Хайгашот Агасян

Хайгашот Агасян: Няма нищо случайно. На всеки са му дадени някакви заложби, това е великото на живота.

Хайгашод Азад Агасян е известен български инструменталист, певец и композитор от арменски произход. Хайгашод е съчетание на две царски имена-Хайг и Ашод.От Хайг произлиза думата хай, което на арменски означава арменец.

Преди броени дни Хайго навърши 60 години. Просто да не повярваш. Хайго, който е винаги забързан и усмихнат, стана на 60. Решихме да се съберем и да ми разкаже интересни моменти от своя живот.

Роден е във Варна, защото майка му е оттам. Подобно на барабаниста на “Бийтълс” Ринго Стар, който е живял само 3 месеца в родната къща на “Мадрин стрийт” 9, и Хайгашот напуска морската столица в тази невръстна възраст. Оттогава досега си е все в София. Тук забелязват и музикалния му талант, когато още не е навършил 2 г.

“Наши близки съседи, с които живеем стена до стена, чуват как точно пея и възпроизвеждам музиката, която слушам”, разказва Хайгашод. Две години по-късно майка му и баща му го водят на музикален специалист. Г-жа Епщайн му свири тонове на пианото, а малкото дете с учудваща точност ги преповтаря. Тогава жената препоръчва на родителите му да вземат инструмент, с който Хайго да развива музикалния си слух.
Когато е на 5-годишна възраст, получава бъбречна криза и влиза да се лекува в ИСУЛ. Нова година наближава и децата в отделението са нещастни, че вместо да празнуват вкъщи, трябва да стоят в болницата. Персоналът решава да повдигне духа на малките си пациенти и минават през стаите и питат: “Има ли деца, които да веселят другите деца?”. Родителите на Хайгашот се похвалили, че свири на акордеонче и не след дълго той вече обикаля по болничните коридори да пее “Тръгнал кос с дълъг нос”.

По-късно Хайгашот се захваща с цигулката, която е доста трудна за усвояване. “По-късно питах майка ми защо съм почнал с цигулка, а не с пиано, а тя ми отговори - “Бяха много тежки години и нямахме пари за пиано, затова ти взехме цигулка.”

Завършва Българската държавна консерватория с отличие. Неговото сътрудничество с Недялко Йорданов създава някои от най-популярните песни в  българската поп музика. Освен естрадни песни, пише също така песни за деца и театрална музика.

През 1993 година печели голямата награда на Златния Орфей, а на следващата година — първа награда от същия фестивал.

През 2004 година получава наградата на фондация „Маестро Димитър Вълчев” за театрална музика.

През 2009 година е удостоен от Президента на Републиката с орден „Кирил и Методии” – I степен

През 2010 година получава почитното звание „Следовник на народните будители” от съюза на народните читалища.

-Хайго, вярваш ли в господ, в бог, или в нещо, което движи живота ни?
- Със сигурност има нещо. Нашите сетива обаче все още не знаят. Рано или късно ще разберем каква е мисията ни на света, защо сме се появили точно тук, точно като тези личности, в тази страна. Няма нищо случайно. На всеки са му дадени някакви заложби, това е великото на живота.

- Кой откри твоите заложби?
- Благодарен съм на родителите си, които рано откриха и насърчиха моята музикалност. И така от дете свиря на цигулка, виола, пиано, а после и китара. Когато бях първи клас имах тетрадки, в които музицирах определени мои си мелодийки. По-късно се задълбочих в тази насока и започнах да пиша песни.

Тази година празнуваш двоен юбилей – освен житейския, и 30 години от създаването на най-популярната ти песен „Не остарявай любов”. Как се роди тя?
- През лятото на 1983 г. прочетох току-що написаното стихотворение на Недялко Йорданов „Не остарявай любов”. Работих доста, докато извая достойна музика. Има песни, които се изливат от раз и не можеш да обясниш как, докато при тази доста време ми отне. През есента с Младежкия театър бяхме на турне в Москва и Ленинград за 2 седмици. Там посрещат с огромни маси ядене и пиене, но аз си седях в хотелската стая и работех по тази песен. Недялко много държеше на три думи – „гола, нахална и млада” и често му се обаждах да го питам дали му харесва мелодията. Така се случи, че в 2 държави я писах тая песен. Благодарен съм на Михаил Белчев, че по този начин я поднесе и я направи популярна. На една новогодишна програма „Съзвездия '83” с режисьор Хачо Бояджиев, Аня Пенчева също я изпя. Тази песен я пее и Искра Радева, и много актьори, защото я усещат като послание. Аз също я пея на концерти, както и Недялко. Всяка песен има свой живот – ако се хареса, не можеш да я спреш.
Друга моя песен „Молитва”, по текст на Павлина Стаменова, ми се яви насън. Много хубаво ми звучеше! Станах веднага и докато вкъщи всички спят, аз я записах с ноти. Песента  звучи в божествения глас на  Ваня Костова.
Често вървейки по улицата, хората не подозират,че си тананикам различни мелодии. Жена ми ме гледа укорително, но хората ме приемат такъв какъвто съм, аз съм творец, така се създава изкуството.

- Какво правиш в свободното си време?
- Тренирам тенис на маса. Любител съм. За мен спортът е като изкуството. Аз не мога да имам спортна стръв или спортна злоба. Когато тренирам, аз се усещам,че все едно съм на сцената. Играя още от годините, когато бях в казармата. На общоармейските състезания взех трето място от цялата българска армия. По-късно на световните игри за арменци в Албена, с д-р Пюзант Касабян, който е председател на Федерацията по бадмигтон, спечелихме първо място.

- Синът ти върви по твоите стъпки. Виждаш ли в него бъдещ композитор?
- С каквото иска, нека с това да се занимава. Сега пее в една група „Окта войс” и се чувства добре. Иначе следва Музикални компютърни технологии в СУ, на 23 години е.

- Ти как ще отбележиш твоя юбилей?
- Каня всички мои приятели на 20 март в зала „България”, от 19 часа, където ще има голям концерт „Хайго и приятели”.В първата част ще бъда с камерен ансамбъл „Оркестрал” с диригент Бедрос Папазян. Ще участват вокален ансамбъл „Окта войс”. Те ще изпеят една моя песен, ще ме поздравят с друга.

Ще участват много деца – 11-годишният Мартин Йорданов от Бургас, 17-годишната Пламена Петрова ще изпее новата ми песен „Не съм открила още любовта”, Ани Стайкова, която като дете изпя най-хубавите ми детски песни, детските вокални групи - „Пеещите кенгура” и „Пламъче” с ръководител Пламена Златева.

Написал съм няколко нови песни, които ще имат премиера на концерта - за Тони Димитрова - „Любовна магия”, по стихове на Татяна Йотова – поетеса от Айтос, „Такава любов” за Дует „Шик” по стихотворение на Георги Константинов, „Искам да ти кажа” написах за съпругата си Мари, стиховете са на Александър Петров.

Имам и песен за сина ми - „Вина” по Надежда Захариева, за вината на родителите, които са хора на изкуството и много пътуват, и не са много пълноценни в семейството си в един период.

„Мечта” е по стихове на Недялко Йорданов. „Ноктюрно” по Дамян Дамянов – отдавна съм я писал, но досега не е стигала до хората.

„Все по-добре” е една песен, която я пробвам като терапия върху публиката на концерти, защото тя дава добро настроение и кураж.

Ще пеят още Искра Радева,Роси Кирилова, Ваня Костова, Джина Иванова, Недялко Йорданов, Мишо и Криси Белчева, дует „Шик” и др. Ще бъде много хубаво!

Интервюто взе Мариана Аршева