Стойко Дуков : Като малък исках да стана капитан на кораб

Стойко Дуков от ГЕРБ смени Любен Петров от СДС като кмет на столичния район "Витоша". Дуков е доказал, че работи добре с хората от района и помага за разрешаването на проблемите им, аргументира избора си Йорданка Фандъкова.
38-годишният Дуков е общински съветник с листата на ГЕРБ през мандат 2007 – 2011 г. Той е член на три постоянни комисии - по инженерна инфраструктура, по околна среда и земеделие и по етика. Завършил е испанска филология в Софийския университет "Климент Охридски".
Живее на семейни начала с Августина Даскалова.

Със Стойко се срещаме след пореден концерт на групата „Княжевските китаристи”. Пеят известни шлагери и парчета и така релаксират в малкото свободно време, което имат.

Стойко, какъв искаше да станеш когато беше ученик?
Четях „Наследникът от Калкута”, „Граф Монте Кристо”, „Синовете на великата мечка”, „Конникът без глава”. Майка ми често ми разказва как ми е преминало детството. Викат ме за обяд, а аз казвам, че ще дойда, когато си прочета съответната глава от книгата. Иначе мечтаех да стана капитан на кораб. Много обичам морето.

Къде обичаш да се връщаш често?
На море, по-рано ходех в Синеморец, но сега се е променило много. Предпочитаме с Августина планината, но не сме почивали от пет години. През първата година от нашата връзка ходихме в Испания, и до там. В началото на мандата съм почивал само два дена и то бях извън София. Единия ден имаше заметресение, а на другия наводнение, затова предпочитам да съм в града. Когато съм тук ми е по-спокойно.

Кога се насочи към испанския език?
Исках да уча френски, защото в семейството ми има такава традиция, баща ми е писал любовни стихотворения на майка ми на френски. Аз завърших 96-то училище в Люлин, учих френски и руски, но връзките ми не стигнаха до френския. Записаха ме испански език. Това също е огромно богатство, но може би така е било писано и се получи по-добре. Учех испанска филология и съвместно работех в Дневния Труд. Тогава нашите футболисти в Испания бяха в апогея си. Сега всички известни футболисти и председатели на партии са в моя район - от Стоичков, през Любо Пенев, Бербатов, до господин Борисов, Станишев, Костов, Доган и други. Митко Бербатов дори идва в общината и раздаде на всички автографи.
В Труд бях до 2000 година, след това в испански фирми и през 2001 година спечелих конкурс да съм асистент в два проекта на Министерство на вътрешните работи, свързан със системата за криминален анализ и за полицейска кариера. После имаше конкурс за асистент на полицейското аташе в посолството и там ме приеха от 2003 до 2007 година. Осъществявахме връзката между испанските и българските служби. Бях награден с ордена Бял кръст за заслуги.

Коя за теб е най-голямата награда, която си получавал?
Когато направя нещо за хората, тогава съм много щастлив. Белият кръст за заслуги е и за работата ми свързана с хората към Министерството, не само за работата към посолството. Видях отдадеността и жертвоготовността, с които господин Борисов и господин Цветанов громят престъпността. Работеше се без почивка, без събота и неделя, и в 6 часа сутринта господин Борисов ми е звънял за определени операции. Точно това беше и причината да стана член на ГЕРБ. Когато конституирахме ГЕРБ Витоша, всички подкрепиха моята кандидатура за общински съветник. Бях на 33 години, бях 33ти в листата, бюлетината беше номер 3 и бях последният влязъл.

Какво искаш да промениш?
Правихме сериозна промяна в администрацията, съкратихме доста ръководен персонал, трябват хора които работят, да сме по-близо до хората. Работим с граждански сдружения от всеки квартал, дали ще бъде Княжево, Бъкстон, Симеоново, Драгалевци, Бояна, аз приемам всеки ден от 5-7 часа без понеделник. В понеделник имаме събрание на партията и затова не мога. За една година съм приел над 1000 човека. Повечето хора идват с лични проблеми.

Какво правиш в твоето свободно време?
Свирим с група „Княжевските китаристи”, пеем шлагери от цял свят, пеем на испански, английски, руски и любимите български песни.
Другото ми любимо занимание е да си правим ремонти с Августина, моята любима, това е било и любимото занимание на Чърчил. Разликата е, че той е строил стена в имението си, а  ние с Августина бутаме стени, за да имаме повече пространство в апартамента.

Тук реших да попитам Августина, за името й, защото е много слънчево и ми напомня спомени за море, вълни и още нещо…



Августина, а откъде идва името ти?
Първо съм кръстена на дядо ми, и второ било е през месец август. В родилното не са искали да ме запишат така. Дали са на баща ми именик, но той го е изхвърлил. Просто са държали да се казвам така. Аз съм една от малкото Августини по комунистическо време родена.


Къде се запознахте със Стойко?
Ние с него постоянно сме се гонили. Завършили сме едно и също училище, той е бил последен випуск на френската гимназия с испански, а аз в първия випуск на испанската гимназия на Оборище. Живяли сме блок до блок, без да знаем. Аз като по-малка го познавах, той беше един от най-изявените ученици на гимназията. Пееше, свиреше, отличник, просто мъж-мечта, как да не се влюбиш?!

Стойко, а сега остава ли ви време да бъдете заедно?
Ние сме постоянно заедно в малкото свободно време. На много от нашите инициативи Августина е с мен и ме подкрепя. Тя е мой спътник и ми е опора във всичко.

Сега сме в разгара на зимата. Районът граничи с планината и природен парк „Витоша“. Отрази ли ти се спорът около ски пистите и лифтовете?
Ски пистите и лифтовете са въпрос, който трябва да се решава на по-високо ниво. Ако функционират, ще е от полза и за нас. Преди дни обаче имахме среща с новия директор на парк „Витоша“. Моето впечатление е, че работим много добре заедно. Планината е приоритет и за нас. Ще правим съвместни проверки. Като начало ще определим места, където с естествени материали – паднали дървета или камъни, ще изградим малки водоеми, които ще използваме в случай на пожар.
Ще определим и места за палене на огън. Ще проведем информационна кампания къде може и къде – не да се прави това.


Освен планината в район „Витоша” има и други културни забележителности. Как ги развивате?
Полагаме усилия за развитието и на културния туризъм, за популяризиране на Боянската църква, Драгалевския манастир и други паметници. Където не успяваме сами, търсим помощта и на бизнеса  в рекламирането на район „Витоша“ като туристическа дестинация. „Ню Бояна филмс“ например са поканили децата от тукашните училища да посетят киностудията и да разгледат местата, където се снимат едни от най-нашумелите филми напоследък. Има и други подобни добри идеи.


Освен исторически районът има и богати културни традиции. Разкажи за някои от тях.
Местните читалища имат изключителни успехи в тази област. Това в Павлово две години е световен шампион по фолклор на фестивала в Корея, и то в състезание с професионални състави. Всички читалища имат свои фолклорни групи. Съхраняват и развиват местните традиции. Затова сме се заели с амбициозна програма – да ремонтираме или изградим сцени на открито за местните самодейни състави и събори. Ще обновим амфитеатъра под читалището в Бояна. Ще ремонтираме тези в Драгалевци и Владая. Търсим място за сцена на открито и в Княжево. Това лято трябва да приключим с изграждането и на три клуба, които по закон се полагат на ГЕРБ като политическа партия. Решили сме обаче те да се използват не само за партийни нужди, а и за нуждите на жителите на района. В тях ще има ски клуб, пенсионерски клуб, приемни. Възстановяваме и читалището в Княжево с киносалона. На първия благотворителен концерт събрахме 2400 лева. Ще използваме парите за ремонт на покрива. В стария киносалон в Княжево ще направим културен център на Район Витоша.

Благодаря и ти желая успех!