Симеон Идакиев

Симеон Идакиев e роден в град Радомир, зодия „Стрелец”.

От 1985 година до сравнително неотдавна е продуцент и водещ на популярната географска рубрика „Атлас” на Българската национална телевизия и автор на поредиците от филми, обединени от заглавието”Един мъж, един автомобил, една камера”. Завършил е специалността”Българска филология” във Велико Търново. Автор на осем книги  /под печат са още две/ и многобройни публикации в печата, радиостанции и други електронни медии с акцент върху древните култури и цивилизации. В момента води авторските предавания „Един мъж, един микрофон” по програма „Христо Ботев” на Българското национално радио и „Светът и всичко в него” на Национална кабелна телевизия „Евроком”.

Посетил е над 120 държави на всички континенти. Плод на тези пътувания са заснетите над 400 документални и научнопопулярни филми. Част от тях освен от БНТ са излъчвани и от телевизиите на други страни, някои са номинирани за различни фестивали и са печелили първа награда в категорията „Документален и научнопопулярен филм”- на Деветия медиен фестивал „Осмата муза” в София, „На източния бряг на Европа” във Велико Търново, „В Двореца”- Балчик и други. Идакиев е сценарист и на поредица документални филми за 100-те национални туристически обекти на България, пътеводител за тях, както и на сериала „Непознатата България”, излъчван в рамките на „Атлас” или самостоятелно повече от двайсет години.

Господин Идакиев, как попаднахте в БНТ?

След едни подводни снимки, които се наложи да направя, защото титулярният оператор инж. Борис Сирийски беше катастрофирал в Сърбия. Оказа се, че съм се справил добре и след два месеца бях назначен в „Съвременник”- редакция, оглавявана от Димитър Езекиев.

Как тръгна предаването „АТЛАС”?

Предаването „АТЛАС” е създадено от професор Тянко Йорданов, тръгва на 6 октомври 1968 година и бързо се превръща в едно от най-популярните в българския ефир. Доказателство за неговите качества е и вашият въпрос. Аз започнах работа в него от 1985 година. Мисля, че „АТЛАС” остави незаличима диря в съзнанието и паметта на поколения българи, но за съжаление преди три години, по непонятни за мен причини, беше свалено от екрана на БНТ. Напразни са обаче опитите да бъде заместено от сурогати. Надявам се това да се промени и „АТЛАС” отново да заеме достойно мястото си на екрана. Усеща се неговата липса.

Ако не беше телевизия, какво друго щеше да бъде?

То беше друго и не само едно. Аз не съм се занимавал с журналистика цял живот. Работил съм в завод, в изследователски институт, даже в строителството. Срамна работа, както е известно, няма. Всичко, което съм научил, по-късно ми е помагало. Но най-важният урок, който научих, е да ценя качествата на другите хора. И се оказах обкръжен от обич и приятелство.

Къде е по-голяма тръпката…….?

Телевизията е магия, но и отговорност. Аз пътувам в чужбина по работа, често ми е било тежко, а понякога съм срещал и реални опасности, преживявам пътуването едва когато седна да сглобявам филмите си. Тръпката идва не от това какво и къде си правил, а от оценката на зрителите, които гледат предаванията ти. За щастие, в повечето случаи, тя е положителна и това ме прави щастлив.

Как попаднахте в Евроком?

Покани ме ръководството на „Евроком” и аз охотно приех, защото обичам правенето на телевизия. Чувствам се добре там, обкръжен съм с уважение и никой не се бърка в работата ми, даже ми се струва, че цензурата е явление по-присъщо на големите телевизии. Приеха ме добронамерено и мисля, че предаването, което правя - „Светът и всичко в него”- има все повече почитатели. Надявам се да се умножават с времето.

Кажете нещо за семейството си?

Съпругата ми, която беше чудесен човек и приятел, почина отдавна, но имам чудесни дъщеря и внук, които за щастие си останаха в България и това е моето голямо богатство.

Какви жени харесвате?

Може да прозвучи еретично, но аз харесвам всички жени  /макар че обичам само една/ и ще обясня защо. Мой близък приятел казваше, че няма грозни жени и беше прав, защото всяка от тях притежава набор от качества, които ние, мъжете, определяме като чар и е въпрос на време /и късмет / тя да срещне именно своята половинка. Без съмнение жените са не само по-чаровната, но и по-добрата част от човечеството. Нашият, на българските мъже късмет е, че страната ни винаги е била на кръстопът и в нея могат да се срещнат най-различни физически типове. Често казвам, и това е така, че всеки чужденец ахва от възхищение, когато се озове у нас - от българската природа и от българските жени.

Как гледате на светската суета?

С почуда и принебрежение. Не си падам твърде много по светски събития,
особено по някои от тях, които изобщо не заслужават подобно определение. Ценя хората не по това как изглеждат, какви богатства притежават или какъв пост заемат, а по качествата им.

На какво не можете да устоите в живота?

Не устоявам на красотата и се трогвам от добротата, възхищавам се и се
прекланям пред умните и кадърни люде, както и пред онези, които постъпват благородно и безкористно.

Контактът с природата и с хора, които ценя, които обичам и на които се
възхищавам, а такива има предостатъчно. Не е вярно твърдението, че мнозинството българи са злобни и завестлива хора, аз установявам тъкмо обратното. Освен това е много важно как самият ти се отнасяш към другите.

Къде ще бъдете това лято…..почивките могат да бъдат и работа, особено при Вас?

Съвсем уместен въпрос, защото аз често си почивам, вършейки някаква работа. Надявам се, че ще имам възможността /включително и финансова/, да побродя из България и да посетя места, в които още не съм бил. Това е едно от любимите ми занимания, да не кажа най-любимото. Но и ще поработя.