Звезди
Таня Петрова
ВЯРВАМ В ПО-ДОБРОТО УТРЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И БИХ ИСКАЛА ДА ЖИВЕЯ В НЕЯ.
Всеки има своята житейска мисия и тя трябва да бъде изпълнена отговорно. Независимо от това кой си и колко време си на Земята.

M: Госпожо Петрова, каква искахте да станете, когато бяхте ученичка?
Винаги съм била истински ученолюбива, четях много и решавах математически задачи във всяка свободна минута. Убедена бях, че ще се занимавам с дейност, свързана със съдбата на много хора, но не съм мечтала да бъда преподавател. Това стана случайно, но се превърна в моя страст и професионална същност. M`Мечтите на човек се променят, какви са Вашите в момента? Човек трябва винаги да има цели, независимо от възрастта си. Ако мечтаеш да си орел, трябва да следваш това желание и да не слушаш какво ти говорят кокошките.
M: Сутрин как започва Вашия ден? Чай или кафе?
Чаша зелен чай, бърз преглед на събитията и отзвука от тях в медиите.
M: Имате ли свободно време?
Ако да, на кого и за какво го посвещавате? Свободното си време разпределям между удоволствието от четенето и времето, прекарано с най-близките ми хора. Често забравяме, че носим истински важните неща вътре в себе си, че красотата на живота е в мъничките знаци от природата и е необходимо само да се огледаме около себе си, за да бъдем истински щастливи. А, колко по-прекрасен е светът през очите на едно дете ....Затова се взирам в тях.
M: Имате спортна фигура, това ген ли е или начин на живот?
Старая се да водя здравословен начин на живот, обичам планината, винаги когато имам възможност вървя пеша. Убедена съм, че ако носим в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицата ни като слънчеви лъчи и ние винаги ще изглеждаме прекрасно.
M: Обичате ли спорта? Любим спорт?
Спортът е здраве и това не е само девиз. Семейството ми е инвестирало много в тениса и то в годините, когато той не бе измежду популярните спортове.
M: Родена сте в един от най-красивите градове в България – Велико Търново?! Кои са другите Ви любими места, където отивате с удоволствие?
Велико Търново е един от най-красивите и модерно развиващите се български градове, пресечна точка на минало, настояще и бъдеще. Всяко идване в него ме зарежда със сила. Повече от 20 години живея във Варна, тук са моите професионални приятели, колегите. Обиколила съм почти цялата ни страна, чудесна е, с божествена природа.
M: Как се променя Вашия роден град през годините, според Вас?
Велико Търново непрекъснато се облагородява, а бизнес средата е доста атрактивна за инвеститори. Той е уникално кътче, съхранило българските дух и традиция през вековете. Но освен живо свидетелство за героичната и богата българска история, старопрестолният град е модерен и жив културен център, който неудържимо подканя всеки посетил го веднъж, да се върне отново.
M: В комисията по образование сте в Парламента. Как се променя нашето образование?
Народен представител съм от град Варна, член съм на постоянните комисии по образование и наука, и на вътрешна сигурност. Работата ми е напрегната, интересна и много отговорна. Всеки ден проверявам себе си. За съжаление, не всяко нещо, с което се захващаме, може да бъде променено. Но нищо не може да бъде променено, ако не се захванем с него. Съвременното образование е различно, различни са учениците и студентите. Голямото предизвикателство през следващите години ще бъде дигиталната трансформация. Трябва да се инвестира по-голямо доверие в учителите. Бъдещето ни като страна зависи от това не толкова дали ще бъдем държава с малко или голямо население, а с образовани учители. Ако има добри учители, всички ще имат по-добри резултати, както и ако по-добрите ученици стават учители. В качеството си на директор на иновативно училище с над 1200 ученици, всеки ден имах своите предизвикателства. Това не е лека длъжност. Високите нива на стрес, работата с родители и деца, широкия спектър от умения, които трябва да бъдат oвладяни, затруднява и емоционално изтощава. За да бъда успешен директор използвах комбинация от стратегии, които създават в хората около мен желание за себереализация, чувството на експертна общност и силен дух.
АЗ ЛИЧНО, МНОГО ОБИЧАМ РАБОТАТА СИ.
Никога не съм поставяла ограничения върху себе си и своите учители. В много случаи съм мислила извън рамките. Моите учители, също. За мен бързото решение, рядко е правилното решение. Дългосрочните решения изискват повече време и усилия в началото, но обикновено спестяват време в дългосрочен план. Сама си създавах и прилагах различни проактивни политики.
M: Как се виждате след 10 години?
ВЯРВАМ В ПО-ДОБРОТО УТРЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И БИХ ИСКАЛА ДА ЖИВЕЯ В НЕЯ.
Всеки има своята житейска мисия и тя трябва да бъде изпълнена отговорно. Независимо от това кой си и колко време си на Земята. Възхищавам се на онези, които макар провокирани до краен предел, блъскани, обиждани, заклеймявани, наричани какви ли не и същевременно отричани, не се поддават на заразата, наречена Омраза и всеки ден отстояват с достойнство правото си да изберат Любовта и свободата да я раздават, защото я имат в изобилие! Защото, както казва Стив Джобс "Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време".
M: Пожелайте си нещо за Вас и на семейството си.
Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха...Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
НА ВСИЧКИ ТЯХ ЖЕЛАЯ ЗДРАВЕ – ТО Е НАЙ-ВАЖНОТО, ЛЮБОВ – ЗАЩОТО Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА, УСПЕХ И КЪСМЕТ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЯХ!
Интервюто взе: Мариана Аршева
МЕРИ, юли/август 2018

