Христо Шопов, далеч от земята

Христо Наумов Шопов е роден в София (България) на четвърти януари 1964 година.
Принадлежи към семейство, в което поколения наред е градена истинска династия от актъори. Баща му е дълбоко уважавания и известен български актъор Наум Шопов, изиграл главната роля в голям брой филми и театрални творби. Майка му, Невена Симеонова, както и сестра му Лиза Шопова, също са актриси. Дядо му е основател на театъра в Стара Загора, а баба му, Мара, е забележителна актриса. Съпругата на Христо, Мариана Станишева, освен че проявява таланта си в света на киното и спектакъла, е и кастинг директор.
При такава обстановка и семейна традиция в света на спектакъла, Христо Шопов учи драматургия и сценично изкуство в престижната Национална Академия за Театрално и Филмово Изкуство в София (НАТФИЗ).
През 1981, едва 17 годишен, той прави своя дебют в киното с „Дишай, човече!”, където партнира с майка си.
Още като студент прави първите си стъпки в игралния свят и започва да показва устойчивостта на своя талант чрез превъплъщенията си на сцената на театър София и първите си стъпки в киното. Сред тях е филмът „За госпожицата и нейната мъжка компания”, знак за високата оценка, отредена на Христо в близкото бъдеще като професионален актъор.
През 1988 година, докато е в четвърти курс, Иван Андонов, кино директор с когото ше продължи да работи в бъдеще, го избира сред богат кастинг за изпълнение на главната роля във филм, превърнал се в истински култова творба в България: „Вчера”.
Във „Вчера”, чрез смела и оригинална игра, Христо обезсмъртява младежа Иван, храбър и благороден ученик-бунтар, един от онези герои, които оставят следа в българската кинематография.
От този момент нататък, Христо се превръща в един от най-известните актъори в България и има късмета да бъде главно действащо лице във филми като „Маргарит и Маргарита”, „Индиански игри”, „Любовното лято на един льохман”, „Очите плачат различно” и други. По-голямата част от тях жънат голям успех и, отличени с всепризнати награди, остават като незабравими творби в киноисторията на балканската държава. По това време Христо Шопов продължава да затвърждава солидната си подготовка като актъор, благодарение на усърдна работа на живо в театралните постановки. Сред тях са „Скок в леглото” (1992) или „Контракт” (1992), където партнира с баща си на сцената.
В творческата история на Христо Шопов деветдесетте години са синоним на значителен брой интерпретации в кино и телевизионни творби с национален отпечатък („Кръговрат”, „Нощта на самодивите”, „Трафик”…), като в голяма част от тях той играе главната роля. Важно е да се отбележи и че по това време започва да се споменава неговото име сред тези на европейските актъори, взели участие в международни продукции („Berlin 39”, „Annata di pregio”, „Дон Кихот се завръща”). В началото, появата му в продукции, различни от тези за българския екран са спорадични, но с настъпването на XXI век, присъствието му в американски или европейски филми може да бъде определено като обичайно („Сивата зона”, „Смърт, измама и съдба на борда на Ориент Експрес”, „Пехотинци”, „Удобна мишена”, „Аз съм Дейвид”, и т.н…). Тези нови очаквания за работа извън границите на родната страна обаче, съвсем не стават причина за пренебрегване на участието в български продукции, характеризирано винаги с раздвижена интерпретация. Като  доказателство на това са и заглавия като „Коледата е възможна” (2001- заради участието си в този филм той получава Награда на Съюза на артистите на XXVI международен кино фестивал Златна ракла), „Най-важните неща” (2001), „Следвай ме” (2003) или „Славата на България” (2003).
Ако трябваше да избираме повратния момент в кариерата на Христо, без съмнение би трябвало да насочим вниманието си към 2003 година, когато режисъорът Мел Гибсън го избира да превъплъти Пилат Понтийски в изключително известния филм „Страстите Христови”. От този момент насетне от известен актъор с лице, познато главно на българското и европейско ниво, Христо се превръща в признат в целия свят актъор. В „Страстите Христови” той представя майсторска игра, въплъщавайки римския префект, принуден да осъди Исус. Доказателство за тази уникална интерпретация е наградата за най-добър актъор от Филмовия Фестивал в Иркутск през 2004 година, присъдена му именно заради превъплъщението на Пилат.
При тези висини, вече никой не се съмнява в способностите на Христо Шопов да се справи победоносно с каквато и да е роля, която му бъде поставена: герой или злодей, в драма, комедия или екшън....приносът му пред камерата е гарантиран.
През последните години той играе главната роля в големи телевизионни и кино продукции, голяма част от тях европейски: „Барбароса”; отличеният с много награди „Love.net” -блокбъстър за 2011-; „Операция шменти капели”; „Генерал Дела Ровере”; „Барабас”; „Досието Петров", и пр.
На Филмовия фестивал на Югоизточна Европа (South–East European Film Festival 15.05.2012), Христо Шопов получи награда за най-добър актьор за ролята си на доктор Филип Богатев във филма „Love.net”.
Очакването на любителите на театъра да видят Христо на сцената на живо  беше възнаградено през 2014 г. Между снимките на различни продукции и след дълго отсъствие от театралната сцена, актьорът се връща, за да изиграе ролята на главния герой, проф. Джон Олдман, в известното произведение на Джереми Биксби – „Човек от земята".
В обобщение, резултатът, за малко повече от 25 години актъорска кариера, Христо Шопов участва в повече от 70 филма, само до момента. И всичко това, без дори да споменаваме театралните постановки и работата му в други културни сфери.

Христо, в няколко интервюта, които четох за теб пише, че си имал мрачен характер, а ти дори ми се засмя, когато се видяхме в „Сити марк арт център”. Но ние бяхме тогава с Въргалчето, а той си е смешен по рождение, та сигурно е било заради него. И така на въпроса, какъв е твоят характер?

Самият аз не си го харесвам, доста често се случва да ми пречи …

Никога няма да забравя времето, когато бяхме ученички и всички бяхме влюбени в теб и Георги Стайков. Стайков, дълго се покри, за да се завърне отново, а ти остана. Не си ли искал някога да избягаш, от името си, от славата, от страната си?

Мисля, че на всеки му се е искало поне веднъж да се махне, да смени държавата. Понякога съжалявам, че преди десетина години не поех риска и се върнах в България, явно така е било писано.

За какво мечтаееше като малък? Родителите ти как реагираха, след когато избра професията на актьора?

Не мога да си спомня, отдавна беше … Приеха го нормално, не беше неочаквано.

Кое е за теб в живота най-голямото предизвикателство?

Работата ми, всеки нов проект е предизвикателство.

Още тогава, във „Вчера”, помня показа уникално тяло, което явно и сега поддържаш, не съм те следила във всички филми и незнам сега дали го показваш, но по лесно ли е на красивите актьори, или е по - добре да не изпъкваш толкова?

Доста години минаха оттогава … Нещата не са същите, полагам доста усилия да съм във форма. За красивите хора всичко е по-лесно!
Не слагам себе си в това число.

Имаш завидна биография, над 70 филма, световни продукции, а сега турне с театъра. Какво така силно те привлече?

Двете пиеси, в които участвам, много са различни и аз с удоволствие играя. А пътуването е част от професията.

Освен филма „Кербала” има ли нови филмови продукции, които те чакат?

Предстоят някои неща, но нищо не е сигурно и предпочитам да не коментирам ….

Какви са мечтите ти?

Нямам мечти, минало е времето затова … Пожелавам си да съм здрав и да имам работа.

От какво се вдъхновяваш?

Всеки нов проект ме вдъхновява, поне в началото.

Коя е ролята, която искаш да изиграеш?

Нямам конкретно желание …

Сега какво репетираш и какво ти предстои?

В момента играя “Човек от земята” и “Догодина по същото време”, с които ще направя това турне, което ще бъде в няколко етапа през цялата година.

Кое е мястото, където винаги се връщаш с удоволствие?

Рим за мен е много специално място, винаги се връщам с удоволствие!

Интервюто взе Мариана Аршева

сп.Мери, април 2016