Звезди
Божидар Велчев
Божидар Велчев: Забелязвам при някои от моите студентки, нещо много порочно, държат се като перихидролки, които като ги покажат три пъти по телевизията, стават велики.
Божидар Велчев е писател, режисьор, преподавател в СУ „Св. Св.Кирил и Методий” и не на последно място съпруг на Радина Велчева, основател на фондация „Искам бебе”.
Филмите, с които се гордее са: „Когато забият камбаните”, филм за възстановяване на църквите в Одрин, както и за българските общности в Бесарабия/, „Пратете поздрави на България” /за българите в Украйна, излъчен по БНТ и в Украйна/ и др.
Божо, какъв искаше да станеш, когато беше малък?
Писател и пак писател. Много харесвах приключенските книги, „Оцеола”, „Островът на съкровищата”, всички книги на Карл Май, Майн Рид и Робърт Луи Стивънсън, ми бяха любими. Това беше начин в онези години да мечтая, да бъда различен от останалите, да пътувам към далечни земи, да си представям някаква романтика, каквато действителността не предполагаше. Тогава ходехме в униформи, всички бяхме еднакви, като излезли под калъп.
Моят дядо беше актьор - Божидар Лечев, играеше в Сатиричния театър, снимал се е в над 20 филма, участвал е заедно със Стефания Сандрели и Жан Мария Волонте в „Любовницата на Граминя”.Цялата артистична бохема по онова време се събираше вкъщи. Много исках той и неговите колеги да участват в моя постановка, затова започнах да пиша.
А сбъдна ли се тази твоя мечта?
Да, когато започнах работа в радиото, колегите на дядо ми участваха в моя радиопиеса, но за съжаление дядо ми и баба ми, която работеше във вестник „Земеделско знаме” като редактор, не доживяха този миг.
Какво мислиш сега за суетата на творците?
Робуват на материалните неща, което не е много хубаво. За повечето от творците е важно какъв е образът им в очите на другите, как изглеждат отстрани, за тях е важно аудиторията да ги боготвори, това им дава храна за живот. Ако са им лъскави дрънкулките, това е добре дошло. Ходят понякога като призраци, за да покажат пред останалите, че да различни, че са нещо повече. Другото, което забелязвам при някои от моите студентки, също много порочно, държат се като перихидролки, които като ги покажат три пъти по телевизията, стават велики. Някои от моите студенти още в трети курс стават „голяма работа”.
За теб какво е суетата?
Необходимост понякога, защото това е вид дисциплина, когато е умерено. Да бъдем в нормален вид, но е смешно когато суетата идва в повече. Тогава човек става смешен.
Кои са вещите, без които не можеш?
В днешно време без компютър и телефон не мога. Естествено и без книгите. Всичко това е свързано с работата ми. Работя в телевизия, но почти не я гледам. Телевизията е смесица между пошлост и вулгарност от една страна, и от комплекси и суета от друга.
Имаш ли любима книга?
И преди и сега ми е любима „Приключенията на Швейк”, но да не забравя и българската библия „Записки по българските въстания”, която постоянно препрочитам. Това е една книга да бита, нравите и психологията на българите, много актуална и в наше време.
Къде обичаш да се връщаш винаги?
На две места - във Виена, през лятото в квартала с дворците, където мога да обикалям с дни и на море в Гърция. Там никой не те познава и усещането е чудесно.
Обичаш ли романтиката?
Точно това щях да кажа, че тази романтика която съм преживял в Гърция, никъде я няма. Аз съм непоправим романтик, като младо момче често понасях критики на тази тема и дори съм страдал, но сега съм щастлив, че жената до мен оценява и най-малкия ми романтичен жест, което ме прави много щастлив.
Несравнимо е, когато отворя вратата вкъщи, да ме посрещне дъщеря ми Йоанна, да се усмихне и да вземе да ме прегръща.
Каква искаш тя да стане?
Каквато иска, но да бъде почтен и добър човек, който да няма нашите балкански комплекси. Искам Йоанна да бъде гражданин на света!
Благодаря ти Божо, мисля че се получи много хубаво интервю.
Мариана Аршева