кръстен на царя. Царица Йоанна е трябвало да бъде негова кръстница, но изпращайки подаръците за кръщенето два дни преди това, в деня, преди ритуала, изпратила шофьора си да смени единия от подаръците и баба ми/ също беше зодия козирог/ и с италианска кръв, се ядосала и казала край, утре няма да има кръщене...То се състояло две седмици след това, с друга кръстница. Оттам се поражда някакво напрежение между двете италианки... Другата искра е била след смъртта на Борис трети. Царицата е искала да се наложи версията за отравяне, докато всички доктори са били на едно мнение, сърдечни проблеми и инфаркт. Следва аутопсия, която тя не е била съгласна да се извършва. Дядо ми беше много благ човек, отстъпчив, толерантен. И до днес малкото останали живи съседи, които са го познавали ме спират и разказват случки с него... Как е лекувал хората, които не са имали възможност, без пари, как винаги е бил на разположение на пациентите си, независимо коя част на денонощието е била. Беше страхотен диагностик и това съм запомнила от малка, че е много важно за един пациент правилната диагноза. Съжалявам, че не записах медицина...
Марги, според твоя дядо, личен лекар на Цар Борис III, от какво е починал Царя? Как се разви живота на дядо ти след като царското семейство си тръгна от България?
Цар Борис трети категорично е умрял от естествена смърт. Точната диагноза е - инфаркт. Въпреки желанието на много хора да се спекулира с тази тема, и да се изкарват някакви фантастични теории за смъртта му. Имах среща с Тед Кочев във връзка с филма, които подготвя да снима за царя и той ми каза, че сензациите, конспирациите и други такива са много по-интересни за зрителите, и привличат публика, отколкото естествените неща. Ако бях излязла с някоя теория, че моят дядо е бил заплашван и да мълчи за това, че царят е отровен от руснаци, германци, италианци и пр., или друг тип история за убийство... щеше да бъде бестселър може би... Дядо ми е пазел през всичките тези години голяма част от медицинското досие на Борис трети в един комин на къщата ни, тъй като са правени много обиски в периода на 50 години на миналия век у нас. Татко ги показа чак в началото на 1990 г. и като журналист написа няколко материала във в-к''Демокрация'' и др. започна и писането на книга, на база записки на дядо ми, подкрепени от документи от онова време. Интересното е, че той и Елин Пелин са се запознали в двореца и са поддържали приятелски отношения, а ние с майка и татко се запознахме някъде през 80-те години със сина му Боян, снаха му Лени и внукът Елинчо. Искам да използвам момента и да разкажа някои от спомените на моя дядо за последните дни на Н.В. Борис трети, чийто здравословни проблеми започнали още в началото на 1941 г. Тогава той моли моя дядо да го придружи в пътуване до Германия, за среща с Хитлер. Това е дълго пазена тайна в нашето семейство и никой не е смеел да я споменава. Татко ми разказа за това след промените в страната, а го има и в досието на дядо, което прочетох с интерес и в спомените му. Царят е бил съветван многократно от личния си лекар да прекрати разходките по планините. От тази година е и архивът на д-р Александров за състоянието на царя. Появили са се отклонения в електрогардиограмите му, както и в кръвните изследвания. Той се е интересувал от новостите в медицината, дори в последните дни от житейския си път, започнал сам да приема капки ''Дигален" на Рош, защото решил, че му действат добре. След 9 септември 1944 г. семейството ми е било подложено на постоянни обиски и голяма част от спомените и снимките, свързани с царя са били изгорени от баба ми. Тя се е отказала от италианското гражданство ''доброволно'' и се е страхувала за синовете си, затова е настоявала пред дядо ми да се унищожи голяма част от архива. Сега се предават по наследство златни ръкавели, подарък от Борис и още няколко предмета.
Странното е, че когато бях малка, вкъщи ми забраняваха да говоря навън каквото и да било... Празнувахме Коледа и Великден на тъмни пердета, раздавахме си подаръци, които показвах по-късно пред децата и казвах, че са за рождения ми ден, който е на 25 декември. Също така съм кръстена в католическата вяра вкъщи, тайно, когато съм била на 9 месеца.
Следващото ти предизвикателство?
За мечти не обичам да говоря! Освен тези импулсивни мечти да отидеш на някое далечно място за кратко време...
Като една заета жена, остане ли ти свободно време, на кого го посвещаваш?
На децата и семейството, естествено.
Кое кътче от България най-много харесваш?
Много обичам планините. Най-харесвам да посещавам планината в Банско и на морето, да ходя в Равда!
Любим цвят?
Страшно много харесва зеленото, може би идва от страстта ми към планината.
Как се виждаш след 20 години?
Да съм жива и здрава, и да работя със същия хъс и интусиазъм! Да оправдая очакванията на моето семейство и ако дядо ми и баща ми ме гледат отнякъде, да се гордеят с мене!
Мариана Аршева