Звезди
Людмил Георгиев: Любопитството движи човешкото развитие.
Людмил Георгиев: Любопитството движи човешкото развитие. Пожелавам на всеки българин да не спира да любопитства и да се взира повече в това, в което си прилича с останалите хора, а не върху онова с което се различава…
Много е интересно, когато отиваш за интервю със събеседник, мислиш си че никога не сте се виждали, а излиза че сте познати от повече от двадесет години. Така стана и с професор Людмил Георгиев, заместник - ректор от НБУ. Но нека да запазя в тайна къде е било нашето запознанство. Интервюто, повярвайте ми, ще ви хареса.
Професор д-р Людмил Георгиев е роден в гр. София. Завършва висше икономическо образование и защитава докторат по „Икономика и управление на териториалните системи“ във ВИИ „Карл Маркс“ - София. Основател е на първата университетска програма по „Публична администрация” в България, разработена в НБУ. Дългогодишен заместник ректор е на НБУ и Ректор през 2009-2012г. Специализирал е в престижни международни институции и университети, като: Калифорнийския политехнически университет, Харвардския университет, Вашингтонския университет, университета в щата Индиана, Икономическия университет в Будапеща, Московския университет, Централноевропейския университет, Комисията на Европейския съюз, Националната фондация за научни изследвания – САЩ и др.
Член е на 26 национални и международни професионални организации. Управител е на Академично сдружение за организиране и провеждане на специализации на служителите от държавната администрация, член е на Съвета за развитие към Министерски съвет на Република България, на Експертния научен съвет към кмета на гр. София и др.
Автор е на множество публикации, преводи, научни редакции и рецензии на научна литература, издадена в страната и в чужбина.
Професор Георгиев е зодия Стрелец, с асцендент Дева и луна в Лъв.
Дъщеря: Анна Папмпулова - балерина, настоящ хореограф и преподавател в програмата по „Танцов театър”.
Съпруга: Елизабет Михайлова – известен дизайнер, собственик на модна къща „Нюел”
- Господин Георгиев, имам един любим въпрос, който задавам на всички мои събеседници. Какъв искахте да станете, когато бяхте малък?
- Когатото бях малък, исках да стана боклукчия, за да се возя на камион по цял ден. Момчетата ги интересуват – коли, камиони, самолети. Те играят на лесно разбираеми „героични“ професии като полицаи, пожарникари, лекари, космонавти, учители… Не играят на счетоводители или психоаналитици...
- Сбъднаха ли се желанията Ви?
- Частично се сбъднаха. Мечтаех да съм художник. Рисувам от 4 годишен. Цял живот съм рисувал и даже в момента подготвям изложба. Започнах да работя професията на университетски преподавател, за да имам време да рисувам. Радвам се, че рисуването ми остана хоби и по-хубаво, защото като несвързано с препитанието е удоволствие и начин за „бягство“ по всяко време.
- На какво искате да научите студентите си?
- На много неща, но едно от тях е да виждат неформалните фактори за случващото се. Ние често се задоволяваме с формалните, с най-видимите. Бих желал да вникват по-дълбоко в причините. Целият ни университет е създаден с тази цел. Първите две години да получиш едно по широко хуманитарно образование, за да можеш после да правиш сложни асоциации. Да поемеш отговорността за собственото си развитие. Живеем в щастливо време, в което се случва за пръв път нещо неслучвало се до сега - по-възрастните да се учат от по-младите. Аз се уча непрекъснато от моите студенти. Нямате представа какви хора се обучават тук. Това поколение има много информация и знае много неща, но не винаги умее да прави връзката между тях. Опитвам се да помогна в това.
- С какво ще спечелите студентите и кандидат-студентите тази година като материална база и обучение?
- Като материална база сме ги спечелили достатъчно. Преди 11г. се преместих от УНСС тук заради по-добрите условия за работа. От новата учебна година въвеждаме „Психология” на английски език, за да интернационализираме по-добре образованието. Друга новост за първа и втора година са практическите курсове, които помагат на студентите още в началото на образованието да преценят дали правилно са се ориентирали в бъдещата си професия.
- Кои са нещата, които са запазена марка на вашия университет?
- Предлагаме едно широко профилно образование. Както казва нашият почетен председател на настоятелството, студентите трябва да изпитват удоволствие от ученето. Запазена марка на университета е да учиш чрез правене и да се прави обучение чрез изкуство. Скандинавската част от света е развила тази образователна комбинация. И е поставила изкуството в основата на духовните и физически занимания. При нас в НБУ на всеки етаж може да видите прояви на различни видове изкуство - картини, скулптури, фотографии и пана на графичния дизайн . Всеки ден нещо се случва в университета. Имаме 14 000 студенти и бройката на кандидат-студентите въпреки кризата е сравнително устойчива. Подборът е много прецизен, но има нещо, което го няма другаде – възможността непрекъснато да коригираш избора си. Например, започваш да следваш програма „Телекомуникации”, но откриваш, че имаш силен интерес към музиката. Едновременно с основната си програма може да запишете майнър програма по компютърно музициране, или оперна пеене или поп пеене…Можете да запишете и втора специалност едновременно с първата. Според ООН човешкото развитие означава право на свободен човешкия избор. Университетът успешно работи за тази цел.
Имате ли учител, от който сте се учили?
Преди 38 г. започнах академичната си дейност в УНСС като асистент на проф. Митко Генешки. От него съм научил доста за преподаването и изследването. Едно от тях е да работя ежедневно. Това не бе типично за онова време, но ми помогна много когато се преместих в НБУ, тъй като тук се работи така от самото създаване на университета.
Първо на рисуването и второ на воденето на природен начин на живот. Построили сме със семейството ми къщата си сами. Без майстори. Тя е в
копривщенски стил и така е и обзаведена. В нея се живее в друго време. С друг ритъм и навици. Обичам да кося и да извършвам най-различни строителни дейности. Обичам морето и гората и отивам там при всяка възможност. В морето и гората има усещане за вечност. Помагат ти да помъдрееш…
Кой е Вашият любим модел, който рисувате?
Обичам да рисувам къщи и портрети.
Рисували ли сте съпругата си?
Да, няколко пъти.
Искате ли да нарисувате някого?
Нарисувал съм доста хора, включително и колеги от университета. Преди 5г. направих изложба с тези портрети, шаржове и карикатури, и им ги подарих. Реакцията им бе различна. Повечето се харесаха…
Казват, че жената е едно от най-съвършените неща на земята. Какъв е Вашият идеал за жена?
Да е информирана, да мисли „пъстро“, да излъчва мекота, да респектира с въздържаност, нестандартност и елегантност.
С мъже или с жени обичате да работите?
Налага ми се ежедневно да работя с десетки хора и няма как да поляризирам отговора си. Мисля, че и двата пола имат предимства и недостатъци. Лошото е, че не се познават достатъчно и не полагат усилия за това…
Имате ли любим писател?
Сигурно ще ви изненадам…Казва се Паскал Брюкнер. Читателите на списание като вашето заслужават да полюбопитстват за него…
Любим филм?
Тук предизвикателството ми е още по-голямо - „Едно лилаво такси“ с режисьор Ив Боасе. Предизвикателството е в това, че филмът е от 1977г. и не се намира. Аз го търсих 15 години и го открих в мексикански сайт на руски език…
Обичате ли да спортувате?Бях професионален спортист, играх волейбол 18 години. И сега постоянно спортувам. Преди малко се върнах от плуване. Карам ски, играя тенис.
Обичате ли да пътувате?
Обичам да пътувам, най-вече на юг в Родопите. Любимите ми места са: с. Ковачевица, с. Долен и с. Лещен
Какво е условието човек да ви доближи?
Отдавна съм се простил със стандарта: красив, умен, възпитан, интелигентен. Условието даден човек да ми е близък е да ми създава уют с присъствието си …а това включва много качества. Читателите ви могат да гадаят…
Интересувате ли се от политика?
По-скоро ме интересува какво кара определени хора да станат политици…
Какво мислите за историята?
Че се обяснява с географията…
Какво загуби обществото ни в последните години?
Загуби нещо, което изгражда, ценностната система, спокойствието и реда и е спойката на всяко общество – ритуалът. Ритуалът в общуването помежду ни, в обичаите и празниците, в семейството. Нации, които положиха усилия и успяха да съхранят ежедневния ритуал в живота си се съхраниха. Такъв рядък пример са англичаните и японците.
Къде обичате да се завръщате отново?
Обичам да се завръщам най-често вкъщи. Преди 1989г. нашият живот беше така шаблонизиран, че нямахме право да изразим спецификата си чрез дома си. Непрекъснато се радвам на тази възможност.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да любопитстват непрекъснато. Любопитството движи развитието. Пожелавам на всеки българин да работи неуморно и да се взира повече в това, в което си прилича с останалите хора, а не върху онова с което се различава….
Интервюто взе Мариана Аршева