Данчо Караджов

Данчо Караджов: Искам аз и колегите да сме със същия заряд като на юноши, да свирим на всеки концерт като за последно,  или все едно сега започваме
 Йордан Караджов е роден в София на 20 януари 1952 г. Баща му, Петър Караджов, е бивш боксьор от отбора на Славия, но също така е пеел в хор „Кавал“. Данчо учи в 36-то основно училище „Максим Горки“, където е и първата му сценична изява, след това продължава образованието си в Техникума по художествени занаяти. Между 1969–1971 г е член на група „Кенари“ към читалище „Светлина“, след което през 1971 г. се включва в „Златни струни“.
Караджов е лидер на група „Сигнал“ от самото създаване на групата, която наскоро ще отбележи 35 годишен юбилей, и е композитор на повечето им песни. Едни от най-известните им хитове са „Да те жадувам“, „Мина и Лора“, „Сляп ден“ и култовата „Сбогом“.
С Данчо се срещаме в столично кафе и си говорим приятелски.
Данчо, какви бяха мечтите ти като дете?
По цял ден играех футбол с децата от квартала. В старата ни къща и имаше голяма карта на света и оттогава ми е любовта към географията, та до ден днешен. Бях си набелязал няколко точки по света и си мислех, че ако имам възможност ще ги посетя след време. Наскоро сбъднах една моя мечта, която е от 46 години. Много исках да видя река Колорадо, която е в Америка. Преди двадесет дни застанах до нея, плиснах си лицето и нещо ме хвана за гърлото. Казах си боже какво е това нещо?! Аз това нещо съм го чакал половин век.

Защо точно Колорадо?
Не мога да си обясня, виждал съм много по убийдствени реки от Колорадо. Не издържах на напрежението и си взех в две шишенца вода за спомен. Най -силното нещо, което някога съм искал. Мои приятели казват, че тука има нещо?!
Друга мечта ми беше езерото Байкал и река Ангара. Да не пропусна и Голден гейт в Сан Франциско, висящият мост, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан, видях го и него.

Като беше малък към кой отбор играеше?
Играех към Славия, но ме спряха лекарите, излезе ми някакъв шум в сърцето и до там.

С какво друго се занимаваше?
Много обичах да рисувам. Завършил съм Техникум по художествени занаяти, където учехме графика, стъклопис, стенопис и др.

Къде е дизайна, къде е футбола и музиката?
Тук на 12-13 години от моя живот идва музиката. Хванах китарата, която ми я купи баба Екатерина Тя дълго стоя в един ъгъл, докато баща ми не я взе една вечер и не засвири. Всичко започна с една песен „Марина, Марина...”, стар италиански хит, аз я запях и оттам тръгнаха нещата.

Кумир имаше ли?
Битълс и Ролинг стоунс. Това, което хванехме по радиата, имаше сръбски и румънски предавания.

От българските изпълнители!
Емил Димитров и Лили Иванова. Слушах техните плочи. Започнах да вадя каквото мога с китарата, като поотраснах започнах да правя банда с децата от махалите.

Как се събрахте с момчетата от групата?
Румен и аз бяхме в „Златни струни” и през 1978 година решихме да се отделим от бандата, защото имахме разминавания.

Кой ви пише музиката?
Аз пиша парчетата на Сигнал и после идва текста. Смятал съм, че е свише писането на музика. Пиша нещо, оставям го, отлежава. Някои песни за минути ги пиша, както се случи с песента „Сбогом”, при други първо идва текста. Така стана при „Мина и Лора” и „Каскадьори” по текстове на Орлин Орлинов. Лично аз предпочитам да направя първо мелодията и след това текста.

Имал ли си муза, която да те вдъхновява при писането?
Не съм черпил муза от случайно срещнати хора, има повод за едно парче, за друго се е родило. Примерно „Друго време, друг свят”, съм написал за починала жена, то пък стана чудо. Песента стана много популярна. Сашо Петров направи теста. Различни са причините за създаване на една песен. Имало е моменти връщам се вкъщи, свеж, радостен от някакъв факт, и се ражда някаква мимолетна идея, която отлежава, преработвам я, правя варианти.

Ти кога разбираш, че песента е станала хит?
Когато хората започнат да я искат. Преди три години написах за Рони Джеймс Дио, на Рейнбоу певеца и до ден днешен хората го искат този хит, което ме прави безкрайно щастлив. Радиа, телевизии не вършат тази реклама, както преди време вършеше една телевизия и едно радио. Стига парчето да е хубаво и да има внушение, нещата се случват.

Ти кога се запозна с жена си Мариана?
Жена ми беше на 15, аз на 18 години, когато се запознахме, а се оженихме след 6 години. Гордея се, че жена ми сама изгледа децата, просто е желязна, чак сега ми казва че трябва да намаля темпото. Просто иска да ме запази повече време за себе си. Знам, че това не е възможно. Затова съм успял, защото жена ми винаги се е грижила за семейството, за комфорта, за уюта вкъщи, дори в началото ми шиеше облеклата. Вкъщи благодарение на нея всичко е по конец подредено. Разбира се, когато съм имал почивка, винаги съм се включвал и аз в семейните задържения.

Какво е за теб сцената?
Сцената може да даде на човек толкова много, колкото никоя друга професия.
Имам убеждението, че човешката съдба не може да се контролира. Може би, може да се помогне по пътя по който човек тръгва, аз бях възпитаван от моите родители в дух, в който никога не са ми пречили. Дори и сега, когато искам да дам съвет за нещо на Лора, тя ми казва че на времето на мен никой не ми се е бъркал, и тя не иска да й давам съвети.

Какво е най-трудно във вашата професия?
Стигайки до върха най-трудно е да задържиш този връх. Младите умеят да се насочват по правилния път, живеейки с модата и изискванията на публиката. Единственият съвет, който съм дал на Лора е, че трябва да има много количество музика.

Предлагаш ли й да й пишеш музика?
Лора не иска, иска да налага своя стил.

Питаш ли дали е пълна вече залата за големия ви концерт „35 години Сигнал”?
Не, не питам, това ме разконцентрира! Още от миналата година обявихме датата. Хубаво е, че намерихме генерален спонсор – „Булминерал”, направихме такава реклама, коквато друга група не е правила. Оказаха се заклети наши фенове от много години. Първо направихме турне в над 50 града, от трети март, последният концерт беше преди дни в Благоевтрад. Отидохме в Германия, Англия и Щатите. Разлепваме афиши и слагаме каса, а да ви видим сега, кой ще напълни залата!

А кой избра името Сигнал?
Румен Спасов, след един мой сън, разиграх едни рими - минерал, кристал. Сънувах една музикална група, която се казваше „Генерал”. Те идваха по онова време в България, аз сънувам и питам момчето защо така е кръстена, а той ми казва че дядо му е истински Генерал. Аз разказвам на Румен съня ми и той влиза в банята и изкрещя изведнъж името „Сигнал”. Показва ми пастата за зъби „Сигнал”. Винаги съм мислил, че ако не му бях разказвал за това - Ал, - Ал, той нямаше да стигне до тук.

На какво се дължи успехът Ви?
Всичко е наживо и една нота да изпея е наживо, ако ме заболи гърлото свалям концерта.

Какво ще си пожелаеш оттук насетне?
Аз и колегите да сме със същия заряд като на юноши, да свирим на всеки концерт като за последно,  или все едно сега започваме. Да направим нови песни, с които да продължи живота на бандата от тези песни, защото старите неща са всепризнати, но феновете искат винаги нещо ново. Преди 20 години нашият издател казваше да правим нови албуми, за да може да продава повече предишните.