Звезди
Тони Дачева
Срещаме се с примата на българския поп-фолк по време на нейно кратко пътуване до София. Повод е рожденият ден на заведението на колежката й Рени, на който Тони е получила награда за принос в развитието на жанра. Певицата е леко припряна заради предстоящо пътуване до Ямбол, но тъй като е любителка на високите скорости, признава, че стига дотам за не повече от 3 часа. За пръв път пред нашето списание Тони признава, че дългогодишната й половинка в живота и на сцената Найден Милков е кандидат за кмет на град Бургас.
Какво е последното, над което работите?
Албумът “Бяла лястовица”. Кръстен е на една балада, а пилотното парче е дует с Найден, който се казва “Любовта за всичко е виновна”.
Как съвместявате съвместния професионален и личен живот, любовта ли за всичко е виновна?
Нашият не е съвсем съвместен, тъй като не сме под един покрив. От 10 години сме заедно, но той живее в Бургас, а аз в Ямбол. Но се виждаме всяка вечер заради общите ни ангажименти. Може да се каже, че сме доста свободолюбиви и двамата. Все още успяваме да се изненадваме.
Той е зодия Везни, аз - Водолей. По принцип това е добра комбинация, но всеки от нас много уважава свободата си и заради това не се събрахме да живеем заедно още в началото. Ако го бяхме направили, може би сега нямаше да сме заедно. А и ние сме различни като хора. Той си има бизнеса, за него пеенето е по-скоро хоби, а аз съм се отдала изцяло на музиката.
За какво участие ще пътувате сега?
Предизборно, но трябва да призная, че дори не зная за коя партия е. Политиката е нещо, което не ме интересува, въпреки че и Найден е кандидат за кмет в Бургас. На вас го казвам за първи път. Той е общински съветник вече два мандата и сега другите решиха да го издигнат. Това е негово решение и аз го подкрепям, нали затова сме заедно. От 15 октомври започвам да пея и на неговите предизборни изяви.
Според Вас има ли качествата за кмет?
Според мене все още му е рано, но той така е решил. Въпреки че е млад, той има качествата, от доста време се занимава с политика. Но според мене ще се справи.
Споделил ли е какво иска да помени в града?
Казах, че не се интересувам от тези неща и не коментираме тези теми. Когато сме заедно, предпочитаме да си говорим за музика и любов. Той от доста години носи две дини под една мишница. Амбициозен е и му се отдава се да се занимава с много неща.
Това не ограничава ли времето ви да сте заедно?
Не, всичко е въпрос на организация. Имаме достатъчно време да се виждаме, почти всяка вечер сме заедно и по участия. Ние сме хора на колела. Преди време имах една песен “Живот на колела” и съжалявам, че не съм й направила все още преработка с нов аранжимент.
Има ли промяна в стила в новия албум?
Албумът е разнообразен. Има и народна песен – “Приказка за Диана”. Това е богинята на лова, която е символ на Ямбол. Автор на тази песен е един възрастен човек от Ямбол. Преди това я е пял друг певец, но той ми я подари, защото още като я чух, си я харесах. Исках да й дам нов живот. Старая се в албумите си да включвам поне по една народна песен. Въпреки че не мога да кажа, че това ми е силата, не съм добра народна певица, но искам да пея хороводни песни.
Какъв друг стил обичате да пеете?
Всякакъв стил обичам да пея. Естрада, поп музика, поп-фолк, както го наричат сега. Навремето ние самите не знаехме как да го наричаме. Бяхме първи в това, създадохме нов стил, който се наложи и сега е познат като поп-фолк.
Преди колко време се случи това?
Тази година вече стават 20 години. Към 90 година се наложи като стил. Преди това не можеха да се чуят балкански ритми, а все пак сме на Балканите и хората ги харесват.
Откъде дойде този стил, откъде черпите вдъхновение?
Това беше нашият си стил. Тогава имаше глад за такава музика, защото беше забранено да се слуша сръбска и гръцка музика. Основно се пееше естрада. Балкански ритми не можеха да се чуят. И като всяко забранено нещо се харесваше. Тогава наричахме песните шлагерни.
Снощи бях на рождения ден на заведението на Рени, която беше решила да разнообрази партито като даде няколко награди на свои колеги. И аз получих за принос към развитието на музиката. Мисля, че заслужавам такава награда, защото през цялата си кариера не съм получавала много такива признания.
Защо е така според Вас?
Може би такава е стратегията на продуцентите – да се дават признанията на по-младите. Ние вече сме се утвърдили, аз съм изживяла своите върхове преди години, когато нямаше такива мероприятия като раздаване на награди. За мен най-голямата награда е, че съм на сцената вече 20 години и все още имам верни фенове. Никоя статуетка не може да замени това. Не са много наградите, но снощи бях впечатлена от изненадата на Рени.
Сигурно с Рени сте приятелки. Има ли приятелство в тези сред?
Не може да се каже, че сме особено близки, по-скоро сме колежки и се уважаваме. Но тя е преценила, че заслужавам такова признание. Не мисля, че ги е раздавала по приятелски признаци. Защо да няма приятелство? Много неща се говорят за безмилостната конкуренция.
Особено за съперничеството Ви с Глория.
С нея никога не съм имала конфликт. Той е само в медиите. Ние сме приятелки откакто се познаваме. А се познаваме от преди тя да стане известна. Когато бях вече популярна, се запознахме на участие. Около месец работихме заедно, сближихме се, споделяхме си разни неща. Тя още тогава имаше желание да започне да се занимава професионално с музика и ме питаше как съм успяла да създам кариера. Никога не сме имали конфликт. Винаги ме кани на гости като съм в София. Често се събираме и се забавляваме с тези приказки, които се пишат по вестниците.
Защо ги измислят според Вас?
Защото търсят интриги, трябва да има нещо по-пикантно. За никого не е интересно, че сме приятелки. А ние дори имаме прекрасна дуетна песен – “Жените са цветя” и пак ще направим нещо заедно. Жалкото е, че непрекъснато пътуваме и не ни остава много време да се виждаме. С повечето колежки съм така. Дори и да не са ми близки, уважавам труда на другите. Не се притеснявам, че някой ще ми вземе феновете и нямам амбициите да взема феновете на някой друг. Това са неща за по-младите. Аз отдавна съм ги надживяла. Виждам, че младите са по- нахъсени, гони ги спортна злоба, има по-сериозна конкуренция, която по принцип не е нещо лошо. Тя ги дърпа напред.
А има ли разделение между млади и стари в жанра?
Нямам контакт с всички млади изпълнители. Но тези, които познавам, гледат на мен като човек, който е минал по този път, уважават ме.
Искат ли съвети?
Да, случвало се е. Питат ме как успявам да се задържа толкова време на върха.
Как се промени бизнесът през годините?
В началото всичко правехме сами, но си беше идеален за времето си. Това, което предложихме на хората, беше нечувано. Приемаше се добре. Навсякъде се чуваха наши песни от сергиите, тогава нямаше издателски компании. Всичко си беше самодейност. Сами си правехме реклама. Искахме да видим накъде върви жанра, харесва ли се на хората. Като видяхме, че се харесва, започнахме да правим повече неща., издадохме албум. Вече бяхме известни като оркестър “Кристал” и Тони Дачева и си карахме в нашия си стил. След като реших сама да правя кариера, нещата се бяха променили. Бяха навлезли и други изпълнители, имаше я фирма “Пайнер”. Беше появила и Глория, която показваше нови и свежи неща. И аз реших, че трябва да направя нещо повече от това, което вече бях показала.
А каква е ситуацията сега?
Поп-фолкът се промени много. Вече е смесица между различни стилове. И видеоклиповете се правят по-професионално. Ние снимахме телевизионни версии на всички песни, просто за да ни видят хората. Нямаше кой да ни покаже как се прави хубав клип. Навлязоха професионалисти, които ни показаха как се правят нещата. И аз имах честта да снимам един клип 2-3 дни, а не за един ден да заснема целия албум.
Коя Ви е любимата песен?
Като се върна назад, всяка песен ми е скъпа. Има много, които са оставили светла диря и са се превърнали в евъргрийни – “Бедни и богати”, “Робиня съм твоя”, “Три кила банани”. Тогава и текстовете ни не бяха на ниво. Учили сме се от сърбите и гърците. Те по-рано бяха започнали да правят добри клипове и песни. Аз самата съм превеждала текстове, за да ги представим и на българската публика. Имаше период, в който си пеех и на сръбски и гръцки.Тогава нямаше кой да търси авторски права. Избираш си една песен и можеш да си я запишеш както на тебе ти хареса. Сега вече всичко е регламентирано.
Кой е най-хубавия кавър, който сте правили?
“Топъл дъжд” например е песен, която е много скъпа за мене, защото кариерата ми тръгна точно с такива песни. На мен ми пасваше да я пея.
Как усещате публиката като ходите по участия?
Много ми се радват. Искат дори да пея някои от старите песни. Моите почитатели не са само млади хора, както е при другите ми колежки. Радват се дори на “Звезди ли искаш да ти свалям”, която е първата ми песен. Тя наистина е евъргрийн. Изживяла съм огромна еуфория около себе си, пълнила съм залите, когато нямаше никаква конкуренция. Сегашните ми колежки никога няма да могат да изживеят това, което съм изживяла аз.
Пяла ли сте в чужбина?
Да, в Сърбия пред българска публика. След участията ни там се научихме, че трябва да правим албуми и да снимаме клипове. Сърбия много помогна за развитието на жанра в България.
Да се върнем на Найден. Как се запознахте?
По време на моите участия в Слънчев бряг. Той идваше всяка вечер с големи, шумни компании. И тогава видях, че е купонджия. Вземаше ми микрофона и пееше по цяла нощ. Хората идваха да слушат мен и оркестъра, но си тръгваха, защото се налагаше да слушат него. Понякога това ме притесняваше. В началото се молех да не идва, защото ми проваляше участията. Но какво се случи след това сама не мога да кажа. Може би някаква химия. Чак след една година го видях отново. Беше по-улегнал, не пееше чак толкова. Повече си говорехме. И аз си го харесах. Оказа се, че е идвал, защото ме е харесвал отдавна, но не е знаел как да ми го покаже. Идвал да пее, пък се надявал да го избера, защото пее хубаво.
Кое е най-романтичното нещо, което е правил?
Той не е много романтичен. Решава, че ще направи нещо и го прави. Например беше се научил да кара ски малко преди да се запознаем. И каза един ден: “Отиваме на ски. Няма значение, че не си карала - там ще те научат”. Оттогава ходим всяка година и сме вече доста запалени.
Той ли е по-големият авантюрист?
Може би да. Аз съм по-кротка, а и преди него не съм срещала човек, който така да ме предизвиква. Била съм в компанията на колеги, все за музика сме говорили. Не съм отдавала такова значение на почивката и на приключенията. А с Найден видях другите неща, които предлага животът.
Как обичате да разпускате?
Най-вече със ски-почивките. Първото романтично пътешествие, на което ме заведе, беше в Дубай. Бях очарована, защото не бях излизала никога от страната. След това ходихме и в Доминиканската република, започнахме да излизаме редовно в Турция и Гърция. С него видях другата страна на нещата.
Остава ли време за глезотии?
Няма много време за такива неща. Найден си е по неговите неща, аз тичам по моите ангажименти, засичаме се от време на време вечер по участия. Като решим, че отиваме на почивка, тръгваме и си почиваме с всичките екстри. Угажда ми. Винаги е грижовен. Не е сантиментален, не е романтичен тип. Ама то като се замисля и аз не си падам по такива мъже.
Кой е най-хубавия подарък, който Ви е правил?
Много неща ми е подарявал, но не мисля, че е най-важно какво ми е подарил. Важното е, че е направил жест и се е зарадвал, че ме вижда да се усмихвам.
Имате ли собствен стил на обличане?
През годините не съм си изградила собствен стил, но предпочитам във всекидневието си да съм спортно облечена. За специален случай избирам други тоалети. И за участия си избирам сама дрехите. Може би ако бях в София, сигурно щях да имам дизайнер, който да се грижи за мен. Когато пеех с “Кристал” имах шивачка, която шиеше дрехи специално за мен.
Важна ли е визията?
Разбира се. Тя продава. Винаги трябва да изглеждаме идеални. Ние имаме отговорност към своите фенове, защото за тях сме идоли и те се учат от нас. Трябва да се внимава и с текстовете, които се пеят, и с поведението, защото възпитаваме.
Списание "Мери", ноември, 2007