ДЖИНА ИВАНОВА

Джинка, разкажи, ти си от Велико Търново, как стана така, че в ония години, когато беше почти невъзможно, реши да станеш певица?

Мечтата ми беше да стана певица. Пея от съвсем малка, спомням си, че баща ми ме караше да пея навсякъде...дори и в автобусите, където имаше микрофон за екскурзовод. По-късно като ученичка пеех в голямото междучасие по радиоточката на училището. Започнах с народни песни, това е любимата музика на моите родители и в къщи се слушаше основно това. От трети до девети клас пях в градския хор „ Вела Пискова „ - бяхме много добри, пътувахме и в чужбина. Там се научих на многогласното пеене, което ми беше много необходимо по-късно в моята кариера. Последваха участия в местните естрадни състави към гимназията и ДНА В. Търново.
Имаше ли някой, който да те подготви?

Имах свои любими естрадни изпълнители - Лили Иванова, Мими Иванова и Маргарита Хранова. Бях на всеки концерт на първия ред, така съдбата ме срещна с Маргарита Хранова, която първа ми подаде ръка и ме изпрати при нейните учители по музика в София. Така се подготвих и кандидатствах в Естрадния отдел към Консерваторията. За мой късмет ме приеха още от първия път. Много съм благодарна на Марги...тя е причината днес да съм певица.

Как реагираха твоите родители на този факт? Не се ли притесниха, че според народните умотворения „музикант къща не храни”?

 Въпреки, че моите родители се придържаха към фразата „Музикант къща не храни”, аз реших да рискувам и ето, че и до днес живея само от музика.
Не съжалявам нито за миг за избора, който направих. Щастлива съм с това, което правя и че, нося радост и добро настроение на хората с моите песни.

Джина, особено плодотворно е сътрудничеството на „Трамвай № 5” с група “Кукери”. Как пламна любовта ви със съпруга ти Джон (китарист на „Кукери”)?

Запознахме се по време на съвместната работа на двете групи. Направихме много успешни концерти в бившия Съветски съюз и Скандинавия. Тогава и двамата имахме семейни проблеми. Може би това ни сближи, макар че  Джон твърди, че ме е забелязал много преди това...на снимки в БНТ...тогава всички популярни групи се снимаха за Новогодишната програма, група „Кукери „ е била след нас. От всичките жени в групата „Трамвай №5„, погледът му се спрял върху мен. Вярвам, че няма случайни срещи. Човек се среща с определени хора, за да се случат определени събития.

Имало ли е по-агресивни фенове на „Трамвай № 5”, които да ви преследват, да искат срещи с някоя от певиците?

Това е съвсем нормално в нашия бизнес...и писма съм получавала, и покани за срещи, които получавам и до днес. Много от моите почитатели във Фейсбук се сърдят, че не им отговарям. Минала съм през всичко, но това е част от живота на публичните хора.

Всеки творец си има муза. Коя е твоята или твоите, които те вдъхновяват за работа и творчество?

Различно е всеки път, понякога хубав текст може да ме провокира да напиша музика или нещо, което се случва около мен или със самата мен. Много творци твърдят, че най-лесно пишат музика, когато страдат, аз мисля, че човек, когато е щастлив също може да напише прекрасна песен.

Как надъхваш дъщерите си, сега в това трудно време, да успеят като певици?

Те са поели сами по своя път отдавна. Имат всички данни да бъдат в този бизнес, а когато човек прави това, което обича, винаги успява. Мисля, че се справят много добре в трудната ситуация в България. Голямата Кристина работи основно в чужбина, а малката Мартина вече е новото лице на групата „ Ice cream „.

Има ли разлика в стиловете на пеене и слушане, между тебе и Джон, и тези на дъщерите ти?

Разбира се, че има разлика...всяко поколение има своите идоли и своята любима музика. Те са порастнали в музикална среда и са запознати със всички стилове музика, харесват и музиката от нашето време. Определено пеят модерно и са в крак с днешните тенденции в музикалния бизнес.

Коя е любимата ти песен, която най-често си пееш в колата, под душа, вкъщи? Може да не е твоя!?

Нямам една любима песен, обикновено си пея най-новата  песен, която записвам в момента.

Кой композитор искаш да ти напише песен, а досега не си работила с него?

Работила съм със почти всички най-известни имена в поп музиката в България. Бих желала да изпея песен на МАГА. Той пише основно за младите изпълнители, но ми харесват неговите песни.

С кои певци от твоята гилдия поддържаш приятелски отношения?

В добри отношения съм с всички колеги, винаги съм добронамерена и се радвам на успехите на всеки от тях.  Обикновено ни събират общи събития и концерти. В новия ми диск са включени осем дуетни песни, които съм записала през последните години...с Роси Кирилова, Хайгашод Агасян, Искрен Пецов, Петко Петков от групата „Трамвай №5”, с която работя и до днес, Тодор Трайчев, има и два дуета с дъщеря ми Мартина. Музиката за едната от песните е написана от нея специално за моя диск, а текста е на Христина Радомирова, една девойка от дом за хора с увреждания в Стара Загора. Запознахме се по Фейсбук. Тя ми изпрати две нейни стихосбирки с прекрасни стихове, така се роди идеята за песента „Уморих се”. В новият ми диск участват и познати на всички имена като Михаил Белчев, Красимир Гюлмезов, Светослав Лобошки, Пламен Велинов, Йордан Каменов - един много талантлив музикант, с който работя през последните години.

Кое е нещото, което те държи толкова млада за годините ти?

Желанието за работа, срещите с публиката и това, че се чувствам нужна и обичана.

Ако сега започваше твоорческия ти път, с какво щеше да се занимаваш?

Пак със музика и не бих променила нищо.

Какви са мечтите ти, които искаш да бъдат изпълнени?

Човек е голям, колкото са големи мечтите му. Всеки път си поставям нови цели. Когато ги постигна започвам да се стремя към нещо ново, човек се развива цял живот и не трябва да се предава. Това, което искам е да съм здрава и да изпея още много хубави песни.

Много от твоите колеги са „изтрити” от архивите на „Концертна дирекция” и нямат право да получават пенсия. Имаш ли горчив собствен опит от това?

Нещата не са розови за всички хора, които работят в областта на изкуството... не само за певците и музикантите...трябва да се направи нещо, особено за тези , които вече не са в активна възраст. За сега разчитам на себе си и се надявам да работя още много години, не разчитам на пенсия.

Интервюто взе: Мариана Аршева


сп.МЕРИ, май 2015