Звезди
Жоро Янакиев
Жоро Янакиев: Сбъднах мечтата си, да свиря с Данчо от „Сигнал” на една сцена
Жоро, какъв мечтаееше да станеш, когато беше малък?
Напиши кратка визитка за себе си!
Като малък мечтаех да стана полицай. Впоследствие и хирург, но когато станах на 15 вече знаех, че искам да бъда музикант. През пролетта на 1988 г. събрах 3 момчета, с които решихме да направим рок-група. Веднага започнахме и репетициите. Първата покана дойде месец по-късно, за концерт в двора на училището. Спомням си, че научихме една песен на „Сигнал”, „Щурците” и някакви плахи опити за авторски неща. Вълнението беше голямо. Изсвирихме 4-те песни и аплодисментите от нашите съученици и приятели, не спираха. Тогава ги изсвирихме още веднъж и...още веднъж. И така започна всичко, та до днес.
Разкажи за най-интересната среща в твоя живот, тази с Данчо от „Сигнал”.
Срещата ми с Данчо се случи в един столичен клуб, в който аз работих, като озвучител, а „Сигнал” свиреха редовно там. Една вечер се престраших и поисках да изсвиря една песен с тях. Всичко мина перфектно. Вече си имах сбъдната мечта, а именно - да свиря със „Сигнал” на една сцена. Мина известно време и Данчо ме дръпна настрани и ме попита, дали искам да свиря на бас-а, на един концерт-промоция за техния нов албум. Разбира се, приех поканата с огромно вълнение. Датата беше 13.05.2005г. Никога няма да я забравя. И така, до ден днешен свиря на бас китарата в „Сигнал”.
Родителите ти как реагираха, след когато избра професията на музиканта?
Родителите ми приемаха всичко, като някакво временно влечение и хоби, докато дойде денят на първите хонорари изкарани с китара в ръка.
Кое е за теб в живота най-голямото предизвикателство?
Може би най-голямото предизвикателство за мен беше да издам мой солов албум. Сега след като вече издадох албума, трябва да си потърся и ново предизвикателство.
Какви са мечтите ти?
Мечтите ми, отново са свързани с музиката. Но, ще ми позволиш да не ги казвам. След време, като се видим отново ще ти кажа дали са се сбъднали.
От какво се вдъхновяваш, когато пишеш музиката?
Най-много ме вдъхновява темата за любовта. За мен това е най-истинското и чисто чувство, което човешкото същество изпитва в живота си. То ни кара да сме щастливи, да сме тъжни, да страдаме или да летим в облаците от щастие, да сме ядосани понякога ... Ето, за всяко едно от тези чувства, може да се създаде песен и тя отново да разказва, единствено и само за любовта.
Имаш нов албум, „Лека нощ”, каза че всяка песен е определена история. Разкажи някоя от тези истории.
Да, албумът вече е факт. 9 песни, в които описвам девет мои истории. Веднага се сещам за една от първите песни, които записах, а именно "Кратка история". В нея разказвам за първата среща с моето момиче, първата целувка, трепети.
Жената, която е сега с теб, трябва да е много щастлива, толкова песни си й посветил от този албум?! Кажи нещо повече за нея?
Да, мисля че е щастлива! Казва се Вили Колева и е фотограф. Също така е и доста музикална. Когато създавах песните и имах някакво съмнение в даден момент, винаги се допитвах до мнението й.
Кой е кръсник на албума ти?
Един ден, когато албумът вече беше записан и отиваше към печат и издаване, Данчо Караджов ме попита, дали съм решил, какво заглавие да сложа на албума. След като чу всичките песни, той ми каза: "Лека нощ” е твоята песен. Тя те олицетворява най-добре. Кръсти албума си така и няма да сбъркаш." Послушах го и ето, че се оказа наистина много добър и успешен ход.
Кое е мястото, където винаги се връщаш с удоволствие?
Аз съм домошарче по принцип. Обожавам момента, когато се прибирам вкъщи след дълги дни на концерти и турнета. Както обичам да казвам - Няма нищо по-хубаво от собственото ти легло. А иначе, много често се връщам в спомените ми от детството и осъзнавам, че съм бил щастливо дете въпреки всичките недостатъци на онези години.
Интервюто взе: Мариана Аршева
сп.Мери, април 2016