Сватбите по света

Зестрата е все още актуална в Танзания
Стар обичай в цяла Африка е подаряването на специални подаръци за младоженката, наречени “нгони”. Те представляват основно домакински потреби, за да може младото момиче да отиде в новия си дом с всичко, което ще и е необходимо за него.

Тук не е прието мъжете да полагат грижи за домакинството. Семейството е длъжно да се грижи за всяко свое мъжко чедо, до момента в който то не си намери съпруга. Оттук нататък тази работа се стоварва на плещите на новата му жена. На младите се предоставя нов дом, който е почти празен. Задача на младоженката е да го оборудва с всичко необходимо. Именно от тук произлиза и смисъла на “нгони”. Деня преди сватбата бъдещата булка събира в дома на родителите си всичките си роднини, приятелки и съседи, за да се сбогува с тях. Това е момента, в който те я даряват с “нгони”.

Прието е всеки да и обясни до най-малки подробности за какво точно служи неговият подарък и как може той да и бъде максимално полезен.
В страни като Танзания, например, се е съхранил и обичаят на даването на зестра. Той се възприема като компенсация за загубата на семейството на младоженката. Според изследователите обаче този обичай се е запазил най-вече по икономически причини.

В Ирландия смятали, че свраките носят щастие
През 18 и 19 век ирландците смятали, че ако се видят три свраки в сватбеното утро, младото семейство ще живее щастлив съвместен живот. На късмет е и ако слънчевите лъчи огреят булката или някой от младоженците чуе кукувица. Първият човек, който поздравява младото семейство след сватбената церемония, трябва задължително да е от мъжки пол.

Типичен за ирландската сватба остава пръстена Кладаг, кръстен на малко рибарско селце в Гетауей. Той се предава от майка на дъщеря и задължително е оформен като корона. При годеж върхът на короната се носи обърнат навътре. Ако короната на пръстена е поставен с лице навън, значи сватбената церемония е отминала.

Древно ирландско поверие гласи, че животът на младоженците ще се познава по сватбения им месец. На самото празненство бъдещото семейство пие от специални чаши традиционна ирландска леко алкохолна напитка близка до медовината. Според древни ирландски монаси тя стимулира потентността и плодовитостта.

Повечето ирландски кланове имат гайдари в рода си. Ето защо изпълнения на тези инструменти са често срещан елемент от ирландската сватба. Музикантите обикновено са облечени и в типичните за региона карирани полички.

Менюто в ирландската сватба трябва да включва задължително содени питки, осолено телешко и зеле. Тези типични лакомства обикновено се поливат обилно и с отбрано ирландско уиски и десетки литри от прословутото тъмно пиво – ейл.  

В Япония гостите пеят песни, за да поздравят младоженците
В днешно време сватбената церемония в Япония може да бъде християнска, будистка или шинтуистка. Повечето съвременни двойки не са особено религиозни и затова се случва често не християни да се женят в църква, например. Въпреки това обаче по-голямата част от японските сватбени традиции се спазват безпрекословно.

Гостите на японските сватби обикновено не присъстват на самата сватбена церемония, а на специално устроен прием след нея, наречен “кекон хироен”. За него гостите получават специална покана като трябва да потвърдят присъствието си веднага след като я получат. Прието е вместо подаръци да се дават пари на младоженците. Сумата зависи от близостта на отношенията между госта и младото семейство или е изписана на поканата. Този вид “подарък” се нарича “ошуги” и средната му стойност е около 30 000 йени (около $250) за сватба на приятел. Парите трябва да са затворени в специален плик, наречен “шуги-букуро” като името на съответния гост се изписва задължително върху него. Пликът с парите се оставя на входа на приема, а гостът отбелязва присъствието си в специална книга.

 В днешно време хората обикновено се обличат официално, когато ходят на подобни приеми. Жените в кимоно обаче са често срещана гледка на такива събития. По време на празненството булката сменя три костюма – пъстро кимоно, наречено “учикаке”, цветна рокля и специално бяло кимоно – “широмуко”. Има два вида сватбени кимона за младоженеца като изборът зависи от тоалета на булката. Те се наричат “хаори-хакама” и “тукседо”.
Стар японски обичай е всеки един от гостите да поздрави мадоженците с реч или песен. Младото семейство седи през цялото време на специален подиум, от който наблюдава поздравите си. Ролята на кумове тук играе по-възрастна двойка, която следи за реда на празненството и седи на подиума до младоженците.

В края на приема гостите получават подаръци, наречени “хикидемоно”. Те обикновено представляват сушена риба тон или захар, символи на щастие, плюс дребни сувенири.