Звезди
Хачо Бояджиев – един човек, който обича живота
Животът на 77-годишния легендарен режисьор и бивш генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев е преминал през много перипетии, но нито една от тях не се е превърнала в трайна преграда на пътя му. С тънкото си чувство за хумор и от високата позиция на човек, за когото няма неясни „постановки”, той определя себе си като типичен бонвиван. Борбен, непредсказуем и болезнено откровен, известният софиянец прави зашеметяваща кариера, възходът на която продължава и до днес.
Каква е вашата житейска история?
Баща ми Димитър Соколов е известен бохем, а майка ми е унгарка и е едва 17-годишна, когато ме ражда. Семейството й обаче не разрешава да се омъжи за своя избраник и тя е принудена да ме даде за осиновяване.
А вие все пак запознахте ли се с тях?
Само с майка ми, и то на един по-късен етап, когато вече бях 35-годишен.
Какви хора са вашите небиологични родители?
Произхождат от заможен буржоазен род. Детството ми мина в град Нови пазар, след което учих в Пловдив, а през 1948 година дойдох в София.
Как се насочихте към ВИТИЗ?
Съвсем случайно стана така, че се записах да следвам там. Първоначално не се класирах на конкурса, но по стечение на обстоятелствата ме приеха. След като завърших, бях разпределен в Кюстендил, където започнах работа в тамошния театър, чийто директор беше актрисата Ангелина Георгиева.
По това време сте посетили Бейрут. Как се озовахте там?
Отидох на гости при един приятел, но за съжаление посещението ми беше белязано от трагично събитие. Пътувайки в такси, катастрофирах, и шест месеца след това бях неподвижен.
Оттам нататък как протече животът ви?
След като се възстанових, живях известно време в Париж, където работих лично с Рене Клер. После пребивавах в САЩ, в Англия – там завърших специалност „Кино и телевизия”, а по-късно се изявявах и като преподавател в Турция.
Кога се върнахте в България?
През 1971 година се прибрах на родна земя и започнах работа като режисьор в театъра и телевизията.И в периода 1993–1995 година сте били директор на БНТ. Какви са според вас разликите в развитието на телевизията тогава и сега?
Разликата е в това, че сега няма толкова ценни кадри.
Като например?
Кеворк Кеворкян, Галя Бъчварова, Иван Гарелов и много други.
Преди години имаше много мащабни новогодишни програми по БНТ. Защо сега вече не е така?
Отговорът е прост: „Тогава и директорът беше мащабен”. Оттам нататък нещата напълно се промениха и резултатът към днешна дата е, че много от кабелните телевизии имат повече права от националната. Жалко, но факт, който никой не иска да промени.
Сега сте режисьор на предаването „Полет над нощта”. Как бихте го описали с едно изречение?
Един мост между българите тук и тези, които живеят зад граница.
Защо сменихте водещия?
Дойде моментът да се смени лицето на тази тв продукция, въпреки че основното при нея е най-вече идеята.
Що се отнася до тв продукциите, трябва ли хората, заемащи определени постове, да са завършили конкретната специалност?
90% от френските режисьори са с образование зъболекар, инженер, лесовъд… а пък продукциите им са номер 1 на пазара.
А какво тогава ги е направило режисьори?
Пазарът доказва дали някой е добър режисьор, или не е.
Какво смятате за медиите в България? Има ли медиен пазар у нас?
Определено има.
Известен сте в публичното пространство като плейбой. Поддържате ли още този свой имидж?
Понятието „плейбой” няма приложение в България. То означава син на много богати родители, който през целия си живот не е правил нищо друго, освен да харчи парите им.
Така че това определение не е уместно. Аз по-скоро съм бонвиван, а именно човек, който обича живота.
От колко време сте с последната си жена?
От 10 години.
А изневерявали ли сте й?
Да.
Според вас има ли възраст за любовта?
Възраст за любовта има, но не и за обичта.Това са две коренно различни неща.
Суетен ли сте?
В никакъв случай. Какво смятате за модата?
Тя е едно разнопосочно понятие, но като организатор на едни от най-големите ревюта в България, които представляваха по-скоро блестящи спектакли, смятам, че разбирам от мода. Тогава нивото беше много по-високо, а манекените като Мария Сиракова, Адриана, Пепи Генадиев бяха истински професионалисти. През 1986 година дори спечелихме първа награда за най-добро ревю на Пловдивския панаир, където се явихме на международен конкурс, в който участваха 120 манекенки. Тази идея по-късно беше открадната от италианците.
Как се избираха манекените по онова време?
С конкурс.
Какви бяха техните хонорари?
До 1984 г. се плащаха по 8 лв. на ревю, после благодарение на мен се увеличиха на 40 лв. Отделно си течеше редовна заплата.
Доверявате ли се на облеклата на българския дизайнер?
Имам само една дреха на български дизайнер – палто, направено от военен парашут, което е дело на Таберов. С него се появих на световното модно изложение в Мюнхен през 1987 г. и бях голяма атракция.
Тогава коя е любимата ви чуждестранна модна къща?Не робувам на никакви модни марки. Когато някоя дреха ми допада и се харесам с нея в огледалото, просто я купувам, без да взимам под внимание факта дали нейният дизайнер е световноизвестен.
Вярвате ли в етимологията на цветовете?
Не.
И все пак кой е любимият ви цвят?
Хубавият цвят е не просто някакъв нюанс, а съчетание от много неща.
Какво бихте посъветвали младите журналисти?
Те трябва да знаят, че това, което учат по време на следването си, е само теория. Опитът, придобит в продължение на 4-5 години работа в радиа и телевизии, е от много по-голямо значение. Но най-важното е да се спазва неписаната журналистическа етика.
Интервюто взе Мариана Аршева
Ноември 2008