Антон Стефанов

„Когато нещо не ти се случва в този живот, то е за добро. Затова никога не се ядосвам, когато съм в тежък период. Имам една любима мисъл: „И това ще отмине”. Когато ми е тежко, винаги си я повтарям и така продължавам напред. В живота не всичко се случва на всяка цена”.

Здравейте! Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Антон Стефанов, на 36 години, зодия Козирог, от София съм. Завършил съм журналистика в Софийския университет, от 16 години вече работя в “Седмичен труд”, работил съм и в телевизии, включително и в БНТ. Последната ми телевизионна изява беше в предаването “Моите любовни истории”, което продължи две години и половина, но от 2005 г. не е в ефир. Прецених, че е по-добре да спре, тъй като сметнах, че съм се изчерпал във вида, в който съществуваше. Но това не означава, че съм затворил вратата за телевизиите. Ако има някое добро предложение, хубав проект, с удоволствие отново бих се заел с телевизия.

От кои хора сте се учил в началото на кариерата си като журналист?
Работил съм с едни от най-големите телевизионни журналисти в България. Имах късмета за кратко да бъда в „По света и у нас“, когато работеше Нери Терзиева, жена, от която винаги съм се възхищавал. Във „Всяка неделя“ съм работил шест месеца и мой продуцент и учител беше Кеворк Кеворкян. Късметлия съм в професията си, че съм се докосвал до такива хора и имах шанс да работя с големи имена. Това е нещо, което не се учи във Факултета по. Това е школата на големите, в която имах честта да бъда ученик.

Как се роди идеята за предаването “Моите любовни истории”?
Доста време прекарах в „Пайнер” като водещ на промоции на изпълнители и концерти в зала 1 на НДК. Затова ми предложиха да направя и предаване и на мен ми хрумна, че една идея, която не е разработена и която си струва да се направи, е “Моите любовни истории”, т. е. звездите да говорят за любовта, но не общи приказки от рода на “Какво мислиш за любовта” или “Какви мъже харесваш”, а да се разказват конкретни истории. Това беше целта и исках звездите да разголят душите си, да се отпуснат и да направят своеобразна изповед. В повечето от случаите това се получи, защото имаше много истории, които те споделиха за първи път именно в това предаване, което е гордост за всеки един журналист.
Кой беше най-трудният гост и не успя напълно да разкаже своите истории?
Безспорно номер 1 в това отношение е Хачо Бояджиев. Дори когато тръгвах да правя интервюто, една от режисьорките на БНТ ми каза “Ако направиш и 10 минути интервю с Хачо, това ще е голям успех”. Аз викам: “Как 10 минути? На мен ми трябват 30 минути телевизионен материал за излъчване, което означава поне 40 минути суров”. Обаче то пък взе, че се получи. Разбира се той беше доста пестелив като един класически представител на зодия Козирог, какъвто съм и аз. Не обича да афишира личния си живот, въпреки многото си завоевания. И все пак говорихме откровено за първата му съпруга, за втората, за седемте му дъщери. Много интересен разговор се получи. Той не спря да пуши през цялото време за ужас на операторите.

А кой беше най-откровен?
Много са откровените изповеди. Много откровена беше Надежда Захариева, която каза, че тя е била за Дамян Дамянов и светица, и пачавра. Извинявам се за израза, който употребявам, но това е точен цитат. Тя говореше откровено за изневерите на мъжа си, говореше с болка, но и с преклонение пред големия поет, защото по никакъв начин не желаеше да го омаскари, да очерни името му. Просто разказваше това, което е преживяла и показа живота си в нова светлина. Една много драматична история разкри и Део. Бил е влюбен е мюсюлманка, заради която е пътувал до Лондон. Тогава още не е бил толкова популярен, колкото е сега, но е живял в ужасяващи условия в Лондон, в мизерно общежитие и е изтърпял всичко това в името на любовта. В крайна сметка тази връзка не е просъществувала. Горд съм също с това, че Крум Савов за първи път в предаването сподели за любовта си към Мая, за която се ожени и сега имат близначета. Много неща са се случвали за първи път в това предаване. В никакъв случай не искам да си приписвам заслуги и да казвам, че съм голям журналист. Не, просто съм благодарен на тези хора, че са избрали мен, за да споделят тези неща.

Разкажете за книгата “Моите любовни истории”.
Книгата се появи през 2007 г. Това ме накара да се върна към тези интервюта, да ги сваля от видеокасетите, на които бяха, да ги видя на хартия и да изпитам ново удовлетворение от тях. И си казах: “Струвало си е наистина да се правят тези интервюта”. Телевизията е неблагодарно изкуство, то минава и заминава и човек забравя много неща, но когато останат на хартия, имат смисъл, защото винаги можеш да се върнеш към тях и да ги прочетеш. За съжаление от стотина гости, които са били в предаването, трябваше да избера само 30 интервюта. Такава беше уговорката с издателство “Импулс”, които издадоха книгата. Изборът беше труден и дано някой не ми се сърди, че не е в тази книга. В нея влязоха Гала, Ники Кънчев, Миглена Ангелова, Илияна Раева, Аня Пенчева и Ивайло Караньотов - една великолепна история, историите за Део и Надежда Захариева, които вече разказах. Имаше и един скандал, трябва да го кажа, защото той се случи по време на промоцията. Соня Васи дойде и беше бясна, защото в книгата братя Аргирови казват, че е била гадже и на двамата. Тя веднага се обади на Благовест и го направи на пастърма, крещеше: “Никога не съм била гадже на Светослав, винаги съм била само с теб”. Но аз не съм виновен, това е нещо, което те казаха в предаването. По никакъв начин не съм си измислял или преиначавал нечии думи и в това се убедиха всички, които бяха на промоцията и получиха книгата. Трябва да доуточня, че всъщност тези интервюта не са точно тези, които зрителите са гледали, има някои от тях, които са дообогатявани. Това се налагаше, за да може книгата да бъде актуална. С течение на времето в личния живот на известните личности са настъпили промени. Например Миглена Ангелова, за която в предговора съм написал, че ако преди шест месеца си правил с нея интервю, то вече не е актуално. Такъв е случаят и с Марта Вачкова, която когато гостуваше в предаването, все още не беше намерила сродна душа, сега я намери.

Изцяло Ваша ли беше идеята за книгата?
При мен нещата стават така – винаги идва предложението от някого. Пак така стана, както и с предаването, абсолютно идентичен начин. Издателите казаха: “Дай да направим една книга” и аз казах: “Да направим “Моите любовни истории”, но на хартия”. Те харесаха идеята. Аз съм от хората, които не се борят, за да ми се случват тези неща. Чакам съдбата да ми предложи манджата и аз да я изям. Малко мързеливата я карам, но досега съдбата е била много благосклонна към мен и много й благодаря. Не съм полагал усилия, за да ми се случват всички тези неща. Просто идват предложенията, аз или ги приемам, или ги отхвърлям.

А Вие доколко сте склонен да разкажеш своите любовни истории?
Не съм склонен, защото прекалено много се спекулира с името ми, дори и като бях водещ. Сега, когато съм в сянка, ми е много по-уютно. Казвал съм го и на други места, не защото имам нещо да крия, а просто на мен не ми върви в любовта. Аз съм класически представител на зодията си Козирог и кармично ни е предопределено да не сме щастливи в любовта. За сметка на това много ни върви в професията. Няма с какво да се похваля и аз ще съм първият човек, който ще разкаже любовната си история в момента, в който наистина я изживея, такава голяма, каквато си я представям и каквато искам да бъде. Имаше една идея за втората годишнина на предаването брат ми, с когото много си приличаме, да бъде водещ на предаването, а аз да бъда гост, но не се съгласих. Пак казвам, в тази област не съм щастливец, но в България всеки се занимава с това, което не разбира, та и аз неразбирайки от любов, се захванах да правя любовно предаване. Поне да се ограмотя и да понауча нещо. Но ми прави впечатление, че известните личности по принцип не са щастливи в любовта. Дали затова, че са постоянно под прожекторите, дали заради одумванията на хората, но като цяло не са. Най-щастливите влюбени, които съм виждал в студиото, са Аня Пенчева и Ивайло Караньотов. Двамата дори бяха дошли с еднакви гривни, на които пишеше “One love” – “Една любов” и се държаха така, сякаш са влюбени от вчера, а не от години. Възхищавам им се и си пожелавам един ден и аз да срещна такава любов. Защото очевидно, че за любовта няма възраст, стига да намериш подходящия човек.

Споделете все пак някоя своя романтична история.
По принцип съм много романтичен човек и не мога да крия, имал съм хубави изживявания. За съжаление са били мимолетни. Като всеки човек и аз съм писал стихотворения за любовта и съм ревал от любов, страдал съм доста, но всичко идва от това, че съм изключително чувствителен. Искало ми се е понякога да бъда по-твърд, по-студен, но не се получава. Трудно изживявам разделите, дори връзката да е била краткотрайна. Има някакъв проблем, не знам къде се крие – може би е в мен самия или в това, че съм прекалено отдаден на работата си, може би това, че хората, които са с мен, искат внимание, пък аз не мога да го дам. Скоро ще бъда новодомец, ще си имам свое жилище и се надявам нещата да потекат в по-нормален ритъм, да си намеря момичето, с което да живея, пък и искам деца вече. Трябва да осмисля живота си, защото работата е изключително преходно нещо. Въпреки че съм посветил толкова години на журналистиката, тя вече не ми носи такова голямо удовлетворение, каквото е било в началото. Ето, Крум Савов срещна голямата любов на 40, аз съм на 36, така че имам време още четири години.

Каква трябва да бъде жената до Вас?
Винаги съм избягвал този въпрос, защото знам, че няма рецепта. Предполагам, че ти се е случвало да срещнеш човек, който първоначално не ти харесва, но започваш да говориш с него и преоткриваш коренно различен образ. Затова не може да се каже: “Харесвам руса, с дълги крака и големи гърди”, защото тя може да е по-черничка, по-грозничка, не толкова съвършена като Афродита, но в същото време да напълни сърцето ти и да осмисли живота ти. Моите връзки също не са били винаги с красиви жени. Няма рецепта за любовта. От всички интервюта, които съм направил и от личния си опит съм разбрал, че единственото нещо, за което няма точна рецепта, това е любовта. В различен момент по различен начин с различен човек изживяванията са различни. Всъщност това е най-интересното. Ако всичко беше еднакво, колко скучно щеше да бъде. В книгата съм отделил място за едно малко стихче на Надежда Захариева като един приятен емоционален момент. Тя казва: “Любов е да раздаваш живота си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал”, т. е. любовта е повече даване, отколкото получаване. По-красив е моментът на очакване да ти се случи любов, отколкото случването на самата любов. Аз съм в очакване, така че съм в един хубав период.

Какво още искате да ти се случи в любовта?
Искам да ми се случи голямата любов и наистина да я изживея, да се треса от любов, а сега го няма това усещане и наистина ми липсва.
Вие сте светски репортер, нека си поговорим малко за българските звезди. Коя е най-голямата звезда в България?
За мащабите на България най-голямата звезда ще си остане Лили Иванова и тя няма да бъде надмината никога. Просто това е жена, която умее да се държи като звезда, тя живее като звезда и има ореола на звезда. Нашите отношения от години не са много добри, имахме конфликт за едно интервю, за което не можах да разбера защо така се получи, но тя като всяка звезда има своите претенции и аз ги уважавам. Това не ми пречи да кажа, че тя ще си остане най-голямата и недостижима звезда на България. Всички други имитации и копия, желаещи да достигнат нейната висота, няма да я постигнат.

А коя е най-голямата псевдозвезда?
Безброй са. Най-много се дразня на тези, които са си въобразили, че са звезди, а всъщност не са звездички дори. Ядосвам се и на нас, журналистите, че се занимаваме с тях. Въпреки че аз съм безкомпромисен и когато преценя, че някой не трябва да бъде на страниците на медиите, го игнорирам и не пиша за него. За съжаление не всички колеги подхождат по този начин. Малко е обидно за професията, защото това е заблуждаване на хората, но в крайна сметка и на запад има такива. Например Парис Хилтън каква звезда е? Никаква, тя просто е интересен образ и медиите се хранят с нея постоянно. Такива си имаме и ние. Така че може би читателите имат нужда да четат за такива псевдозвезди. На мен не ми е интересно, може би защото познавам хората и този измислен блясък, който им се придава, ме дразни, но това си е лично мое мнение.
Поп-фолк изпълнителите причисляват ли се към тях?
Както във всяка група или гилдия и при тях има такива, но това е нормално. Както не всеки актьор може да бъде Калоянчев и Мутафова, както не всеки поп певец може да е Васил Найденов и Лили Иванова, така е и в поп-фолка – не всеки може да бъде Глория, Ивана или Преслава. Абсолютно нормално е да има и малки звезди, и големи звезди, и никакви звезди.