Борис Панкин: Детската ми мечта беше да стана футболист!

Борис Панкин e роден в София, на 16-ти юли, 1961година. Майка му е българка, изкуствовед, вече не е между живите, а баща му – руснак, юрист, който живее в Канада.
Завършва режисура при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1985). Специализира в Академия Буш в Берлин (1986) и в Националната театрална академия „Силвио д’Амико”, Италия (1991). Следва сценичен мениджмънт и работи като режисьор в Монреал (1992 – 1994).
Дебютира с постановката на „Мюзикъл за пет пари” (по „Опера за три гроша”) – Б. Брехт в ДТ – Смолян (1985).
Работи в ДТ – Смолян (1985 – 1987), ДТ – Кърджали (1987 – 1988), ДТ – Шумен (1988 – 1989), ДТ – Пловдив (1990), НДТ „Сълза и смях” (1995 – 1998), Театър „София” (2001 – 2005). Преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (2000 – 2002).
Режисьор с 26 годишна професионална практика и над 70 постановки.
След многото театрални постановки и мюзикъли, поставени от Борис, ние го интервюираме преди премиерата на най-новото му творение „Операцията”, поставена в Сатиричния театър.
Участват: Мариан Бачев, Орлин Горанов, Тони Минасян, Жанет Иванова, Добрина Гецова

 Борис, каква беше детската ти мечта?
Да стана футболист.

Как погледнаха родителите ти на това увлечение тогава?
С усмивка.

Кои са любимите ти колеги сега, с които обичаш да работиш?
От актьорите: Мариан Бачев – истински дар от Бога за театъра ни, Орлин Горанов – награда за българската култура. От актрисите – Аня Пенчева – перла в короната на Народния Театър, Жанет Иванова – слънце на  сцената и в живота. От художниците – Иван Токаджиев и Петър Митев – знаят и могат всичко визуално. От композиторите – Евгени Господинов – Гуру на добрия вкус и екстраординерна дарба, и Пламен Мирчев-Мирона – талантливият властелин на технологията в музиката. От хореографите – Боряна Сечанова, Безспорната Първа дама на танца в театъра, Мила Искренова – Примата на танцовия ни театър.

Как минава един Ваш ден?
Започва с целувка /прегръдка с любимата ми жена – Цвети. Следва - разходка с косматото ни дете – Дъдли, голдън ретривър. По късно: репетиции – ако поставям. Следобед – репетиции в Американския Колеж в София с децата от Програмата за английска драма и мюзикъл. И/или лекции в НБУ, където следвам магистратура по филмова режисура. Привечер – втора разходка с Дъдли. Вечерта се казва Цвети.

Хората познават ли те по улиците, спират ли те, какво те питат, интересна случка имаш ли?
Нямам тази популярност, но ме разпознават при определени случаи. Най-много ме впечатли един пътен полицай в Ямбол, който ме спря за несъобразена скорост и като ме видя каза: “Господин Панкин, който бърза, знаете, какво бавно му се случва.”

Обичате много да пътувате. Имате ли любима дестинация?
Гърция, Халкидики.

Къде, на кое място по света, бихте се върнали отново?
Порто Куфос, Ситония, Барселона, Испания. От тези места, не бих се и върнал.

Налага ли се да рискувате, кога и в какво?
Не мисля за това.

Амбициите и мечтите на човек се променят, какви са Вашите към днешна дата?
Да живея с Цвети, Дъдли и ако даде, Господ...

Какво цените най-много в една жена?
Всичко.

С мъже или с жени предпочитате да работите?
С жени.

Имат ли мъжете комплекси от една успяла жена?
За мъжете като цяло ще е несправедливо да отсека с отговор. За мен – нямам.

Какво правите през свободното си време?
Радвам се на хората около мен. И на животните.

Имате ли хоби, ако да, какво е то?
Нямам в класическия смисъл - обичам да разглеждам дестинации и да готвя.

Кой е последният проект, върху който сега работите?
Мюзикълът “Чикаго” с учениците в Американския Колеж в София.

Театрални постановки или мюзикъли?
И двете, дядо Попе, и двете...

Как се виждаш след десет години?
Не искам да се видя, но дано е приятна гледка.