Звезди
Джина Иванова: Обичам музиката, обичам работата си и съм щастлива от това, което правя !!!
Култовата диско група от 80-те „Трамвай № 5” отпразнува 35 години на сцената с нов, двоен албум в който са включени 38 песни. В първия диск са събрани 20 от златните им хитове като „Усмивката”, „Погледът на любовта”, „Шаразан”, „Красота”, „Дъждовен плаж”, а другият ще изненада феновете с ремикси на „Тя”, „Чужда звезда” и „Когато угасва свещта”, както и по-нови песни като „Не е лесно” и „Ти си любов”. Колекцията бе представена с парти в „София лайф клуб”. Солистката на „Трамвая” Джина Иванова е написала музиката и на съвсем нова песен по текст на Тодор Трайчев и в най-скоро време ще я запишат в студио.
Джина, представи се за хората, които не те познават, и разкажи какво ново се случва около теб?
Бих се представила като соло изпълнител и част от култовата група „ Трамвай №5. В днешните времена човек трябва да бъде много гъвкав и да умее да съчетава много неща. Колегите ми от групата имат и друг страничен бизнес, но аз и моето семейство се занимаваме само с музика и от това живеем...не е лесно, но успяваме !!!
Каква беше историята със създаването на група „Трамвай № 5”?
„ Трамвай №5 „ е създадена през 1980 г. от Петко Петков и Кирил Иванов. Името е измислено от Петко и Владо Рока пътувайки в трамвай №5. В началото е замислена като студийна формация, но тъй като става много бързо популярна се налага да започне изяви и пред публика. През 1983 г. се сформира варианта на групата с четирите жени и Петко. Тогава групата е в състав Петко Петков, Джина Иванова, Ади Митрева, Оля Громова и Анна Якимова, която след една година напуска групата и на нейно място идва Мая Дакова. Този състав се задържа най-дълго и създава най-големите хитове през 80-те години.
Бих се представила като соло изпълнител и част от култовата група „ Трамвай №5. В днешните времена човек трябва да бъде много гъвкав и да умее да съчетава много неща. Колегите ми от групата имат и друг страничен бизнес, но аз и моето семейство се занимаваме само с музика и от това живеем...не е лесно, но успяваме !!!
Каква беше историята със създаването на група „Трамвай № 5”?
„ Трамвай №5 „ е създадена през 1980 г. от Петко Петков и Кирил Иванов. Името е измислено от Петко и Владо Рока пътувайки в трамвай №5. В началото е замислена като студийна формация, но тъй като става много бързо популярна се налага да започне изяви и пред публика. През 1983 г. се сформира варианта на групата с четирите жени и Петко. Тогава групата е в състав Петко Петков, Джина Иванова, Ади Митрева, Оля Громова и Анна Якимова, която след една година напуска групата и на нейно място идва Мая Дакова. Този състав се задържа най-дълго и създава най-големите хитове през 80-те години.
Как се запозна със съпруга си?
Свърза ни общия бизнес. Един ден Петко дойде на една от нашите репетиции заедно с Джон /Иван Иванов/ от рок група „ Кукери„ и каза, че започваме съвместна работа и подготовка за турне в Съветския съюз. Тогава „Кукери„ беше най-модерно звучащата група и се допълвахме перфектно...направихме един съвместен спектакъл с наши и техни хитове...имахме страхотен успех и ни каниха 5 години поред във всички републики на бившия Съветски съюз и в Скандинавските страни.
И вие и неговата група „Кукери” постоянно пътувахте. Кога бяхте в България и успяхте да създадете тези две прекрасни деца, които също тръгнаха по вашите стъпки?
Аз мисля, че децата могат да се направят навсякъде по света, но не толкова лесно е тяхното отглеждане. Работих с групата
„ Трамвай №5” до деветия месец от бременността си, родих Марти и след три месеца трябваше да пътувам за Скандинавия вече с групата „Кукери”. Тази трансформация дойде съвсем логично и така продължих до 1997 г. Въпреки многото пътувания в чужбина успяхме да издадем и нов албум. Благодарни сме на бабите за отглеждането на децата. Днес те са успешни и завършени певици. По-малката Мартина започна соловата си кариера. Вече има няколко авторски песни и е част от групата в „Шоуто на канала”. Тя завърши музикалното училище и Нов български университет със специалност „Класическа китара и поп и джаз пеене” при Етиен Леви. Голямата Кристина работи основно в чужбина.
Свърза ни общия бизнес. Един ден Петко дойде на една от нашите репетиции заедно с Джон /Иван Иванов/ от рок група „ Кукери„ и каза, че започваме съвместна работа и подготовка за турне в Съветския съюз. Тогава „Кукери„ беше най-модерно звучащата група и се допълвахме перфектно...направихме един съвместен спектакъл с наши и техни хитове...имахме страхотен успех и ни каниха 5 години поред във всички републики на бившия Съветски съюз и в Скандинавските страни.
И вие и неговата група „Кукери” постоянно пътувахте. Кога бяхте в България и успяхте да създадете тези две прекрасни деца, които също тръгнаха по вашите стъпки?
Аз мисля, че децата могат да се направят навсякъде по света, но не толкова лесно е тяхното отглеждане. Работих с групата
„ Трамвай №5” до деветия месец от бременността си, родих Марти и след три месеца трябваше да пътувам за Скандинавия вече с групата „Кукери”. Тази трансформация дойде съвсем логично и така продължих до 1997 г. Въпреки многото пътувания в чужбина успяхме да издадем и нов албум. Благодарни сме на бабите за отглеждането на децата. Днес те са успешни и завършени певици. По-малката Мартина започна соловата си кариера. Вече има няколко авторски песни и е част от групата в „Шоуто на канала”. Тя завърши музикалното училище и Нов български университет със специалност „Класическа китара и поп и джаз пеене” при Етиен Леви. Голямата Кристина работи основно в чужбина.
Джина, какво стана с твоите амбиции за нов самостоятелен албум?
Живот и здраве да е... мисля, че през есента ще мога да издам втория си самостоятелен албум... в него ще бъдат включени всички дуетни песни, които съм изпяла с различни колеги и много нови и модерни неща, придържам се към мелодичната линия ...лесни и приятни за слушане песни...при всички случаи ще бъдат повече от 10. В първият ми албум имаше 17 песни.
Какво те зарежда с енергия освен музиката?
Обичам природата, цветята, тишината....обичам да оставам сама със себе си, това ми дава възможност да подредя мислите си, идват ми идеи за нови песни, често пиша сама музиката и текстовете, които изпълнявам.
На кого посвещаваш свободното си време?
Свободното си време посвещавам на моите любимци - котките. В къщи имам четири котки, а навън се грижа за около 20, които съм кастрирала, но за съжаление съм се хванала с много непосилна задача. У нас няма гражданско общество, няма зоо полиция - както в цивилизованите държави. Там хората се обединяват и се борят за живота на всяко същество, а у нас не е така... един тръгва да прави нещо благородно, а всички останали гледат да му пречат. Мога много да пиша на тази тема.
.... често ми казват „ хората не се интересуват и не търсят децата си, а ти търсиш котките....всичко е въпрос на съзнание и порастване. Хората, които ги е грижа за животните са смятани за луди... Ако бяхме човешка държава и всеки да помогне да се решават проблемите, нямаше да сме на този хал. Половината свят съм обиколила, но такива хора никъде не съм виждала. Има земя на която може да се построи приют за котки, но ако това се случи, то няма да бъде в полза на животните... със сигурност някой ще се сети да завърти някой бизнес... да ги продава за кожи или да храни питони под предлог, че някой уж ги е осиновил... това е една безкрайна тема....
Живот и здраве да е... мисля, че през есента ще мога да издам втория си самостоятелен албум... в него ще бъдат включени всички дуетни песни, които съм изпяла с различни колеги и много нови и модерни неща, придържам се към мелодичната линия ...лесни и приятни за слушане песни...при всички случаи ще бъдат повече от 10. В първият ми албум имаше 17 песни.
Какво те зарежда с енергия освен музиката?
Обичам природата, цветята, тишината....обичам да оставам сама със себе си, това ми дава възможност да подредя мислите си, идват ми идеи за нови песни, често пиша сама музиката и текстовете, които изпълнявам.
На кого посвещаваш свободното си време?
Свободното си време посвещавам на моите любимци - котките. В къщи имам четири котки, а навън се грижа за около 20, които съм кастрирала, но за съжаление съм се хванала с много непосилна задача. У нас няма гражданско общество, няма зоо полиция - както в цивилизованите държави. Там хората се обединяват и се борят за живота на всяко същество, а у нас не е така... един тръгва да прави нещо благородно, а всички останали гледат да му пречат. Мога много да пиша на тази тема.
.... често ми казват „ хората не се интересуват и не търсят децата си, а ти търсиш котките....всичко е въпрос на съзнание и порастване. Хората, които ги е грижа за животните са смятани за луди... Ако бяхме човешка държава и всеки да помогне да се решават проблемите, нямаше да сме на този хал. Половината свят съм обиколила, но такива хора никъде не съм виждала. Има земя на която може да се построи приют за котки, но ако това се случи, то няма да бъде в полза на животните... със сигурност някой ще се сети да завърти някой бизнес... да ги продава за кожи или да храни питони под предлог, че някой уж ги е осиновил... това е една безкрайна тема....
Какво е за теб любовта към близкия човек до теб, семейството, публиката, музиката?
Любовта е най-важното нещо в човешкия живот... написани са толкова песни, нарисувани са толкова картини под въздействието на любовта към определен човек. Любовта е най-великото чувство, което може да изпита човек... тя може да има много прояви... не само в интимен план. Има една мъдра мисъл, че семейството не е място за споделяне, а място за дипломация и че, човек обикновено наранява най-много хората, които най-много обича.... мога да се съглася и с двете твърдения. Публиката е най-големият съдник за един изпълнител... нея трудно можеш да я излъжеш.... ние певците сме нищо без публиката... всички песни, които правим са за нея - Уважаемата публика и тя решава какво и кого ще хареса. Музиката е целия ми живот... пея от дете и така до днес, ако не беше музиката, може би щях да бъда художник или нещо свързано с изкуството, но няма случайни неща на тази земя и щом се занимавам с музика, значи това е моята съдба... Обичам музиката, обичам работата си и съм щастлива от това, което правя !!!
Интервюто взе: Мариана Аршева
Любовта е най-важното нещо в човешкия живот... написани са толкова песни, нарисувани са толкова картини под въздействието на любовта към определен човек. Любовта е най-великото чувство, което може да изпита човек... тя може да има много прояви... не само в интимен план. Има една мъдра мисъл, че семейството не е място за споделяне, а място за дипломация и че, човек обикновено наранява най-много хората, които най-много обича.... мога да се съглася и с двете твърдения. Публиката е най-големият съдник за един изпълнител... нея трудно можеш да я излъжеш.... ние певците сме нищо без публиката... всички песни, които правим са за нея - Уважаемата публика и тя решава какво и кого ще хареса. Музиката е целия ми живот... пея от дете и така до днес, ако не беше музиката, може би щях да бъда художник или нещо свързано с изкуството, но няма случайни неща на тази земя и щом се занимавам с музика, значи това е моята съдба... Обичам музиката, обичам работата си и съм щастлива от това, което правя !!!
Интервюто взе: Мариана Аршева