Весела Нейнски

Може би сте я гледали на сцената на Народния театър, може би сте слушали нейни песни и няма как да не сте я зърнали в къщата на Vip Brother. Певица, актриса, журналистка – това е Весела Нейнски. Трудно можем да я вкараме в рамка, още повече да й сложим етикет. Посветила е дълги години на музиката, чувства се най-добре на сцена и не спира да разширява кръгозора си от интереси. Последната й страст са алтернативната медицина и психологията, защото иска да помага на хората и чувства това като свое призвание.

Разкажи ми за себе си.
Много е дълго да разказвам за себе си. Започнала съм на 6 години да свиря на пиано, завършила съм музикално училище с пиано със златен медал тук в София. Междувременно на 12 години свирих като солист на пиано с Шуменската филхармония. Преди една седмица заедно с моята приятелка Юлиана Дончева се завърнах точно в залата, където съм свирила и ми беше много мило, защото от 20 години не бях стъпвала в там. След това влязох в Музикалната академия “Дирижиране и теория на музиката”, учих в Теоретичния факултет, след което почти го бях завършила и започнах отново първи курс “Оперно пеене”, защото това беше мечтата ми. Влязох в конфликт с баща ми, който имаше съвсем други планове за мен. Той се надяваше да стана негов асистент по “Хармония”, но аз се чувствах като личност, която непременно трябва да бъде на сцена. Бях прекалено млада, за да преподавам, предпочетох да поема по артистичния път и през 1996 г. се дипломирах като оперна певица. След това спечелих стипендия от Министерството на културата за академия “Борис Христов” в Рим. Там специализирах с една италианска певица, професор и на място кандидатствах за Академия “Санта Чечилия”, където също специализирах. Всъщност това сложи по-сериозното начало на кариерата ми като певица и живота ми извън България. Но 2000 г. се наложи да се върна в България по лични причини и тогава бях поканена от Александър Морфов да участвам в постановката “Декамерон” в Народния театър, където играх четири сезона на една сцена с велики актьори като Стефан Данаилов, Чочо Попйорданов, Митко Рачков, Мария Каварджикова, Рени Врангова, Карла Рахал. Срещнах много приятели там и съм щастлива от тези четири години в постановката. Имахме над 150 спектакъла, турне в Холандия и междувременно аз имах концерти, записи с Биг Бенда на Националното радио. Пропуснах да спомена и няколко постановки, които са важни за работата ми в България, първата от които бе във Варненската опера. След това през 1997 г. на сцената на Музикалния театър пях хубавата Елена и принц Орловски в “Прилепът”. После имах сериозна концертна дейност в България и в чужбина и всъщност последната ми сценична постановка в роля тук беше пак в Музикалния театър в началото на 2006 г. в “Сантиментално пътешествие” - български мюзикъл по музика на моя баща Георги Костов. И до момента имам непрекъснато изяви, концерти. Работя в няколко жанра – опера, мюзикъл, джаз, имам записани три поп парчета и два видеоклипа. В общи линии това е относно музикалната страна от моята кариера, а имам и доста опит и като водеща в радио и в БНТ. На 22 години бях програмен директор на радио “Мая” в Благоевград. Междувременно съм работила в радио “Витоша”, “Хоризонт” и в няколко предавания в БНТ.

Разкажи ми за поп парчетата.
Всъщност от 2004 г. не съм записвала ново поп парче. Последното беше “Не ме преследвай” с известния клип, за който бях номинирана “AXN” за екшън жена на годината. По-интересното в това парче беше самият клип, в който сама изпълнявах доста трудни каскади, но за съжаление не можах да видя достатъчно голям интерес от телевизионни канали и пр., които да го популяризират. Това донякъде обезсмисли моя интерес към поп музиката, защото все пак когато човек влага средства, очаква не само финансова възвръщаемост, но и удовлетворение и интерес към един продукт, който определено е добър. За съжаление смятам, че в поп музиката от години все още не е преодоляна тази тенденция да се популяризират едни и същи имена и редакторите да налагат своите фаворити. Останалите хора или трябва да плащат за ротации, или по някакъв начин да се преборят с тази система. Защото колкото и да е добро едно парче или клип, ако не се върти по медиите, се обезсмисля. Все пак никой не прави само за себе си тази продукция.

Върху какво работиш в момента?
Точно в момента си почивам, тъй като имах тежък период юни и юли с много концерти и изяви.

Какви са плановете ти след почивката?
Безспорно ще продължа с всичките си ангажименти като певица, но новото е, че съм се насочила към ново образование – психология, защото винаги съм искала да лекувам и да помагам на хората. За съжаление едно време се раздвоявах между музиката и медицината и трябваше да избера, когато исках да следвам медицина, но влязох в Консерваторията и това ме лиши от мечтата ми да бъда лекар. По-късно обаче станах първият български член на Асоциацията по фито-биофизика, което е вид алтернативна медицина, донякъде сходна с хомеопатията.

Как се породи интересът ти към алтернативната медицина?
Както казах, мен винаги ме е интересувал проблемът с лечението на хората, защото съм чувствителна към страданието във всичките му форми. Затова се занимавам и с благотворителност. Може би причината е, че от малка съм израснала до тежко болната си майка и причината да се върна в България 2000 г. беше именно нейното състояние. Тя почина шест години по-късно, но 12 години беше на легло, а през това време не е минавал ден, в който да не се боря, да не общувам с лекари, да не чета информация. Мисля, че това ме е мотивирало силно първо да искам да знам, да познавам процесите, случващи се в човешкия организъм и да искам да помагам. За съжаление нейното състояние беше безнадеждно и не можех нищо да направя. Но през тези години съм се сблъсквала с лекари и това мога да го кажа отговорно, които са изключително далече от призванието на тази професия. Смятам, че във всяка една друга професия подобно нещо може да бъде простено, но не и в лекарската! Да лекуваш трябва да бъде призвание, а не занаят.

Няма как да не те попитам за Vip Brother. Какво се случи след участието ти в него?
Не мога да кажа, че животът ми се е променил поради това участие. Но първо беше интересно като приключение и като емоция. Освен това не бях влязла там за награда, излязох си доброволно на осмия ден. Мисля, че по никакъв начин не съм си дискредитирала или изложила и съдейки по реакциите на хората, съм предизвикала уважение и симпатия. А дори само този резултат е важен за един актьор, да види как го възприема публиката не само на сцената, а и като човек. Това беше един позитивен експеримент за мен.

Доколко може да се говори за ВИП в България?
По принцип никога не съм гледала сериозно на тези етикети, випове и т. н., защото ВИП може да бъде човек, който наистина има статута, начина на живот и произхода за това. Защото това се изгражда не с едно появяване за 20 дена в медиите, това се изгражда с поколения назад, с традиции, образование, възпитание, със стил на живот и доста неща, за които малко хора, особено в нашата страна, мисля, че могат да претендират. За да си ВИП, трябва ти самият да отговаряш на тези условия и да общуваш с хора, които наистина са ВИП. За съжаление тези неща в България са доста изкривени и се смята, че щом някой се появява по медиите и е добре познат на останалата част от обществото, е ВИП.

Мислиш ли за семейство?
Естествено, бих искала да имам съпруг и семейство, но може би защото съм общувала в лицето на майка ми с един много духовен и благороден човек, сега търся партньор, който да притежава тези качества. За съжаление, срещам сред младите български мъже доста голяма доза егоизъм и дори имах парадоксални отношения с човек, който смяташе, че за да му докажа своите чувства, трябва да се откажа от сцената, от професията си, което според мен никой мъж няма право да изисква. При положение, че човек има определено призвание и че е градил цял живот професионализма си, никой няма право да спекулира с чувствата на другия и да изисква от него да се откаже от нещата, които го правят щастлив и пълноценен като личност. Напротив, аз бих се радвала, ако мъжът до мен ме превъзхожда, ако е силна личност, духовно развита и успяла, така че аз да мога да му се възхищавам и да мога да се уча от него. За съжаление още не мога да срещна такъв човек.

Би ли се върнала отново да живееш в чужбина?
За да започне човек от начало, трябва да бъде достатъчно млад, да има дързост и да рискува, а моят живот е вече уреден тук, всичко е балансирано, имам си контакти, приятели. До такава степен съм свикнала с цялата система, че ми е трудно да предприема такава крачка, да захвърля всичко тук и да започна отначало. Но честно казано в моменти на неудовлетворение, когато виждам, че има проблеми във важни области като културата, здравеопазването, екологията, ми се иска да отида в друга страна. Но си казвам, че може би е по-важно хора като мен да останат и с каквото могат да помагат да се развиват нещата в България, а не просто да избягат от проблемите.