Звезди
Дани Милев за музите в живота
Роден е на 16.05.1968 г., в София. Зодия „Телец”. Има висше икономическо образование – магистър. Женен е за Цвети Милева. Има две деца – Сава Милев и Маги Милева.
Дани, каква беше детската ти мечта?
Всичко свързано с музика.
Как погледнаха родителите ти на това увлечение тогава?
Винаги са ме подкрепяли, даже баща ми ми плащаше уроците по китара – 5 лв. на урок, два пъти в седмицата /40лв. на месец/, при заплата тогава около 100 лв.
Знам, че отдавна се занимаваш с музика. Кога музиката стана твоя съдба?
Свиря на китара от 1980 г. и музиката винаги е била успоредно с всичко останало, с което съм се занимавал. Дори в Икономическия институт /1988-1994г./, като студент се изхранвах, като свирех на тамбура, като корепетитор в танцови състави /танцовия състав на Икономическия институт и ансамбъл „Младост”./
Музиката е била винаги моя съдба!
Кои са любимите ти колеги сега, с които обичаш да работиш?
Обичам да работя с всички колеги, които живеят с музиката и емоционално не могат без нея, независимо дали са певци или инструменталисти. Истинско удоволствие е да музицираш с добри музиканти. Усещането всеки път е уникално за дадения момент.
А кои са любимите ти певици, за които пишеш?
Аз съм малко „стиснат” на творческо раздаване и винаги внимавам и търся емоционална адекватност в човека, за когото пиша музика, както и винаги пиша специално за човека, след като съм го опознал, надявам се достатъчно. Това е много важно за крайния резултат и за точната песен, на точния изпълнител. Именно поради това съм внимателен, защото не правя „заготовки”, които да продавам както дойде.
Как минава един твой ден?
В момента точно нямам телевизионен ангажимент, по свободен съм и обръщам специално внимание по подготовката на децата ми за училище и всичко свързано с това. Като не на второ място правя сериозни занимания с тяхната музикална култура, по принцип и не нещо специално в този момент.
Всеки ден работя и в студиото си или се упражнявам на китарата, което е важно, независимо колко си напреднал през годините. Това също се отнася и за пеенето.
Хората те познават по улиците, спират ли те, какво те питат, интересна случка имаш ли?
В началото бях като уплашен и не знаех как да реагирам, въпреки че ми беше и сега също ми е приятно – все пак всеки иска да си храни егото. Трябва обаче да си внимателен, хем да не обидиш този, който иска да се докосне до теб, като му обърнеш необходимото внимание и от друга страна да си съхраниш душевния мир, личното пространство, за да си адекватен на сцената. Този баланс е много труден и е като ходене по тънък лед.
Пазарувахме с Цвети в един голям магазин и една жена ме позна, дойде и силно откровено извика – „Вие сте гений”………. Рзбира се, че се притесних, благодарих, но за себе си не повярвах, защото гений е нещо много силно и високо, а аз не вярвам да съм такъв, въпреки че се радвам, че в очите на тази жена изглеждам така. /В такива ситуации гледам да не се качвам на звездолета, а си казвам „Знам си”…../
Ако децата ти искат да станат музикални изпълнители, ти ще ги спреш ли?
Не, напротив. Аз не съм имал никакъв бег граунд и съм се създал единствено със силното желание, амбиция, смелост и постоянство. За моите деца ще е много по лесно, ако решат да правят професионално музика.
Работиш с много жени, жена ти ревнува ли?
Жена ми е прекрасна, най- красивата, живеем заедно от 20 години и досега сме влюбени един в друг. Не ме ревнува /надявам се/, поне не много…
Кой е последния проект, върху който сега работиш?
Довършвам соловия си албум. Правя много музика за телевизионни продукции, правя съвместен албум с Мариана Попова, довършвам две песни за Поли Генова. Правя песен или по скоро няколко песни като обща композиция за „Моцартовите дни” през лятото, като тази композиция трябва да е инспирирана от Моцарт и това е предизвикателството. Идеята е на Христина Ангелакова. Изчиствам концепцията за съвместен проект с Веско Ешкенази, не само като една песен, която е факт от две години, а като цял албум.
Телевизия или музика, или и двете?
Всичко.
Да не забравим и обществената дейност, която развиваш, сега си и общински съветник на Костинброд. Имаш ли амбиция за кметския пост?
Когато си направил някаква популярност, винаги трябва да изразяваш позиция, която по този начин достига до повече хора. Така че всичко предстои и кметския пост е предизвикателство, но с това не се изчерпва всичко. Винаги трябва да се гледа и още по надалеч. Онази история за големите мечти и големия човек /човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му/, абсолютно важи за мен.
Как се виждаш след десет години?
Десет години е голям период от време и при моя наситен начин на живот, вярвам и се надявам на здраве, много професионални посоки от истинско, живото музициране, композиране на хитове и на муза разбира се, продуцентство /музикално, телевизионно и т.н./, политическа кариера……..
Благодаря ти Дани, пожелавам ти всичко да ти се сбъдне!
Интервюто взе Мариана Аршева
Дани, каква беше детската ти мечта?
Всичко свързано с музика.
Как погледнаха родителите ти на това увлечение тогава?
Винаги са ме подкрепяли, даже баща ми ми плащаше уроците по китара – 5 лв. на урок, два пъти в седмицата /40лв. на месец/, при заплата тогава около 100 лв.
Знам, че отдавна се занимаваш с музика. Кога музиката стана твоя съдба?
Свиря на китара от 1980 г. и музиката винаги е била успоредно с всичко останало, с което съм се занимавал. Дори в Икономическия институт /1988-1994г./, като студент се изхранвах, като свирех на тамбура, като корепетитор в танцови състави /танцовия състав на Икономическия институт и ансамбъл „Младост”./
Музиката е била винаги моя съдба!
Кои са любимите ти колеги сега, с които обичаш да работиш?
Обичам да работя с всички колеги, които живеят с музиката и емоционално не могат без нея, независимо дали са певци или инструменталисти. Истинско удоволствие е да музицираш с добри музиканти. Усещането всеки път е уникално за дадения момент.
А кои са любимите ти певици, за които пишеш?
Аз съм малко „стиснат” на творческо раздаване и винаги внимавам и търся емоционална адекватност в човека, за когото пиша музика, както и винаги пиша специално за човека, след като съм го опознал, надявам се достатъчно. Това е много важно за крайния резултат и за точната песен, на точния изпълнител. Именно поради това съм внимателен, защото не правя „заготовки”, които да продавам както дойде.
Как минава един твой ден?
В момента точно нямам телевизионен ангажимент, по свободен съм и обръщам специално внимание по подготовката на децата ми за училище и всичко свързано с това. Като не на второ място правя сериозни занимания с тяхната музикална култура, по принцип и не нещо специално в този момент.
Всеки ден работя и в студиото си или се упражнявам на китарата, което е важно, независимо колко си напреднал през годините. Това също се отнася и за пеенето.
Хората те познават по улиците, спират ли те, какво те питат, интересна случка имаш ли?
В началото бях като уплашен и не знаех как да реагирам, въпреки че ми беше и сега също ми е приятно – все пак всеки иска да си храни егото. Трябва обаче да си внимателен, хем да не обидиш този, който иска да се докосне до теб, като му обърнеш необходимото внимание и от друга страна да си съхраниш душевния мир, личното пространство, за да си адекватен на сцената. Този баланс е много труден и е като ходене по тънък лед.
Пазарувахме с Цвети в един голям магазин и една жена ме позна, дойде и силно откровено извика – „Вие сте гений”………. Рзбира се, че се притесних, благодарих, но за себе си не повярвах, защото гений е нещо много силно и високо, а аз не вярвам да съм такъв, въпреки че се радвам, че в очите на тази жена изглеждам така. /В такива ситуации гледам да не се качвам на звездолета, а си казвам „Знам си”…../
Ако децата ти искат да станат музикални изпълнители, ти ще ги спреш ли?
Не, напротив. Аз не съм имал никакъв бег граунд и съм се създал единствено със силното желание, амбиция, смелост и постоянство. За моите деца ще е много по лесно, ако решат да правят професионално музика.
Работиш с много жени, жена ти ревнува ли?
Жена ми е прекрасна, най- красивата, живеем заедно от 20 години и досега сме влюбени един в друг. Не ме ревнува /надявам се/, поне не много…
Кой е последния проект, върху който сега работиш?
Довършвам соловия си албум. Правя много музика за телевизионни продукции, правя съвместен албум с Мариана Попова, довършвам две песни за Поли Генова. Правя песен или по скоро няколко песни като обща композиция за „Моцартовите дни” през лятото, като тази композиция трябва да е инспирирана от Моцарт и това е предизвикателството. Идеята е на Христина Ангелакова. Изчиствам концепцията за съвместен проект с Веско Ешкенази, не само като една песен, която е факт от две години, а като цял албум.
Телевизия или музика, или и двете?
Всичко.
Да не забравим и обществената дейност, която развиваш, сега си и общински съветник на Костинброд. Имаш ли амбиция за кметския пост?
Когато си направил някаква популярност, винаги трябва да изразяваш позиция, която по този начин достига до повече хора. Така че всичко предстои и кметския пост е предизвикателство, но с това не се изчерпва всичко. Винаги трябва да се гледа и още по надалеч. Онази история за големите мечти и големия човек /човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му/, абсолютно важи за мен.
Как се виждаш след десет години?
Десет години е голям период от време и при моя наситен начин на живот, вярвам и се надявам на здраве, много професионални посоки от истинско, живото музициране, композиране на хитове и на муза разбира се, продуцентство /музикално, телевизионно и т.н./, политическа кариера……..
Благодаря ти Дани, пожелавам ти всичко да ти се сбъдне!
Интервюто взе Мариана Аршева