Жоро Михалков

Само като прочетеш творческата визитка на Жоро Михалков, още в началото не можеш да не се впечатлиш. Завършил е Магистратура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност “Режисура за драматичен театър” с художествен ръководител – професор Красимир Спасов и асистент – Борислав Чакринов. Преди това става Бакалавър в Пекинска Спортна Академия, факултет Бойни Изкуства, специалност “Традиционни даоистки стилове”. След това специализира в „Национален институт за изследване на Ци-гун” гр. Пекин. На следващата година е студент е в Пекинска Филмова Академия.

Явно тръпката към театъра и България не издържа и той се завръща в България, където поставя всяка година по няколко постановки. В същото време е и актьор, защото преди да замине за Пекин е бил приет в НАТФИЗ специалност Актьорско майсторство. В периода 1987-2001г. участва като актьор в над двайсет кино продукции в Китай, България и Франция.

- Жоро, каква е твоята версия за постановката?
- Филип искаше почивка – по ред причини му беше нужна една година без да започва нови театрални постановки. Предложих му обаче „Бардак” на Гарбиел Барили, включихме Жорж Юлгар и Виктор Пелевин, (един от най-добре продаваните руски писатели) и Филип взе, че се нави. Съгласи се много бързо, веднага, всъщност. Защо Филип, защо точно той ли? Защото е актьор с огромен диапазон – малко са тези, които умеят да бъдат толкова сериозни и толкова смешни – един зъл, романтичен шут на ръба на самоубийството. Ива Караманчева влезе в играта с екстрите си. Героинята й има сложна движенческа партитура, наречете го хореография, пластика… театър на движението и у нас има много малко актьори, които могат да се справят с подобна задача. Комбинацията между слово и движение, импровизацията и в слово, и в движение са онова, което прави представлението остро, смешно и комуникативно. На Филип и Ива им се налага да правят много неща, сложни неща… и са толкова добри, че ми е трудно да си представя други на тяхно място. Представлението се нарича „Всичко, от което имаш нужда”. Черна комедия, от онези, в които по ужасно смешен начин се говори за ужасно сериозни неща. Става дума за секс, вдъхновение, отчаяние и даже за любов. Много се радвам, че е толкова смешно, това наистина е единствения начин да си сериозен...

- А тя съблича ли се?
- Не е нужно да е съблечена. Това не е модерно, не е еротично, интересно е събличащото се тяло, онова, което кандърдисваме да се съблече… очакването, че нещо ще се случи. А при нас се случват много неща.
 
Няма да останем безразлични и към красивата Ива Караманчева, другият персонаж в постановката! Любопитно е как тя е срещнала Жоро, защото срещата им е паметна за цял живот. От тази среща по късно се ражда и малката красавица...
 
- Ива, как се запозна с този строг режисьор?
На сцената, мисля беше 2000 и някоя година. Пиесата, която играехме беше страхотна, игра се с огромен успех, беше любима на целия театър, на публиката. След това сме правили с Жоро не едно и две неща заедно, неведнъж поставяме заедно. Втората ми специалност е „Театър на движението” и тя ми помага много. Моя работа можете да гледате в няколко пиеси, където съм хореограф например в театър „Възраждане”, се играе „Табу”, с режисьор Жоро Михалков, във врачанския театър, ако ви се ходи до там работим заедно с режисьора Лазич, а сега, в момента с Николай Поляков.
 
А, какви са твоите очаквания за 2015 година?
Важното е да сме живи и здрави, а хубавите неща тепърва предстоят!
Интервюто взе: Мариана Аршева

сп. Мери, февруари 2015