Нора и Бисер, заедно на сцената и в живота

Нора: Родена в град Горна Оряховица
Зодия: Овен
Завършила: Магистър по специалността „Поп и джаз пеене” в   Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”

Бисер: Роден в град Бяла Слатина
Зодия: Рак
Завършил: Техникум по облекло със специалност „Дизайн на облеклото”.

Нора, Бисер, какви искахте да станете, когато бяхте ученици?

Бисер: Футболист. Дори тренирах за известно време в „Чавдар”(Бяла Слатина) за юноши. Успоредно с това ходих и на уроци по китара и накрая китарата надделя.

Нора: Първо, беше балерина, но бързо го оставих, после исках да бъда войник като баща си, защото той преподаваше във военното училище във Велико Търново, и накрая компютърен техник, за това се и записах да уча в техникум по електротехника, но в крайна сметка просто послушах сърцето си и ето ме докъде стигнах.

Кога дойде влечението Ви към музиката?

Н: Още от малка заедно със сестра ми сме слушали как бабите ни са пеели различни песни и оттогава може би съм се омагьосала. Иначе по-сериозното увлечение дойде, когато започнах да пея в разни училищни хорове и банди, както и като се записах във Формация „Патиланци” в една от вокалните групи. Там Аделина Колева, която ръководи и сега формацията, ме забеляза и започна по-сериозно да се занимава с мен.

Б: На 10- или 11-годишна възраст започнах да се заслушвам повече в музиката, която баща ми слушаше, и оттогава реших да избера този път.

Вие двамата, как се запознахте?

Н: Запознахме се на фестивала „Бургас и морето” преди 6 години някъде. Може да се каже, че е любов от пръв поглед или поне за мен така беше.

Б: В интерес на истината аз бях чувал за нея преди да се запознаем и още оттогава ми беше харесал гласа й.

Н: Да! Много силно впечатление ми направи, когато се запознавахме и той ми каза, че е чувал за мен. Бях изумена направо.

А какво ви събра да живеете заедно?

Н: Някак си естествено се получи. Без да го каня или той да ме моли -  просто от един момент усетихме, че трябва да заживеем заедно. Освен чувствата, разбира се, ни събра и музиката и това, че е още по-красиво, когато я правим заедно.

Б: Да, точно така! Събрахме се без да сме го планирали. Просто се случи и така до днес. 


Шест години дотук, а в близките 60 години?

Б: О, въобще не се затормозяваме да чертаем толкова дългосрочни планове. Каквото трябва, ще се случи.

Н: Ами да, и аз мисля така -  ако е писано, ще остареем заедно. В крайна сметка никой не знае какво го очаква утре, а и не бива да знае, защото няма да е интересно да се живее иначе. Може би няколко съвместни албума няма да се отразят зле като перспектива.

Кои са малките луксове, които си позволявате в ежедневието?

 

Б: В последно време ходим на театър и това много ни харесва. Заедно сме по един много приятен начин, прекарваме два часа, в които абсолютно се изключваме и сме подвластни на едно от най-големите изкуства. Вдъхновяваме се и си почиваме по този начин. Моята лична препоръка към хората е да посещават по-често местата, където могат да се докоснат до изкуството. 100 % това ще ги рестартира и ще им помогне да преодоляват по-лесно трудностите.

Н: Аз напълно съм съгласна с Бисер. Мисля, че хората малко са позабравили как могат да се забавляват истински, без алкохол и други помощни средства и е крайно време да загърбим цялата пошлост и сивота и да станем индивидуални и малко по-цветни.

Не си ли омръзвате като сте постоянно заедно?

Н: Неее! Ние постоянно се предизвикваме с това, което работим и винаги ни е интересно, защото просто няма как в нашата работа да влезеш в един коловоз. А и все още чувствата са силни и много се надявам това да не се промени.

Б: Аз ще кажа, че само глупавите хора си омръзват. И какво означава един човек да омръзне на друг? Това означава, че никога не е имало истинска любов. Може да ти омръзне да ядеш всеки ден едно и също ядене, но как би могло да ти омръзне човешко същество. За мен има интересни и не толкова интересни хора, но не и безразлични, защото винаги можеш да намериш нещо интересно в хората стига да го искаш и да го търсиш, а когато не намериш, да знаеш как да го провокираш.

Бисер, кой е идеалът ти за женска красота, а на теб Нора за мъж?

Бисер: Мисля, че е ясно!
Нора: Аз винаги съм искала точно такъв мъж като Бисер да бъде до мен, не само за това, че е музикант, но и като външност.

Какъв трябва да бъде мъжът, който би те впечатлил? А жената?

Н: Такъв, с който никога не е скучно и винаги се чувстваш специална, дори само когато вървиш до него.

Б: Много е важно жената да е жена във всяко едно отношение – женствена, нежна, красива...

Случвало ли ви се е да сваляте някого? А вас да ви свалят?

Н: Аз съм на принципа, че една жена трябва да се държи на положение и никога да не прави нещо, което не й е в природата. Все пак нали за това сме нежният пол. За съжаление, напоследък наблюдавам обратното, и за това ще кажа: Скъпи дами, оставете мъжете да бъдат МЪЖЕ!

Б: При мен пък са се случвали  и двата варианта.

 

Вярвате ли, че всеки човек има определена съдба и път, който му е определен?

Б: Аз вярвам, че съдбата е така наречените първите 7 години. Това са годините, в които, според мен, човек е напълно завършен като характер. Всяка една година след седмата е лек щрих в дооформянето на съдбата. Тоест смятам, че това е свободната воля, която ни е дал Бог и всичко зависи от нас самите.

Н: Мисля, че имаме път, който някъде е начертан, но много от нас не успяват да намерят правилната посока. В това отношение смятам, че съм късметлийка. И да, Бисер е прав -  в крайна сметка сами си ковем съдбата.
   
 Имате ли любими аксесоари?

Н: Гривни много харесвам и шалове, макар че лятото ми е трудно да бъда с шал. Обичам много и гердани да нося.

Б: Обичам гривни понякога и вериги на дънките.

Без какво никога не излизате от къщи?

Н: Без телефона и ключовете, защото после няма да мога да се прибера 

Б: Без да съм облечен подходящо

 

Как мислите този нисък прираст как може да бъде увеличен. Българите както са тръгнали могат да изчезнат след 100 години. Вие смятате ли да имате поколение след вас?

Н: О, разбира се, все пак трябва и това да се случи, но според мен, е рано още. Иначе аз не мисля, че българите ще изчезнем -  винаги сме били тук, сега сме тук и утре пак ще бъдем.  

Б: Не мога да разбера този нисък прираст след като родилните домове са пълни. Но все пак смятам, че този негативен прираст може да се коригира само с помощта на държавата, чрез създаването на специални програми за различните сфери на живота и професионалната реализация на младите. По този начин ще се завърнат в България много млади хора, които са получили образование извън страната и биха могли да бъдат много полезни с опита си и знанията, придобити навън. Така те могат да поставят основа на така липсващата ни интелигенция.

 

Какво ви предстои в най-скоро време?

Н: Много се радвам, че вече станах част от семейството на Музикалния театър. Поканиха ме да участвам в мюзикъла „Зоро”, а освен това, след няколко кастинга, ме избраха да участвам и в мюзикъла „ Чикаго”, който тази година за първи път ще се постави на родна сцена. Моята роля е на надзирателката в затвора – Мама Мортън.  Това е голямо предизвикателство за мен и аз съм много нетърпелива да видя дали ще успея да се преборя с това, защото е много различно от всичко останало, което съм правила досега. Освен това и в момента заедно с Бисер стартираме един акустичен проект, който е само от наши авторски песни, някои от тях известни, други не толкова, но много се радваме, че най-после събрахме смелостта и енергията да излезем просто двамата на сцената и да изпълним това, което винаги сме обичали и правили толкова дълго време. Музиката на парчетата е на Бисер, а текстовете са мое дело. Вече имахме един концерт в столичен клуб и доста добре бяхме приети от публиката, което много ни зарадва и ни даде стимул да не спрем дотук. Така че, България, дръж се! Ние идваме  Надявам се пролетта да излезе и новият ми сингъл, който ще бъде нещо много интересно, и е твърде вероятно в тази песен да имам и компания, но няма да издавам повече, за да не се развали магията, както се казва. С две думи, и за мен, и за Бисер се очертава една доста ангажирана и интересна година.

Как се виждате след 20 години?

Н: Има една реплика от мюзикъла „Fame”, който скоро правихме заедно с колегите от Музикалната академия и там моята героиня казва: „ Не знам! Само времето ще покаже!” Та и аз мисля така, но силно се надявам да бъда все още на сцената.

Б: Виждам се жив и здрав.

Мариана Аршева, за списание Мери