Жените въздишат по силните мъже

Както доста добре знаем,  дали от личен опит, или сме дочули отнякъде, много е разпространено, особено напоследък, схващането, че жените са силната страна на човечеството. Еманципация, кариера, деца… Ами другият пол? Кой е подходящият? По кой тип си падат тайно или открито момичетата? Тук можем да поспорим. Дали е по-удачна и далеч по-щастлива любовта с мъжа тип интелектуалец, или с  лошите момчета?

Изследвания показват, че мачовците предпочитат по-ниските дами, а представителките на нежния пол – партньорите с висок ръст. Независимо от това, че кавалерите са пленени от над 170 - сантиметровите манекенки, в реалния живот си падат по доста по-малки жени, не по-високи от 155 см. Статистиката сочи, че такива момичета се омъжват по-често и по-бързо. Обратно, на мъжете с такива размери не им върви и нерядко страдат от липса на внимание от страна на дамите. Доста крехки създания виждат във високия мъжага желания съпруг и баща на децата им. Причините са както физиологични, така и психологични. На едно от първите места – хубавите гени. Освен това мъж с такива физически данни ще бъде добър баща и защитник на семейството. И не на последно място – поне така се смяташе допреди няколко години – неговата дума ще бъде решаваща. Да, ама не!

Вече живеем в ерата на еманципацията. Времето, в което жената не е подчинена на мъжа. Дните на патриархата са далеч зад нас. Никой не е покорен и послушен вече. А за онези, които треперят от Нея, неслучайно съществува нарицателното “мъж под чехъл”. Но нека бъдем откровени, тайно жените въздишат по силните мъжкари. Дори и невинаги да признават това. От какви индивиди се интересуват дамите? Някои признават, че това са онези момчета – груби, недостижими, без всякакви емоции, “никоганеказващиобичамте”, гледащи на жената като на поредната бройка.

            Дали все пак част от дамите не си падат по т.нар. немъжествени представители на силния пол? По тези, които държат прекалено много на външния си вид и които изглеждат като топмодели?

 

При всички положения на първо място е определящ външният вид. Мъж със стил. Джентълмен. И кавалер. С поведение. Освен това е необходимо да бъде достатъчно съвестен и да не го мързи да се бори за себе си. За някои жени силата се измерва в пари. За други – във власт. За трети – в омайни речи. А що за човек всъщност е желаният мъж?

 Освен необуздан нрав и агресивност обаче на силния мъж нерядко са присъщи както известна примитивност, така и грубост – в поносими граници.
          От малък бъдещият мачо е възпитан, че не му отива да хленчи, да се оплаква и да е нежен. На истинския мъж е чужда рефлексията, влагането на прекалено много чувства и размишленията за смисъла на битието. Неговият девиз е прост и ясен: “Дойдох, видях, победих!” Той с лекота побеждава враговете, превзема с щурм непристъпните крепости и мигновено покорява женските сърца.

          Каква всъщност е тайната на тези самоуверени типове? Това е образът на подсъзнателно ниво за силен мъж, за истински самец. Мъжествеността на партньора подчертава слабостта, уязвимостта и грациозността на жената. Явно това е примерът за идеален партньор.

 Приоритетите обаче се променят в нашия век.

Умът и интелектът, както винаги, надделяват над грубата физическа сила. Времето на момчетата, свикнали да постигат своето със силови аргументи, е в далечното минало. Мачо се явява синоним на “истински мъж”. Като се започне от външността и се стигне до поведението – властен, непреклонен, той се явява идеалният образ,  съвършеният партньор, перфектният закрилник.

          Силното му тяло с изваяни мускули сякаш е създадено специално да събужда у жените копнеж. Дали мачото е съвършеният любовник?
Той е темпераментният, силният, неуморимият, ненаситният. Неговата сексуалност е доста напориста. В емоционален план обаче той вероятно е губещ в сравнение с неговия съперник - онзи с интелектуалната нагласа. Като че ли мачото не е в състояние да превърне секса в изтънчена игра, в изискана наслада или пък да го изпълни с разнообразни емоции и усещания. Докато неговият антипод е нежен и по-любвеобилен, той най-често знае от какви ласки има нужда една жена. За разлика от него самецът не прави любов, а само обладава партньорката.
          На мъжа мачо традиционно принадлежи върховната роля в семейната йерархия.
Съвременните дами се стремят към равноправни отношения в една връзка и имат пълно право на това.
Но въпреки всичко Тя не се нуждае от слаб и женствен партньор. Тя просто желае да има човек на място до себе си.
Дали векът на гладиаторите е вече отживелица? Преценете сами.
Може би вече високото социално положение на мъжа, неговият статус и успешност се възприемат от слабия пол като отражение на мъжественост и състоятелност. Прогнозите са, че е много вероятно умният, образован интелектуалец в близко бъдеще да се ползва с повишеното внимание на дамите.

По информации от чуждестранния печат