Потанцувайте с ... Памбос

Хараламбос Агапиу, по-известен като Памбос, е роден в Никозия, Кипър и още на 9 години започва да танцува гръцки и кипърски народни танци. След специализации по фламенко в Испания, по Cuban Salsa в Куба и спортни танци в Националната спортна академия у нас основава своя собствена школа Pambos Dancing Center, която вече 10 години събира хора от различни възрасти, за да усетят магията на танца и да й се насладят под звуците на салса, меренге или фламенко.

Как започна да се занимаваш с танци?
Започнах още на 9 години да се занимавам с гръцки и кипърски танци. Имах късмета да съм в най-добрия професионален състав в Кипър, с който обиколих целия свят – от Южна Африка до Канада. Имах много изяви и като солист на групата. С гръцките танци се занимавах до 20 годишен, после трябваше да отида в казармата и след това реших, че освен танцьор искам да стана и учител по танци. Ако искаш да се занимаваш с танци, не можеш да бъдеш само танцьор. Така през 1996 г. се озовах в България и започнах обучението си в Националната спортна академия за треньор по спортни танци и учител по физическо възпитание. Преди това бях в Англия, където специализирах джаз-балет и фламенко в най-елитните школи там. За фламенко ходих и в Испания, а Cuban Salsa разучавах в Куба. От 1998 г. имам школата Pambos dancing center, през която са минали страшно много хора и голяма част от инструкторите в България са били мои ученици. С тях изградихме добра система и наложихме последователност на фигурите, така че хората хем се научават, хем се радват.

Защо реши да се установиш в България?
За мен няма значение дали мястото, където съм, се нарича Италия, Франция или България, защото обикалям из цял свят, особено сега, когато с Мария непрекъснато ходим на международни конгреси, на които представяме нашето шоу и преподаваме. Почти всяка седмица пътуваме някъде в Европа, всяко лято сме в САЩ, където правим шоуто Los Pambos Dance Company. Реших да остана в България, защото ми хареса, държавата не е нито много малка като Кипър, нито толкова голяма като САЩ. Хората са приятни, имам доста приятели и семейството ми е тук – Мария и дъщеричката ми, която е на 6 години и половина. Всичко, което искаш, го намираш в България, стига да знаеш и да си работлив. Без работа нищо не се получава.

Намираш ли време да ходиш до Кипър?
Не намирам. От три години не съм се прибирал, защото имам много работа. Преди ходех лятото, а сега от три години по това време сме в Ню Йорк, Лас Вегас и Лос Анджелис. Ходех и по Коледа, но сега не ми остава достатъчно време да се прибера.

След като пътувате толкова много, кое е любимото ти място?
Ню Йорк ми харесва много, Париж също – там сме ходили седем-осем пъти.

С какво се отличават различните стилове салса?
Има NY style, LA style и Cuban Salsa, както и още няколко стила. Ние използваме предимно Cuban, който е най-старият, затова ходих в Куба, за да го науча. Но той остава малко назад, защото се появи LA style, който е много динамичен и при него се набляга на движенията за жените. Докато NY style, който в момента е най-модерен, е по-лигав, по-плавен и по-танцувален и за мъже, и за жени.

Защо се наричат салсата социален танц?
Тя не е състезателен танц, при който научаваш една хореография и ходиш по състезания както е при спортните танци. Салсата сближава хората. При нас в школата хората научават всичко от А до Я. Все едно говориш един език. Езикът на тялото и колкото по-добре го владееш, толкова по-добре можеш да комуникираш. Когато научиш няколко фигури, после импровизираш и така се получава танцът.

Организираш много мероприятия и конгреси по салса в България. Кой беше последният?
През октомври направихме голяма фиеста в Боровец и беше невероятно. Бяха събрани на едно място най-добрите танцьори и преподаватели по танци от Балканските страни, като целта беше да покажа, че ние тук сме на световно равнище.

Какви качества трябва да притежава един танцьор? Ти какво търсеше в претендентите за конкурса “Танцувай с мен 2”?
При Слави не е за професионални танцьори, но когато избирахме, гледах три основни неща – първо как говорят, за да видя характера, защото все пак трябва да умеят да правят шоу. После хореографията, с която се представяха и накрая импровизацията, която ми беше най-интересна и най-определящата. Там нямаше как да ни излъжат. Тази година бях гост на американското риалити шоу за танцьори So You Think You Can Dance, но там е за професионалисти. Предаването е половин час, но го снимат четири часа, защото всяко нещо, което правят, го повторят, за да се получи добре. Повторение, повторение и накрая се губи смисълът. Докато в “Шоуто на Слави” няма такова нещо. Всичко става от раз и е страхотно.

Българите добри танцьори ли са?
Да, добри танцьори са. В салсата сме на световно ниво. Моите ученици, които се състезават, печелят много състезания в чужбина. Все пак ние в Pambos Dancing Center работим от 10 години и се радвам, че на Балканите сме номер едно и се приближаваме все повече до италианците и французите, които са изключително добри. Но да не забравяме, че на балканите танците са ни в кръвта.

Какво те вдъхновява за хореографиите ти?
Сънувам ги, понеже обичам да правя нашето шоуто с някаква определена идея. Искам да разказвам истории, а не да правя някакви заучени движения без конкретен смисъл.

Какво ти предстои през новата година?
Ще организирам латино-карнавал на 22 март, който ще започне от НДК и ще свърши до Военния клуб. Всички ще бъдем маскирани, за да пренесем атмосферата на карнавала от Рио Де Жанейро. На 26 октомври отново ще организирам Втори балкански конгрес в Боровец.