Проф. Крум Кацаров

Проф. Крум Кацаров: Най-щастлив съм бил, когато се родиха децата ми. Те са моята най-голяма радост и в същото време най-голяма гордост. Имам двама сина, единият е голям, взе специалност гастроентерология, работи във ВМА, а другият е спортист, на 12 години, баскетболист е, гледа към МБА.

Полковник проф. Крум Кацаров е роден на 19 ноември 1957 г. в Благоевград.Завършва медицина през 1983 г. в София.
Има специалности по вътрешни болести, военнополева терапия, спешна медицина и гастроентерология.
От 2005 г. е началник на Клиниката по гастроентерология във ВМА, а от 2007 г. е заместник-началник по учебно-научната дейност на болницата.

Проф. д-р Кацаров е абсолютен доайен в терапевтично-диагностичните ендоскопски процедури на заболяванията на гастроинтестиналния тракт и хепатобилиарната система. Започва кариерата си от асистент, в момента е един от водещите специалисти в областта на гастроитестиналната ендоскопия в страната. Специализирал е в Университета "Гьоте" във Франкфут; в Холандия; "Чернодробна трансплантация" в Есен, Германия; в Амстердам;  в Токио; в Болница „Кушен”, Париж; и в Сан Антонио в САЩ. Научната степен "Доктор на медицинските науки" придобива след защита на тема: "Усложнения при чернодробна трансплантация – диагноза и лечение" през април 2014 г.

До момента има 142 публикации, участие в 7 книги и монографии. Втори мандат е председател на Българското дружество по гастроентерология, секретар е на Българската Асоциация на Хирурзи, Гастроентеролози и Онколози, а от 2011 г. е член на Борда на Българското трансплантологично дружество. Участва в дейността на Комисията по трансплантация на органи, тъкани и клетки. Член е на две престижни европейски организации. Бил е организатор и ко-директор от българска страна на два международни ендоскопски курса. Организатор е на 4 локални ендоскопски курса с демонстрации на живо, като част от международна програмата за обучение.

През лятото на 2014 г. един от тези курсове беше излъчен  наживо от НДК и участниците наблюдаваха директно демонстрация на ендоскопско поставяне на пластична саморазширяваща се протеза в екстрахепаталните жлъчни пътища. Показано беше и отстраняване на туморни разсейки на черен дроб. Техниката изисква изключителна прецизност, но резултатът е мигновен - ракът е отстранен, а пациентът е на крак след 30 минути.
Полк. проф. Крум Кацаров е носител и на наградата за изключителни постижения, носеща името на проф. д-р. К. Чилов (2008 г.), на Почетния знак „Свети Георги”, 2-ра степен – от министъра на отбраната (2014г.) и на офицерски кортик на Сухопътните войски от началника на отбраната (2014г.), и на Българският лекарски съюз  -  „Лекар на годината” за 2014 г.

В гастроентерологията също попада случайно. Първото му желание било свързано с хематологията. „Човек не знае с какво ще го изненада животът”, поглежда философски на избора си лекарят. Разказва как военните го „харесват от пръв поглед” и след напускането на студентската скамейка той отделя една година за специализация във ВМА. Изпращат го за още две години в разузнавателен батальон на границата в района на Петрич. Явява се на конкурс и печели място във Военна болница през есента на 1986 г. Тогава основна роля в развитието му изиграва покойният проф. Мечков. Той го вербува за тази специалност, в която е вече две десетилетия.
Поредицата от случайности завърта живота на доц. Кацаров около черния дроб, жлъчката и панкреаса на стотици пациенти. А отделението се превръща в негов основен дом, тъй като прекарва по-голямата част от времето именно там. „Официалното ни работно време е до 14 часа, но почти винаги работим по още 4-5 часа извънредно. Ангажиментите към пациентите никога не свършват”, споделя проф. Кацаров. Предвид натоварения си с отговорности ден, се е опитал да разубеди сина си да не кандидатства медицина. Въпреки това обаче той ще е второто поколение лекар във фамилията и отново в същата специалност.

Професор Кацаров, само в рамките на 2014 г. станахте началник на ВМА, доктор на медицинските науки, лекар на годината и професор. Името ви беше спрягано и за здравен министър. Това ли е вашата най-щастлива година?

- В професионално отношение може да се каже, но иначе най-щастлив съм бил, когато са се родили децата ми. Те са моята най-голяма радост и в същото време най-голяма гордост. Имам двама сина, единият е голям, взе специалност гастроентерология, работи във ВМА, а другият е спортист, на 12 години, баскетболист е, гледа към МБА. Бях против това големият да става лекар, но него това го влечеше, той си го избра. Колкото до малкия, той още е малък, но засега е на спортна вълна.

Във Вашата Клиника по гастроентерология, това е единствената секция в страната, която е дала двама академици по гастроентерология - академик Малеев и ученика му академик Мечков. Първият е основател на клиниката, а вторият е неин завеждащ до 1992 г. Вие сте бил ученик и асистент на професор Мечков. Това означава ли, че вървите по техните стъпки ?

- За мен беше голяма чест, че бях асистент на професор Мечков.
По света титлата академик се присъжда по различен начин, отколкото у нас. Тук се събират трудовете, последният труд е доктор на медицинските науки и оттам нататък се прави компилация  или другият вариант е нещо разкъртващо, което е малко вероятно да стане. За мен е важно пациентите да са доволни и излекувани, а колкото до титлите, не това е най-важното. Продължавам да работя със същия хъс и желание да помагам на хората.

ВМА е сред водещите лечебни заведения в страната. На колко души помагате годишно ?
 
- Хоспитализираме годишно около 50-52 000 души - това са лежащоболните. И провеждаме някъде около 260 - 280 000 амбулаторни прегледи. Обемът е много голям, огромен. Освен нашият основен контингент – армията, обслужваме и широк кръг  други контингенти. Помощ при нас получават офицери от запаса и резерва, от другите силови служби и др. През нашата клиника по гастроентерология минават близо 5 000 лежащо болни на година.

 По едно време се повдигна въпросът ВМА да не обслужва цивилни граждани?

- Тази болница е била винаги абсолютно отворена, откак съществува здравната каса, нашият военен контингент е само 6-7 процента на година. Всички останали са цивилни граждани.

Как се прави медицина в тези условия?

– Трудно. Смятам, че в момента за парите, които влага, българинът получава изключително добра медицина. Това обаче се дължи само на ентусиазма и професионализма на лекарите и сестрите. Но качеството пада с всяка изминала година. Има отделни центрове, където се прави медицина на високо ниво, но те са по-скоро изключения от правилото. Защото ние изоставаме технологично. На който и конгрес да отидете и видите медицинските изложби на апаратура, за секунди ще се убедите, че сме остарели поне с година-две. С технологичното изоставане идва и това в специализацията. Колкото до нашата клиника, смятам, че тя е една от най-добрите в Европа. Пътувам много и виждам при какви условия работят западните ни колеги, затова съм убеден, че ние разполагаме с изключително добра база.

А как оцеляват болниците?

– Болниците се мъчат да оцеляват в едни изкуствени параметри. Те предлагат продукт, който струва определена цена. И как оцелява един търговец, който произвежда нещо за 1000 лв., а го продава за 600 лева? Няма как, той е обречен на фалит. И за това не са виновни болниците. На всеки българин се полагат по 240 евро за здраве на година. И с тези 240 евро се опитва да си купи нещо, което струва 800 -1000 евро. Вие, когато отидете на пазар, нали знаете с какъв бюджет разполагате и в тези рамки се простирате. Ние предлагаме един много по-скъп продукт, за заплатена по-ниска цена. Хубавото е, че от 90-те години, смъртносттта е намаляла с 2.5 години. Имаме положителна тенденция в показателите. Усещането, че нещо не е наред в здравеопазването, си е наше качество и зависи от нас. Медицината е организация и много пари. Много малко се отделят за тази цел. Не може да имаме смешна такса за осигуровки, най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, друг важен показател е и това, че не произвеждаме медицинска апаратура, техника, консумативи. Цената на една операция е една и съща с Германия, но средствата тук са много по-мало. Ние сме част от един  процес на развитие, напред вкарват все по- нови технологии, вкарват се нови методи и ние вървим напред. Хората в министерството са амбициозни, но ни трябва време, все пак това са 25 000 лекари, 50 000 медицински сестри, 400 болници.

Остава ли ви време за вашите хобита - лов, гмуркане, футбол ?

- Гмуркач съм. Ходя лятото на море и се гмуркам. Изкарал съм и първия курс за водолази през 1978 година. Свободният дайвинг е нещо много по- красиво, примерно да се гмуркаш в Средиземно море е приказно и нещо невероятно. Иначе съм ловец, но се водя такъв само по документи. От десет години не съм ходил на лов. Имам екипировка, оръжие. Време нямам. Там трябва да отидеш от петък, има подготовка, трябва да направите разбор, на другият ден е лова и три дена си отиват. Футбол не играя много отдавна, отново по същата причина.

Какво ще си пожелаете на Вас и на Вашите близки занапред?

Най-важното е да сме здрави ние, нашите близки и всички хора, всичко останало е второстепенно!

Интервюто взе: Мариана Аршева

сп.МЕРИ, май 2015