Звезди
Милена Славова - „Истина”-та право в очите
Вечната бунтарка и незабравима рок изпълнителка Милена не спестява никому нищо. Откровена и без задръжки, тя назовава нещата с истинските им имена. Естествена, усмихната и все така екстравагантна, певицата говори за развитието на кариерата си с удовлетворение и задоволство. Макар и бременна в шестия месец, Милена запазва щурия си нрав, защото при нея няма „Ала-Бала”... („ала-бала” не е нужно да бъде с начални главни букви, освен ако Милена няма такава песен и се прави асоциация с нея)
Здравей, Милена! За мен е удоволствие да те интервюирам. Ти си Кралицата на българския рок. Откога се занимаваш с музика?
Занимавам се с музика от 1985 година, което прозвуча като от 1616-а. (Смее се.) По това време бях манекенка на спортни дрехи „Руен“ и именно на едно от ревютата беше забелязан и гласът ми. В гримьорните, докато се приготвяхме, аз си тананиках разни мелодийки на изпълнители като Кристина Димитрова, Кичка Бодурова и Богдан Томов. Последният откри моя музикален талант и ми предложи да направим група, подобна на „Трамвай № 5“. В крайна сметка тази идея не се осъществи, но впоследствие се запознах с продуцента на братя Аргирови Кирил Иванов, или Киро Мъглата, както е по-известен. Той ме покани да пея в едно студио, където записа гласа ми, без аз да зная, и така се случи всичко. Започнах да ходя на уроци по музика при Стефан Анастасов, който ме научи на различни техники на дишане. След това разбрах, че мога да пиша сама текстове и музика, взимах участие в различни банди, като още през въпросната 1985 година направихме турне в Съветския съюз с група „Кукери“.
По онова време твоята музика е била определяна като „враг на обществото”. Как се пребори с комунистическите догми?
През този период свирех с група „Ревю“, с които сами си пишехме текстовете и пеехме именно това, което чувствахме – все купонджийски парчета като „Цветя от края на 70-те”, „Чичо”, „Директор на водопад” и други такива. Поради тази причина ни обявиха за „враг на системата”, а и защото бях много чорлава и цветна за онова време. (Смее се.)Ние обаче продължавахме да си свирим, макар и инкогнито, и така постепенно се популяризирахме, и хората започнаха много да ни харесват. Тогава Комсомолът започна да ни кани по различни младежки събирания, на които си изкарвахме страхотно. Всичко вървеше прекрасно до момента, в който заминахме за един Международен фестивал в Корея. Там минусите бяха твърде много – носене на униформи, храната беше ужасна, изобщо голяма трагедия. Аз, естествено, се противопоставях на всичко това и гласно си изказах мнението в едно интервю. Когато се прибрахме, негативният резултат от тази моя смелост беше налице. Нашата музика се забрани и цяло лято останахме без никаква работа.Какво последва разпадането на група „Ревю“?
Направих опити да свиря с други групи, участвах на различни международни фестивали, дори реших да емигрирам в Германия, но не успях да се адаптирам там, а и немският се оказа твърде труден за моите възможности. (Смее се.) След това си търсех щастието в Италия, Щатите, Франция, докато не отидох в Англия, където се задържах по-дълго време.Ти си първата българка, свирила в „Маркий клъб“. Как определяш този период от живота и кариерата си?
Там всичко беше като една магия. Късметът беше изцяло на моя страна, страшно много ми провървя и за 7 месеца постигнах неща, които човек не може да направи за цял живот. Нещата се развиваха безкрайно бързо и за съвсем кратко време станахме третата най-добра клубна група в Лондон. Изкарвахме доста пари, славата ни се носеше навсякъде, за нас имаше публикации в най-добрите английски издания, като „Мелъди мейкър“ например. Дори ме бяха определили като по-добра от Кортни Лав.
А защо се върна в България?
Върнах се, тъй като в един момент животът там ми стана твърде чужд, което започна много да ми тежи. Това беше и една от причините да се разведа, защото колкото и да бяхме еднакви с мъжа ми, някак си се разкъсвах между двете места и все повече мислех за България. Накрая се уморих от всичко това и се върнах.
Как мислиш – в последно време в България прави ли се качествена музика? Как определяш чалгата?
За съжаление у нас много се копира. Колкото до чалгата, тя е голяма простотия, с която направо се официализира порнографията. А това е много жалко.
Да си поговорим и за личния ти живот, ти си бременна. В кой месец си?
Вече съм в шестия месец и събитието се очаква в началото на септември.
Знае ли се полът на бебето?
Прогнозите сочат, че ще е момиче, но ако са ме излъгали, ще си имат работа с мен. (Смее се.)
Как ще се казва?
Куийн. Много хубаво звучи, нали? Точно и ясно и говори само за себе си.
Изглеждаш много добре. Така ли се чувстваш?
Супер съм!
Страх ли те е от раждането?
Страхувам се от истинското раждане и затова предпочитам това да стане с цезарово сечение. Медицината е напреднала много, така че не се притеснявам.
А как смяташ да възпитаваш детето си?
Стига да иска, ще го направя като мен.
Бащата е китаристът Тони, нали?
Ти много работи знаеш за мен! (Смее се.)Тони е бивш китарист, в момента свири само за удоволствие. Той също има един брак зад гърба си и през годините се е налагало да се занимава с други дейности, за да издържа семейството си, тъй като с музика това е много трудно осъществимо.А от колко време сте заедно?
Вече 5 години. Запознахме се в Англия, където често се срещахме в Хайд парк, но бяхме просто познати. После той замина за Щатите и не се бяхме виждали много години. През 2001 г. пътищата ни отново се пресякоха и така станаха работите.
Вие сте музикално семейство, така че може и детето да има такъв талант.
Ако стане така, ще помагам с каквото мога. Но трябва да има и друга професия, защото в днешно време е много трудно да се издържаш с музика.
Как определяш себе си?
Контактен човек съм. Когато хората ме предразполагат, съм съвсем приятелски настроена. Открита съм и определено не съм от тези, които първо репетират пред огледалото.
Какво би пожелала на читателите на списание „Мери“?
Да бъдат винаги усмихнати, защото когато човек е в добро настроение, постига нещата много по-лесно!Август 2008