Звезди
Любка Биаджони
Любка Биаджони: Моята голяма мечта беше, когато бях малка, да помагам на хората! Исках толкова много да уча и да знам, за да мога за всеки проблем, за всеки човек, да имам отговор!
Любка има българо-италианска кръв, родена е в Рим, учила е в Музикалната академия в София. Майка й Цветана е преводачка в София, когато се запознава с бащата на Любка - сеньор Биаджони, който по това време работел в България. Той е силна фигура в политиката, кмет на Флоренция и влюбен в операта, завинаги. Любка прекарва детството си между
Рим и София.
Госпожо Биаджони, споделете нещо, което не знаем за Вас?
Има много неща, които не знаете за мен, слава Богу! Но едното е, че след като съм била 3 години асистент на известния диригент Густав Кун, аз толкова бях разочарована от целия музикален бизнес, че бях престанала да дирижирам. Това беше до момента, в който срещнах моя съпруг. Той ми показа че си заслужава, в този кратък живот, човек да се бори за идеалите си, чрез музиката !
За какво мечтаехте като малка? Родителите Ви как реагираха, след като избрахте професията на музикант?
Аз реших случайно да стана музикант, защото много неща ме превличаха освен музиката. Увличах се от философия, медицина, право, актьорско майсторство. Моите родители се зарадваха, когато избрах музиката и знаеха, въпреки че не са музиканти, какви жертви изисква това изкуство. Моята голяма мечта беше, когато бях малка, да помагам на хората! Исках толкова много да уча и да знам, за да мога за всеки проблем, за всеки човек, да имам отговор. За мен най-голямото предизвикателсво е да се боря за истината, винаги с истината! Така ме е научил баща ми.
Вие сте красива жена, какъв тип мъже харесвате?
Аз обичам интелигентни, сериозни, с голямо чувство за хумор мъже! Такъв е моят съпруг!
Мислите ли, че съществува идеален мъж – да обича жена си, да помага вкъщи, да е богат и красив?!
Такива мъже може би съществуват ... Но ако сме честни, богатите мъже едва ли помагат в къщи...
Какви са мечтите Ви?
Моите мечти могат да изглеждат нереални, но аз искам да няма война, нашите деца да се борят за опазването на света, всички, заедно да се грижим за природата и за бъдещето на децата ни.
От какво се вдъхновявате?
Аз съм диригент и слава Богу не творя пред белият лист, а се мъча скромно да интерпретирам това, което композиторите са написали за нас. Винаги търся вдъхновение най- вече чрез природата.
С какво искате да се занимават Вашите деца, когато пораснат?
Нашите деца, да са живи и здрави, ще се занимават с нещата, които ще са актуални след 10 години, но и аз самата незнам какво точно. Надявам се нещо полезно!
Как се виждате след 20 години?
След 20 години се надявам да съм достатъчно здрава, да не преча на никого и ако мога да бъда полезна и като възрастен човек, ще бъда много благодарна.
Кое е мястото, където винаги се връщате с удоволствие?
Естествено, това е София!
Интервюто взе: Мариана Аршева
сп.Мери, април 2016