След едно кръшкане няма спиране? Или?

Защо изневеряваме?
Какво кара хората да си изневеряват? Дали защото връзката им не върви, или го правят заради нещо дълбоко заложено в природата им, което ги дърпа към подобни постъпки? Ако веднъж постъпите така с половинката си, това значи ли, че ще продължавате в същия дух с всички свои бъдещи гаджета? Дали можете да се доверите на човек, който вече е изневерявал на любимата си, въпреки че тази любима не сте били вие? Дали въобще си заслужава да опитвате? Когато засягаме темата изневяра, отговорите никак не са лесни.

Това е може би най- разтърсващото нещо, което може да се случи в една връзка. Когато някой в двойката изневери, това оставя болезнен белег и за двамата. Понякога последствията не се проявяват веднага, но неизменно в даден момент излизат наяве. Младостта не може да е оправдание за тази постъпка. Особено ако другият романтично вярва в първата любов. Тогава раните са още по-дълбоки.

Когато сте измамени…

Изневярата на човека, когото обичате и на когото вярвате, е едно от най-болезнените разочарования. Тъжно е, но е факт, че огромен процент от хората са изневерявали поне веднъж в живота си. А пък тези, които са откривали, че половинката им изневерява, променят отношението си към околните. Тяхната самооценка и себеуважение се понижават и веднъж измамени, тези хора трудно могат да се доверят отново. „На безопасно разстояние, за да не ме наранят” – това е тяхното мото. И ето един парадокс. Много от същите тези хора се залепват за този същия човек, който подло ги е предал и отказват да напуснат „отровната среда”. Какво е обяснението: тъй като чувството, че са предадени е пряко свързано с усещането, че не могат да имат вяра на никого, а още повече пък на човек, когото не познават. Затова предпочитат да останат с „предателя”, надявайки се, че той ще се промени. Но хората, които изневеряват, рядко търпят метаморфози.

А какви всъщност са те?

Някои чисто и просто не ги е грижа много за половинката им. Други са егоисти и самовлюбени по природа. А трети са търсачи на силни усещания. Но всички ги движи един общ мотив – тяхното собствено удоволствие е над всичко друго. Това, което има значение за тях, е задоволяването на собствените нужди. Това не им пречи да обичат половинката си точно така, както всеки разбира любовта. Но дори след всичко казано и направено имат ли намерението и желанието да изневерят, значи поставят личните си желания над тези на човека до тях. Казано с една дума, хората, които изневеряват, са абсолютни егоисти.

А има ли шанс да се променят?

Хората могат да се променят. Стига да искат обаче. И, естествено, това зависи от характера на всеки. Повечето изневеряващи копират поведение, на което са били свидетели като тийнейджъри. Други пък са били въвлечени в сериозна връзка много рано и неизживяването на младостта всъщност ги прави и нечувствителни към кръшкането. Интересното е, че някои изневеряват просто защото могат и нямат причина да спрат да го правят. Един човек постъпва така, тъй като е недоволен от връзката си и не одобрява нещо в нея. Научавайки за случилото се, половинката прощава. Доволни от решението на нещата, настъпва фазата на „медения месец”. Но още при следващия скандал пак се стига до изневяра. С две думи, изневярата се превръща в начин за разрешаване на конфликтите във връзката ви. Страшен парадокс! Единственият начин да се разчупи този цикъл е индивидуалната или груповата терапия.

Да речем, че започвате нова връзка и научавате за тъмното минало на другия. Какво ще направите? Ами не побягвайте веднага в другата посока. Не позволявайте и на страстта да надделее над разума. Просто имайте едно наум и не се оставяйте да ви убедят със сладки приказки, че сега ще бъде различно. Дори и да се кълне, че търси сродна душа, не обвинява обстоятелствата, а признава грешките си, пак може да станете жертва на изневяра. Истина е, че много хора изневеряват, въпреки че отношенията с половинката им хич не са лоши. Ако все пак сте хлътнали по човек с такова минало, седнете и сериозно си поговорете с него. Погледнете на случките безпристрастно и ако намерите у себе си достатъчно чувства, хвърляйте се напред. И не се влияйте от миналото. Сключете нещо като сделка и спазвайте уговорките.

Лятната афера счита ли се за изневяра?

Често срещана ситуация е кръшкането далеч от дома. Всеки може да се подхлъзне. Някои смятат, че беглото флиртуване не е изневяра, а просто начин да не си самотен през летните дни. Една емоция без продължение. И така, може ли да се каже, че лятната авантюра е изневяра. Да, но... отговорът зависи от това кой какво определя за изневяра и как сте се разбрали. Така че когато лятото наближи, трябва да сформирате няколко правила какво е позволено и какво – не.

Ето едно интересно проучване в тази връзка, което ни разкрива всеобщото мнение.

Определено това е изневяра:

1. Държите си ръцете и прекарвате много време заедно.
2. Без да се замисляте, казвате "Обичам те”, ама на друг.
3. Целувките и сексът. 

Изневяра, ама на границата:

1. Държите си ръцете и сте доста време заедно, но в компания.
2. Казвате "Харесвам те”, като влагате в думите много повече от приятелско чувство. Прегръдки.
3. Споделяте наистина лични мисли и чувства, които никога не сте коментирали с половинката си. Това се нарича емоционална изневяра.
4. Говорите или сериозно обмисляте как ли ще бъде, ако правите секс.
Е, това е. Успех в объркания свят на връзките!