Джоан К. Роулинг: Хари Потър я отърва от бедността

Десет години са необходими на Джоан К. Роулинг да стане хит писател на планетата и да притежава милиарди долари в банковата си сметка. Визията за момчето, което не осъзнава, че е магьосник, тя обхваща в седем продължения на сагата за Хари Потър. Книгата се продава в 400 милиона екземпляра, очарова публиката в 200 страни по света, а ръкописите са преведени на 69 езика. Тази дама, която дължи всичко, което е постигнала, на покойната си майка, е следвана непрекъснато от феномени – през юли 2007 година продава за 23 часа 8, 3 милиона книги „Хари Потър и реликварият на смъртта” и е единствената британка в листата на богатите в сп. „Форбс”.
Джоан К. Роулинг казва, че никога нте е очаквала, че толкова много хора ще четат творбата й, че ще бъде на мушката на папараците. Не е подготвена за славата, която й се случва, за момент се чувства като член на групата „Бийтълс”. Напрежението е огромно, тя дава автографи върху 2000 книги на ден. Въпреки че пише още от детските си години, едва когато е в тежка депресия, едно късно пътуване от Манчестър до Лондон я насочва към правилната посока, за която целият свят трябва да разбере. Тогава скромната секретарка, която едва свързва двата края и има двегодишна дъщеря, е озарена от идея – момчето не знае, че е магьосник, а посещава училище за магьосници. Предрича и своята, и на Хари съдба – „един ден целият свят ще знае името ми!”. След това мислите й са заети от идеите за Хари Потър. Картините и образите изникват едни след други. Много й харесва да пише за него. Никога не е вярвала, че ще твори за деца. Спонтанно животът я изтиква в тази посока.

Писането е лесно, но не и пътят до публиката
Джоан К. Роулинг казва, че не е имала проблеми с идеите, когато започва да пише за Хари Потър. Трудно й е да намери издател, а когато решава този проблем, знае, че я чака огромен успех. Днес е щастлива и горда, че е създала такъв детски герой. Споделя, че откакто започва да създава лика на Хари, всичко става невероятно. Дори и през ум не й е минавало какво може да се случи. Тя казва, че пише, че е зависима от писането, но няма натоварването, че трябва да постигне предходния успех. Твърди, че толкова обича читателите, че първата част на последната част посвещава на тях, а втората – на онези, които са били упорити и които остават с Хари до самия край.
На американските медии казва, че не планира да следва съдбата на героя си, но допълва отговора си с „никога не казвай никога!”. Смята, че може да напише още три-четири продължения, че идеите са в главата й. И въпреки че наред с феновете има и критици, които смятат, че Хари е премрачен и страшен за малчуганите, не би се защитавала срещу тях. Магията и онова, което се крие зад нея, винаги ще интригуват хората. Това означава, че и тя самата вярва в магията и е сигурна, че всеки от нас притежава силата да твори собствения си свят.
С писането лекува тъгата си
Въпреки че не е тайна, че е обсебена от писането, тази британка открива, че пред компютъра лекува тъгата си. И сега й е мъчно, че единственият човек, който не ще опознае Хари Потър, е нейната майка, която умира от множествена склероза.
Започва да пише шест месеца преди смъртта й. Иска да бъде тайна, да не я изненадва с действията си и затова не й казва. Така и не разбира какво твори. И не е случайно, че Хари се сблъсква със смъртта под различни форми, чрез различни герои във всички продължения. Ако майка й не беше починала, може би нямаше да се появи сагата за Хари. Тези книги са написани, защото тя самата иска това. Изпада в сериозна криза и депресия и така усеща най-мрачните дълбини на съществуването си и ги превръща в литература. Ако не бе усетила такава празнота и много тъжни чувства, не би могла да опише мрака и злите сили. Смъртта на майка й оказва влияние върху емоционалния й живот. Отчаяна, тя се преселва в Португалия, където се запознава с първия си съпруг. Ражда момиче. Бракът просъществува кратко и след това Джоен с детето се преселва в Шотландия. Въпреки че описва семейния живот като „катастрофа, която продължава кратко”, признава, че би повторила тази грешка заради дъщеря си. Когато усеща края, тя си тръгва. Бебето й е много малко. И след това се озовава в немотията, депресията… Но по някакъв начин това са светли, хубави моменти. Ужасно много размишлява за това след брака, най-вече за себе си, защо й се случва всичко това. И така минават седем години.
През всички тези години тя чака истинския човек, някой интелигентен, добър, любезен. Въпреки че приятелите я убеждават, че шансовете да срещне точно такъв човек са минимални, тя открива точно това, което търси – седмица по-късно се запознава с анестезиолога Нийл Мъри, за когото се омъжва в Шотландия през 2001 година. Днес те се радват на трите си деца.
На разстояние от баща й
Единственият човек, който не споделя нейния свят, е баща й. Рядко говори за него и казва, че не са близки. Смята, че нещата между тях никога няма да се оправят. Наистина е тежко, като човек е отчужден от родителите си. Но за това си има причина. От гледна точка на Джоан те не поддържат добри отношения. Дълго време прекарва в удовлетворяването на потребностите на баща си, но си казва, че не би правила повече това.
Не всичко е за работа
Бедността е далеч зад нея, но не и забравена.
Никога повече няма да си позволи да няма нищо. Грижи се за всичко. Веднъж Майкъл Джексън й предлага да прави музика по образите на героите от книгите. Не приема предложението му, тъй като смята, че това не е добре за характерите в творбите й. Когато искат да правят парк, тя се съгласява, но при условие, че е зрелищен. Вижда плановете и си мисли дали точно това биха искали да видят читателите й.