Юлиян Вергов

Юлиян Вергов, познат ни като Мартин от сериала „Тя и той”, е роден в София, зодия Рак. И той като Марти не е женен, но има дъщеря, Алена, на 6 годинки. Има едно завършено висше образование в Технически университет, откъдето все още не си е взел дипломата. Но за актьорско майсторство не е пропуснал.

Юлияне, здравей. Защо две висши и то толкова различни?
В соц-а беше много важно да имаш две висши образования.

Имаш ли някакви учители в българското кино, от които си се учил?
Цветана Манева и Руси Чанев.

Всички посочват майстора Стефан Данаилов.
Не съм имал допирни точки с него, познавам го, харесва ми, но не съм имал допирни точки с него. Мога да се уча само от най-близките си, а в момента най-близки са ми Цветана и Руси и винаги има какво да се научи от тях.

А от световните звезди?
Нямам допирни точки с тях. Винаги много съм се възхищавал на Никита Михалков. Последното нещо, което много ме впечатли, беше филмът му „Дванайсет”, който трябва да се гледа на всяка цена.

Как се запали да станеш актьор? Първо МЕИ, а след това…?
След като ме изгониха от училище, завърших вечерно и трябваше да работя някъде. Имаше свободни места в Младежкия театър като сценичен работник. После много години си мислех какво ми се прави и реших, че ми се занимава с театър. Там се чувствам най-добре.

А от раз ли те приеха?
Ами да, не съм имал проблем с приема.

Роден за актьор просто!
Е, не знам.

А как попадна в този популярен сериал „Тя и той”?
С кастинг.

Навсякъде те питат каква партньорка е Стефания.
Стефания е готина и бързо се сработихме с нея. Много добра актриса и може би затова се получават нещата. А и като човек е добричка, симпатяга.

А има ли лична връзка между вас и в живота или само на сцената сте партньори?
Приятели сме си в живота, но не може с всички, с които работиш, да си приятел. От театъра също имам много приятели.

От театъра кои са ти приятели?
Владо Карамазов, Захари Захариев, Йосиф Шавли, Деян Донков, от по-старите Мария Каварджикова, Руси Чанев, Вальо Ганев.

А има ли някакво надмощие за изява между вас?
Не, напротив. На първо място винаги е постановката. Разбира се, всеки иска да се изяви, но въпросът е колко е подходящ за даден спектакъл. Защото когато имаш постановка и желание за самоцелна изява, на който и да било актьор, не е добре за самия спектакъл.

А мои приятелки актриси ми казват, че за да получиш роля трябва да спиш с режисьора.
Да спят, щом трябва …

С мъжете как е?
Няма такова нещо, нито пък с жените. Не знам коя актриса ти го е споделяла. Аз съм от не помня колко години вече в Народния театър и такова нещо няма.

При тебе и по принцип има ли го това нещо – колкото си по-известен, толкова повече роли получаваш?
Не, при мен например тази известност ми пречи, защото хората са с една нагласа от популярността ми в сериала и като отидат в театъра, е много трудно да задоволя очакванията им. Трябва да ги накарам да повярват в нещо друго.

А ти искаш ли твоята дъщеря да стане актриса като порасне?
Да стане каквото иска, но актриса особено в България е много трудно. При мъжете е по-лесно, има повече работа, но при жените е трудно, особено в театъра.

А ти против брака ли си като институция? Защо не се жениш?
Този въпрос в последно време много ми го задават. Гледах някакви хора, които протестираха срещу тези, които живеят без брак. Това е странно само по себе си, защото аз съм на принципа „Да живее всеки, както му харесва”. Нали толкова време искахме тая демокрация. Живял съм доста време в социализма и тогава искахме да има демокрация. Та това е демокрацията – всеки да живее както му харесва.

А майката на детето ти не ти ли казва: „Хайде, дай да се оженим.”?
Не, ние искаме да се оженим, ама сватбата да си заслужава, не да се съберат в един ресторант едни хора, да се напият като кучета и да се изпотрепят. Искаме някаква по-готина сватба, да има смисъл от това събитие, да е радостно, да бъде хубаво, но не ни остава нито време, нито средства. Не е някаква поза. Аз пак казвам: “Всеки да си живее както му харесва, с брак или без брак, това не намалява отговорностите”. Най-важно е доверието, а после - който иска сключва договор, който иска – не.

Имаш ли любима роля в театъра? Или роля, която искаш да изиграеш?
Всяка роля е предизвикателство. Има много роли, които харесвам, но една от най-забавните е в „Отело”, където играя Емилия, прислужницата на Дездемона. Много смешно, като се има предвид че Дездемона е Владо Карамазов.

Ако ти се случи партньорка, с която трябва да се целуваш, пък не ти харесва, какво ще направиш?
Ще се целувам, нали това ми е работата. Трябва да ми хареса, иначе какъв актьор съм!

Не те ли притеснява това обкръжение от много хора, които стоят край актьорите?
Не, просто изключваш. Това е въпрос на концентрация, трябва да се концентрираш, иначе не можеш да направиш нищо. Това си е част от професията така или иначе.

Какви са твоите мечти?
Охо, за колко неща си мечтая! Например да обикалям света, да карам сърф, да ходя на морето, да снимам в Русия, иначе в друг аспект мечтая да оправят дупките из София, мечтая хората да са малко по-любезни, малко по-възпитани и други такива банални неща.

Освен със сърф как се поддържаш, спортуваш ли?
Ходя всеки ден на фитнес и на плуване, защото имам проблеми с краката си. Счупих си и двата преди една година и е много трудно възстановяването. Единият си го счупих на сцената, на премиерата на „Дон Жуан”, а другия - след няколко месеца.

И всеки ден спорт и плуване?
Ами да. Бях 4 месеца с патерици, много трудно се възстановявах, краката ми бяха станали тънки като цигари, бяха ми атрофирали мускулите, защото не стъпвах на краката си.

А във всекидневието как се обличаш? Какъв е твоя стил?
Ярки цветове и по-свободни дрехи.

Може би памучни естествени материи?
Чак материите не ги знам, ти пък! Важното е да са ми удобни.