Кристиана Стефанова и Даниел Михайлов: Новият тандем на КАНАЛ 3

Запознахме се в асансьор!

Кристиана Стефанова:

Първият ми учебен ден в университета „Робер Шуман” в Страсбург беше в стил „Професия блондинка”

Криси е родена в София. Една година е учила право в университета „Робер Шуман” в Страсбург, Франция, но е завършила същата специалност у нас в СУ „Св. Климент Охридски”. С телевизия се занимава от 2007 г.  Работила е в ТВ+ и в телевизия „Европа”.

Даниел Михайлов:

Най-трудно ми е да накарам политик да говори на езика на хората. Искам зрителите да ни разбират.

Дани е роден в Стара Загора. Учил е българска филология, маркетинг и връзки с обществеността.  Гласът му е добре познат не само от радио FM+ и от радио Fresh!, където е бил  сутрешен водещ. Слушателите го познават и от ефира на радио Magic FM, на което той е един от създателите през 2010 г. А телевизионнят му дебют е в „Европа”, където се запознават с Кристиана.

Криси, Дани, кога се срещнахте за първи път, преди да станете екранна двойка, какво си спомняте оттогава?

Криси: Първата ни среща с Дани беше...в асансьор :) Отивахме на кастинг в друга медия и пътувахме заедно в асаньора. Интервютата ни бяха един след друг, а седмица по-късно разбрах, че са се спрели на нас за въпросната работа. Той е човек, който говори „усмихнато” и това беше първото ми впечатление от него - безкрайно позитивен и зареждащ.

Дани:  Да,  оказа се, че и двамата сме поканени на кастинг в един и същи ден. След това бяхме одобрени и двамата. И така... Случайни обстоятелства или игра на съдбата, но ето ни – във втора телевизия заедно на екран.

В медиите излязоха публикации, че сте двойка не само на екрана, но и в живота. Вярно ли е?

Дани: Ха-ха... Ех, че хубаво! Криси е страхотна във всяко едно отношение и би било чест за всеки мъж да е „силната половинка” в живота й. Но - не, ние сме двойка само на екран, макар че определено прекарваме доста време заедно и извън ефира на „Студио 3”.

Криси: Е, определено Дани е част от живота ми, но само от професионалния. Но и това не е малко – важно е да има на кого да се „опреш” по време на ефир.

Мечтите ви бяха ли свързани с работа в медиите или всичко стана случайно?

Дани: Като малък, в училището, което съм завършил, имаше идея да се прави вътрешно ученическо радио. Една групичка ентусиасти бяхме разпределени по различните радиостанции, за да говорим с техните шефове как точно да ни помогнат  и имат ли възможност. На една от срещите главният редактор на, за съжаление вече несъществуващо, радио, ни каза: “Честно казано, ние няма да можем да ви помогнем, но вие на нас – да. Искате ли да ви направим пробни записи и, ако прецениммм, че може да се справите, да ви назначим на работа в радиото? Търсим хора за вечерния блок, който трябва да е изцяло насочен към по-млада аудитория”. Естествено, ние се съгласихме и така двама от тримата, които присъствахме на въпросната среща, след около два месеца обучения, напътствия и сухи тренировки, бяхме в ефир и прохождахме в бизнеса.

Криси: По-скоро би било интересно да кажа кога реших, че искам да се занимавам с телевизия. Спомням си как докато бях дете, вкъщи се гледаха новините на единствената тогава телевизия. Може би съм била на 5-6 години, когато реших, че един ден, когато порасна искам да бъда като Вяра Анкова, тя беше водещ на новините тогава.

Ако не беше телевизия, какво друго щеше да бъде?

Криси: Занимавала съм се с доста различни неща, но в медиите се чувствам най-добре. Това е моето призвание! А ако не беше телевизия, може би щеше да бъде спорт. Тренирала съм художествена гимнастика до 14-годишна възраст. Или пък социални дейности - работила съм с дечица, лишени от родителски грижи, а може би щях да бъда прокурор, все пак по образование съм юрист. Кой знае?

Дани, радиото или телевизията носят по-голяма тръпка?

Дани: Всички колеги, които някога са усещали „магията на радиото“ (да, знам, че е клише, но едва ли може да се намери по-подходящо определение), няма да са изненадани от това, че радиото винаги ще печели пред телевизията. Не, че в това да си на екран тръпка не липсва, но я няма интимността на радиото. А и докато се усмихваш по радиото можеш да изглеждаш, както си искаш, без изобщо да се притесняваш. Никой не може да разбере, че си спал не повече от 3 часа, да кажем. В телевизията това няма как да се скрие, докато в радиото, след известен брой години, не е трудно да звучиш сравнително буден. Е, не винаги се получава, но пък поне става ясно, че се правят някакви опити от страна на водещия.

А къде е по-трудно?

Дани: В телевизията. Категорично! Докато в радиото зависиш само от себе си, то в телевизията работиш с голям екип и всичко, което правиш зависи от хората, които стоят зад теб. Ако само един от тях направи нещо не по начина, по който е трябвало то да се случи, всички останали трябва да реагират и да направят всичко възможно зрителят да не разбере, че има проблем и какъв е той.

Криси, а за теб къде е по-интересно – в новините или в „Студио 3”? 

Криси: Няма база за сравнение между новини и следобеден блок! Новините са „статични”, там няма волности - имаш няколко минути, в които трябва да съобщиш новината - безпристрастно и обективно. Безспорно тръпката е в „живия” разговор, именно това обичам в „Студио 3”. Срещаме се с различни хора,  говорим по всевъзможни теми, можем да изразим собственото си мнение. Чувствам се на мястото си.

А кога си се чувствала не на мястото си, неудобно...?

Криси: Спомням си един много неудобен момент. Беше първият ми учебен ден в университета „Робер Шуман” в Страсбург. Както е прието в България, аз се бях издокарала с официална копринена рокля, цялата в розово, с малка лачена чантичка и обувки на висок ток! Не мога да опиша колко неловко се почувствах, когато видях останалите си колеги по дънки, тениски и кецове! Искаше ми се да се изчезна, да стана невидима. Този ден беше в стил филма „Професия блондинка”.

Кое е най-трудното в професията на водещия?

Криси: С екипа, който имаме зад гърба си рядко ни е проблем да преодолеем,каквато и да е трудност.

Дани: С годините човек трупа зад гърба си някаква рутина и трудните неща изглеждат по-скоро като ежедневие, отколкото като нещо, което би било непреодолимо препятствие. Най-трудно може би ми е било да накарам политик да говори на езика на. Искам зрителите да разбират това, което говорим.

На какво не можете да устоите, кои са най-големите ви изкушения?

Криси: Чийзкейк! Хаха! И море, плаж, chillout музика…

Дани: Пътуванията – без значение къде. Обичам да ходя на нови места. И за да вляза в стила на Криси – тирамису. По възможност – домашно приготвено от любимия човек!

Криси, какви са мечтите ти днес?

Криси: О, аз мечтая непрекъснато! Различни са като че ли, но си остават по детски чисти. Всъщност аз съм едно пораснало малко момиченце, което много често слага розовите очила и си мечтае!

Дани, кои са личните ти постижения, с които най-много се гордееш?

Дани: Много неща са ме карали да се чуствам горд. Преди време това бяха рейтингите на радиостанцията, чийто програмен директор бях, сега... фактът, че „Студио 3“ започва да се случва, че зрителите с всеки изминал ден стават все повече и че Канал 3 категорично доказва, че е винаги на живо от най-горещите точки, без да се притеснява от това чии политически или корпоративни интереси биха били засегнати.

С какво искате да станете известни?

Криси: Ами, аз не искам да ставам известна!  Странно е предвид сферата, в която работя, но за мен известността не е самоцел. Обичам емоцията, която ми дава телевизията, но не държа да съм под светлините на прожекторите в онзи смисъл на думата.

Дани: Хаха... Като собственик на медийна империя след десет години. С 3-4 сайта, 2-3 радиа и задължително поне една телевизия! Шегувам се, разбира се! Да сме живи и здрави, пък след години можем да се видим пак и да си поговорим кой какви ги е свършил!