Звезди
Ангелина Данова
"И докато спиш, трябва да сънуваш бизнеса си.И винаги помня едно – конкуренцията никога не спи!"
Ангелина Данова е родена на 11 юли, зодия рак, някъде около средната възраст. Завършва през 1995 година Институт по архитектура, строителство и геодезия, специалност Геодезия, фотограметрия и картография. През 2000 година завършва в УНСС магистратура по „Счетоводство и контрол”. През 1994 година започва собствен бизнес с производство и продажба на мъжки вратовръзки.
Има син – Преслав Данов, на 17 години.
Щастливо разведена!
Какво се промени при теб за тази една година откак за последно те интервюирах?
По скоро промените бяха при мен от професионално естество. Това бе една изключително важна година за бизнеса ми. Брандът ми АНДЖИ се утвърди трайно и сигурно на пазара. Завладях нови позиции и спечелих доверието на много нови клиенти – дори и извън пределите на България. Получих истинска удоволетвореност за 20-годишния ми труд в тази посока. Доволна съм от постигнатото!
Модата влияе ли ти?
Да, тя е част от живота ми вече 20 години. В интерес на истината винаги съм се интересувала от мода!
Изброй ни 3-4 твои любими аксесоара.
Обичам всички мои аксесоари. Те са като последния щрих на художника, без който не може картината. Без тях каквото и да облечеш, винаги ще изглежда видът ти незавършен. Аксесоарите са тези, които най-точно показват твоята същност. Чрез тях изразяваш себе си.
Модерни ли да мъжете в България?
Не, по скоро консервативни и плахи. Малка част от българските мъже имат достатъчна увереност да бъдат на гребена на модната вълна.
А как избират аксесоарите си?
В зависимост от облеклото и повода. Има и модни консултанти, които много помагат, естествено. Изборът на аксесоар е много важен. Представете си един черен костюм, комбиниран със сива вратовръзка, звучи консервативно. Когато на този костюм се сложи червена папионка, това вече придава предизвикателност и дързост. Аксесоарите са акцент към облеклото и затова трябва да се избират много внимателно!
Кой е най-предпочитаният аксесоар?
Коланът – естествено! Елегантен или спортен, той присъства в гардероба на всеки български мъж!
Имаш ли свободно време и ако да – с какво го запълваш?
Не много! На хората, които се занимават с бизнес, дори и да почиват привидно, мозъкът им не спира да работи. И докато спиш, трябва да сънуваш бизнеса си. Иначе успехът ще се отдалечава от теб! Привидно дори можем да изглеждаме спокойни и усмихнати, а вътрешно трябва да овладяваме ситуацията. Паниката не е добър съветник на бизнеса. А в повечето случаи от нас зависят съдбите на много хора. Това няма как да не те държи винаги нащрек. И винаги помня едно – конкуренцията никога не спи!
На какво се смееш?
На всичко, обичам да се смея, така разпускам. Обичам дори да се смея и на самата себе си. Не обичам да се вземам насериозно.
Търсиш ли мъже с чувство за хумор?
Разбира се, коя жена не търси такъв мъж! А след като много обичам да се смея, такъв мъж би бил само в плюс до мен.
Какви мъже харесваш?
Интелигентни и уверени. Да са със силен характер и да владеят винаги ситуацията. Хубаво е да имаме общи теми за разговор, а за това би трябвало да възприемаме света около нас по сходен начин. Без това не мисля, че една връзка би просъществувала дълго.
Ти си свободна жена, търсиш ли мъжа на мечтите ти?
Тези мъже не се търсят, те просто идват в точното време, на точното място. Ако е писано, ще стане!
Има ли такива в България?
Не знам, аз лично не ги срещам често, за съжаление!
Полигамна или моногамна?
Моногамна, колкото и да е демоде това! Тук вече не държа да съм модерна, а да бъда себе си! Продължавам да вярвам, че истинската любов съществува. Тази, която е за цял живот! Дори и след него! Романтичка съм, реалният живот отдавна няма нищо общо с мечтите ми...в тази насока!
Къде винаги се връщаш с удоволствие?
При хората, които обичам, защото те са смисъла на живота ми.
Как се виждаш след 10 години?
Не обичам да правя дълги планове за живота ми, за разлика от тези в бизнеса ми. Посрещам всеки ден с усмивка и го изпращам с благодарност. Не искам да пропускам нито един момент от днешния ден, затова просто не мисля за утре.
сп.Мери, юли-август 2015