Катрин Хепбърн

Гръмко и клиширано звучи прозвището на Катрин Хепбърн. Какво значи да си Първа дама на киното и кой дава това звание? Отговорът всъщност е много прост и в него няма нищо романтично. Причината да я наричат Първата дама на киното е, че Катрин държи рекорда по получени номинации и награди „Оскар” за най-добра актриса, а през 1999 г. Американският филмов институт я обявява за най-голямата филмова звезда за всички времена. Това дава достатъчно основания да е Първа дама, нали?
Катрин Хепбърн разбира тежестта на титлата си и затова прави една от най-големите жертви, които може да направи истинската звезда - допуска хората до личния си живот. По желание на великата актриса попечителите на наследството й даряват на Обществената библиотека в Ню Йорк двайсет кутии с документи от личния й архив. До края на 2007 г. те бяха в ръцете на изследователи, които доказваха идентичността им, за да може в началото на тази година вече да са на разположение на всички, които искат да надникнат в професионалния и личния живот на кино-иконата. Самата Катрин много ясно разбирала преди смъртта си, че тези документи дават информация не само за нейния живот, но и за историята на киното. „Тя беше много затворена личност и пазеше личния си живот ревностно, но си даваше сметка, че тези документи ще са важни за историята на изкуството”, казва Боб Тейлър, директор на библиотеката.
В колекцията е събрана кореспонденцията с продуцентите й, както и писма от фенове, които дават ясна представа за същността на актрисата – силна, знаеща цената си и готова да поставя условия. Тук е и писмото, с което казва на продуцентите си, че няма да се снима за по-малко от 1 000 долара на седмица, както и записка, в която моли режисьора на бродуейска пиеса да използва мръсна дума на сцената.
Особено важни находки са писмата от актьорите Джуди Гарланд и Чарлтън Хестън, които през 1981 г. й казват, че е разтуптяла сърцата и на двамата по един или друг начин (каквото и да значи това!).


Катрин Хепбърн е родена на 12 май 1907 г. в семейството на уролога Томас Хепбърн. Във време, в което за сексуалните отношения почти не се говори, бащата на Катрин обикаля из цяла Америка, за да разказва за опасностите от венерически заболявания. Майката също държи децата й да са на ти с тази тематика, затова я води по семинари за семейно планиране. Въобще в семейство Хепбърн сексът не е тема табу. „Всички гледаха на нас като на странни птици, но ние се забавлявахме с това”, споделя по-късно Катрин по отношение на семейството си, като допълва, че това, което е научила от него, по-нататък й е дало свобода и независимост.
Д-р Томас Хепбърн е абсолютно убеден, че момичетата трябва да спортуват и препоръчва на всички да ходят на езда, плуване, голф… За да угоди на баща си Катрин, се впуска в атлетически изпитания. Няколко пъти седмично посещава плувния басейн, не пропуска възможност да поязди или да поиграе голф и има бронзов медал от състезание по фигурно пързаляне. Способностите, които придобива още в тийнейджърските си години, ще са й полезни пред камерата. Катрин изпълнява всяка сложна каскада във филмите си толкова безстрашно, че стряска дори и режисьорите си.
Страданието е музата на твореца. За пръв път Катрин се среща с него още на 14-годишна възраст. Тогава тя намира по-големия си брат Том, когато обожава, обесен на въже. Семейството й отказва да признае, че това е самоубийство, тъй като според тях той е „щастливо момче”. Но спокойната и общителна Катрин изпада в дълбока депресия, затваря се в себе си и отказва да ходи дори на училище. По-голяма част от образованието си тя получава вкъщи.
Години наред не признава собствения си рожден ден и твърди, че е родена на 8 ноември (рождената дата на Том). Едва в първата си автобиография „Аз: Историите от моя живот” тя споделя точната си дата на раждане.


Бракът
След Кингстън Скуул Катрин заминава да учи в Брин Моур Колидж. Завършва го през 1928 г. въпреки опитите да я изключат заради пушене в сградата на учебното заведение. Годината се оказва доста бурна за нея. Тогава тя получава първата си роля на Бродуей и среща за първи път любовта в лицето на бизнесмена Лъдлоу Огден Смит. Бракът им се очертава неуспешен още в началото, когато двамата се скарват заради фамилното име. Катрин настоява той да го смени на Огден Лъдлоу, за да не я бъркат с популярната по това време певица Кейт Смит. Тези недоразумения ги докарват до развод през 1934 г. Но тъй като той се случва в Мексико и Смит не е сигурен, че е законен, двамата се развеждат още веднъж в Америка, за да се ожени той за втори път. Въпреки че бракът им е провал, Катрин често изразява благодарността си към него заради финансовата и емоционалната помощ, която й оказва в началото на кариерата й. „Лъди”, както го нарича тя, остава приятел на Катрин и семейството й до края на живота си. Бракът с него я учи и я подготвя за бъдещия живот. „Ако искаш да жертваш възхищението на много мъже заради критичността на един — тогава се омъжи” е една от мъдростите, която тя казва пред пресата и утвърждава позицията си на жена, която отрича брака като институция.

Истинската любов
Преди да се срещне със Спенсър Трейси, Катрин има няколко бурни връзки с известни мъже, сред които е и ексцентрикът-милионер Хауърд Хюз. Връзката им е вдъхновение за филма „Авиаторът” на Скорсезе, където образът на Катрин е поверен на Кейт Бланшет, която спечели Оскар за ролята.
Голямата любов на Катрин Хепбърн обаче е Спенсър Трейси. Първата им съвместна поява на екран е през 1942 г. във филма „Жена на годината”. Зад кулисите между двамата пламва бурна любов, която ги превръща в една от най-интересните холивудски двойки въпреки брака на Трейси с друга жена.
Интересът към тях е огромен – и на екрана, и извън него. Двамата се допълват страхотно. Когато ги запознава режисьорът Джозеф Манкевич, Катрин е на неколкосантиметрови токчета, които са част от сценичния й костюм. Актрисата поглежда Трейси и казва: „Май сте прекалено нисък за мен, г-н Трейси”, на което Манкевич отговаря: „Не се притеснявайте, скоро той ще ви свали на необходимата височина”. Всъщност дори и в моменти, когато се обичат най-много, двамата не спират да водят ожесточени словесни битки. „Беше сложно да се разбере дали се обичат един друг или са пристрастени към този начин на общуване”, споделя Манкевич.
Трейси и Катрин правят чудеса, за да крият любовната си връзка. Двамата живеят заедно само последните години от живота на актьора, но дори и тогава имат на разположение отделни къщи заради брака на Трейси, който той не разтрогва до смъртта си.
След като и Луис Трейси, съпругата на Спенсър, умира, Катрин разказва пред журналисти, че Спенсър е имал проблеми с алкохола през целия си живот. Според нейни биографи тя е останала с него заради депресията след смъртта на брат си – имала е нужда да се грижи и да помага на някого. Пет години тя спира да работи, за да има достатъчно време да се грижи за него, точно когато е най-болен. Но не е допусната дори в болницата, когато се налага Спенсър да постъпи, а родните му не позволяват да се яви и на погребението му. Дълго време споменът за Спенсър й причинява болка и тя признава, че не е гледала „Познай кой ще дойде на вечеря” – последния филм, в който участват заедно.


Отровата за класациите
Нещата, които правят Катрин обичана днес, в нейното съвремие са били антихоливудски. Тя отказва да влиза в образа на типична звезда и отрича всякакъв блясък. Дори и на официални коктейли се появява с панталон и почти без грим, което никак не се нрави на публиката тогава. С острия си език тя определя времето като „ерата на блондинките”, но предпочита да няма нищо общо с него. Известни са и проблемите й при общуването с пресата. През цялата си кариера тя рядко дава интервюта, а когато се налага, не пропуска да се подиграе с журналистите. Веднъж на запитване дали има деца, тя отговаря, че има пет – две бели и три цветнокожи.
Подобно е и отношението й към феновете. Още от началото на кариерата си тя отказва да дава автографи, тъй като смята, че това е груба намеса в личния й живот. Скоро киноманите спират да се интересуват и от нея, и от филмите й. Катрин, наред с Фред Астер, Джоан Крофорд, Марлене Дитрих и други, които имат подобно поведение, са обявени за отрова за класациите.
През 1939 г. Катрин решава да направи услуга на Дейвид Селзник и да участва във филма „Отнесени от вихъра”, въпреки че самата тя признава, че не притежава загадъчния сексапил, необходим за ролята на Скарлет О’Хара. Тогава Катрин препоръчва на продуцентите Вивиан Лий, която се оказва родена да изиграе Скарлет. Катрин остава приятелка на Вивиан до края на живота й, като дори е кума на сватбата й с Лорънс Оливие.
До края на живота си през 2003 г. Катрин участва в още няколко филма и продължава да играе в пиеси на Бродуей. Получава три награди Оскар и няколко Еми. Последните си години прекарва в дома си на брега на реката Кънектикът с тежка фаза на Паркинсон. На 96-годишна възраст Катрин си отива като Първата дама на киното, оставила зад гърба си много история и безброй почитатели.