Съжителство преди брака

Животът заедно преди сватбата изглежда като умен начин да се тества връзката. Но деленето на един апартамент може да ви поведе към олтара мотивирани от грешни причини – или тотално да ви обърне по посока на незабавна раздяла.
Забравете неумиращата любов или споделянето на надежди и мечти. Често хората имат прозаични причини, за да се решат да живеят заедно. Представете си, че вие живеете в “Цариградски комплекс”, а половинката ви в “Обеля” 2. Метро няма, билетчето вече стана левче, а такситата няма да ви возят без пари. Обичате се, искате да се виждате всеки ден, но при наличните задръствания дори и да имате кола срещите ви стават почти невъзможни. Затова един ден се грабвате с малкото багаж и евентуалните домашни любимци и заживявате заедно. Напълно е възможно след години и например едно дете, все още да смятате, че това е била стъпката, която е скрепила отношенията ви.
Решението да живеете заедно е по-добре да не идва като резултат от някаква пречка, а като сериозен подготвителен етап за предстоящ брак и създаване на прекрасно семейство. Рисковано е да вдигате сватба с човек, с когото не сте делили една баня поне няколко месеца.
Факт е, че когато решите да заживеете заедно, влизате в т.нар. сива зона. Тогава имате нещо повече от връзка, по-малко от брак, далеч от всякакви законови задължения и привилегии. Но сега е добре. Преди десетина години съжителството е било само за „морално упадналите” хора на изкуството.
Сега според интересни проучвания над 5 милиона двойки в САЩ живеят на този принцип. В България този вид „предбрачна проверка” също е популярна, но не колкото в Швеция например, където съжителството без брак е съвсем нормално за повече от половината от населението. В Гърция обаче този вид отношения не са особено на почит. Някои двойки смятат съвместното съжителство за алтернатива на брака, но те не са много. Така че с чиста съвест можем да признаем, че поне половината от двойките, които сключват брак в наши дни, са живели заедно преди това.
Съвместното съжителство преди брака не дава гаранция, че няма да има развод. Изненадващо проучване показва, че когато двойката е живяла заедно преди брака, след ритуала техният живот става по-лишен от положителни емоции и наситен с кавги и спорове.

От тези нахвърляни факти, настана объркване. Затова ви разбирам, ако изнервени попитате:

И все пак, кое е по-добре – да живеем заедно преди брака или не?

От четката за зъби до гражданския брак
Защо нещо, което изглежда толкова логично, всъщност да е пълно с капани? Много от двойките решават да се оженят, без да се замислят наистина ли го искат. Преместват се да живеят заедно, става им удобно. И след време сключването на брак им се струва съвсем логична следваща крачка. Дори връзката им да е „в рамките на приемливото”, бракът започва да им се вижда неизбежен.

Всички знаем, че има огромна, огромна разлика между това „Да живееш” с някого и „Да прекараш живота си” със същия.
Объркани от първото, ние може да се оженим за човек, за когото не сме се замисляли, че може да бъде партньор за цял живот. Хората са много по-придирчиви към човека, за когото ще се омъжат, отколкото към съквартиранта, естествено. Затова, ако ни е приятно с човека, с когото живеем, значи ли че трябва непременно да го направим половинка за цял живот?!?
Двойките могат да решат да живеят заедно поради непредвидени причини. Така и така сте заедно, вашата четка за зъби е при него, както и малко бельо и пресата за коса. Един ден се оказва, че трябва да освободите апартамента и... къде да отидете, ако не при любимия. Или двойката решава да поживее заедно, но без някакви точни планове за сватба. Все още има съмнения и недоверие или дразнещи навици, които може никога да не се махнат. Но тогава се почва натискът отвън. Роднините питат кога ще се жените, приятелите намигат и те с въпроса кога е големият ден. Това е неизбежният натиск, който дава тласък на решението за брак. Ето едно типично обяснение: „Майка ми беше много нещастна до момента, в който й казах, че с моя приятел ще се женим. Да знаете какво невероятно облекчение изпита!”.
Освен външния натиск, двойката започва да купува общи неща: голямо легло, кученце, изхвърлят двата скрина, за да сложат в спалнята голям гардероб.
И след като всекидневието на двамата се е преплело така, някои двойки могат да решат да се оженят заради чувства като вина или страх, а не по любов. Джон Джейкъбс е психиатър и автор на книгата „ Всичко, от което се нуждаеш, е любов и други лъжи за брака”. Той споделя, че много мъже, които живеят на семейни начала от години с някоя жена, здраво се колебаят дали да узаконят връзката си. И причината, поради която се колебаят, е чувството, че притежават половинката си и я приемат за даденост. Те подозират, че с напредването на възрастта една жена рядко би рискувала да прекрати връзката си и да се пусне на свободния пазар. Което е тъжен факт.
Ето една истинска история. Чарли е в момента на 44 години и живее в Ню Йорк. Той споделя, че когато е бил на 30 години, за малко да се ожени за момичето, с което е живял. Преди да станат съквартиранти, те имали 3-годишна връзка. В един момент договорът за наем на Чарли изтича и най-лесният вариант бил да заживее при приятелката си. Чарли си казал: “Опитай, може и да проработи”. И така половин година минала, когато изненадващо момичето го поставило пред дилема: “Ще се женим или марш от тук”. Той не намерил сили да си тръгне и се навил. Сгодили се. Една седмица преди датата обаче Чарли осъзнал, че ще направи грешка и отменил сватбата. Той ясно си спомня реакцията на бащата на нереализираната булка, който искрено съжалявал, че в магазините не продавали вече камшици. Когато си спомня за този период от живота си, Чарли осъзнава, че първата и най-голяма грешка било преместването при приятелката му. Изводът от тази история е, че едно решение за съвместно съжителство винаги дава надежди за развитие по посока брак. И ако не сте сигурни за себе си, не подвеждайте и другия.
Още повече, че жените почти винаги приемат тази крачка като готовност за сватба и дечица. Докато мъжът може да живее с идеята, че спестяват от наем или просто компанията е приятна. Доказателство за това положение идва от едно изследване на университет в Охайо. Резултатите показват, че съвместното съжителство почти винаги завършва с брак, когато мъжът е съгласен. Защото за дамите щом веднъж мъжът се е качил на борда, значи трябва да е готов за брак.
И оттук се получава огромно разминаване. През 2004 г. екип психолози провеждат телефонно изследване на около 1000 човека и стигат до следния извод. Мъжете, които живеят на семейни начала с половинките си, са склонни да се оженят за тях водени от причини, нямащи нищо общо с любовта. Решението да сключат брак те взимат много по-лесно, ако преди това не са живели с избранницата си. Психолози твърдят, че това е поредното проучване, което доказва „теорията за инертността”. Затова дамите трябва да са изключително внимателни и да преценят дали да заживеят с половинката си, преди да се сгодят. Защото удивително голям е броят на младите мъже, които живеейки с момиче твърдят, че все още търсят своята истинска половинка. Гадно, нали?!? Най-вече, защото те не го афишират пред същите тези момичета, разбира се. А те, милите, са убедени че пътят към брачния олтар е вече асфалтиран.

„Теорията на инертността” не е единственото обяснение за пасивността на мъжа да предложи брак на момичето, с което живее. След като поживеят заедно, отношението към брака се променя – брачните клетви вече не изглеждат толкова „свещени”. Няколко изследвания потвърждават промяната на отношението на двойката към сериозността на брака и развода, което ги прави и по-малко религиозни.
Социалните психолози и до момента спорят по един важен въпрос – доколко животът под един покрив преди брака влияе върху неговото щастие. Дали не се преувеличава влиянието на предварителния етап, където всеки си спи в собственото легло. Например ако през първите 15 години на брака годишният доход на семейството не е достатъчен, това е далеч по-основателна причина за раздяла, отколкото фактът, че двойката е живяла заедно преди брака. „Доброто материално състояние, чувството за икономическа стабилност, умението да общуваш и животът в сигурна среда – всяко от тези неща е много по-важно”.
В момента няма сигурно изследване, което да показва връзката между броя на разводите и дали той е по-висок, ако двойката е живяла заедно преди брака. „Тези хора, които избират да заживеят заедно с половинката си, явно по принцип нямат високо мнение за брака”. Така че, няма какво да обвиняваме живота под един покрив за несполучливия брак след това.
С две думи – не всеки приема идеята, че решението да заживеете с гаджето си е хазартно отношение към бъдещето ви заедно. За много двойки това може да се окаже ценен опит – дори и да няма щастлив край. Факт е, че почти половината от живеещите заедно двойки решават да се разделят, вместо да се оженят. И точно тези раздели ги спасяват от несполучлив брак и унизителните сцени при развода. Ето една примерна история: Ейми, 34-годишна дама, работеща като консултант в детска книжарница и нейната половинка Майкъл. Срещат се около 9 месеца, сгодяват се. И няколко месеца по-късно тя напуска хубавия си апартамент с изглед към плажа и контролиран наем, продава по-голямата част от мебелите си и двамата започват да живеят заедно. Какво се получава? Сватбата е била насрочена за ноември. Те заживяват заедно през август. А в началото на септември се разделят.
„Той първо ми предложи, но после промени мнението си. Животът заедно си беше една истинска проверка какъв е той на бойното поле. Образът, който си бях изградила за него, тотално се размина с това, което видях и преживях. Добре че всичко това стана преди да се оженим”.
Въпреки, че тя и семейството й загубили маса пари, когато отменили сватбата, Ейми смята, че се е спасила от много лоша съдба. Заради религиозните си убеждения тя не би могла да направи аборт или да поиска с лека ръка развод. А това би я осъдило на години трудности и компромиси.
Не знам дали сте се замисляли и за моралната страна на решението мъж и жена да заживеят под един покрив без брак. Аз не съм, защото не виждам нищо неморално в това. Но не всички са на моето мнение. Особено когато става въпрос за децата в една такава ситуация. Според някои проучвания, ако двойка имат дете, но не са женени, средата, в която расте детето им, не е толкова сигурна. Самите родители се чувстват по-незадоволени и склонността към унилост е по-голяма. Психолозите наблягат най-вече на изразеното чувства за липса на стабилност. Продължителните връзки без брак са рядкост. Повечето двойки или сключват брак, или се разделят около 5-та година. „Двойките, които живеят на семейни начала, често се чувстват несигурни за бъдещето на връзката си, което определено им тежи”.
Извод: за децата не е идеалната среда да живеят с родители, които не са женени. Емоционално или чисто практично тези деца по-трудно се справят, отколкото децата на родители, които имат брак. Опитът да се обясни защо едни деца прогресират лесно, а други не с финансовото състояние на родителите, независимо дали са женени или не, е добър, но недостатъчен. Не е ли достатъчен стресът от раждането на детето и напълно новите и огромни отговорности, че трябва да добавяме и несигурността на връзката без брак? Друг е въпросът, че идващото бебе не трябва да е причината да се решите да се вземете.
Животът на семейни начала искаме или не става все по-популярен и предпочитан. В САЩ младите все още не смятат този начин за съжителство за подходящ за разлика от Франция, Швеция и Квебек например, където бракът е на път да бъде забравен. Така и така сме тръгнали по този път, изниква следният въпрос: Как можем да се предпазим от дотук изброените подводни течения в един живот на семейни начала? Изследване на 136 двойки, направено през първите месеци от брака им, показва интересни и големи различия.
Първата група: двойки, които са живели заедно преди годежа.
Втора група: двойки, които са се събрали под един покрив чак след сватбата.
Каква е ситуацията при тях, след като официално са женени от 10 месеца?
Първата група имат повече противоречия, по-малка увереност във връзката и по-слабо чувство на отговорност в сравнение с втората изследвана група. Но бракът им изглежда почти толкова стабилен, колкото и на вторите. Освен това двойките от първата група печелят с по-добро познаване на половинката и сравнително реални очаквания към него/нея.
Но се срещат истории, които напълно отричат положителния ефект от съжителството преди брака. Не са една или две жените, които се хвърлят с ентусиазъм в такова съжителство и после с години чакат желаното предложение за брак. Ето историята на Мия, вече 39-годишна финансистка: „Когато бях на 20 години, се влюбих в мъж, за когото исках да се омъжа. Заживяхме заедно поради познатите причини – договорът му за наем изтичаше. И се почна едно чакане, месеци минаваха, а нямаше желание, камо ли предложение за брак. Скъсах с него. После прекосих страната, за да заживея с друг мъж. Но начините ни на живот бяха коренно различни и разочарована се върнах обратно. Отиваш да живееш с някого с вярата, че това е пътят за задълбочаване на връзката. За съжаление открих, че между живота на семейни начала и поемането на по-голяма отговорност към половинката няма никаква връзка”.
Извод: когато отваряш вратата за псевдо отговорност, такава и получаваш.
Никой от психолозите не се изказва против съжителството на двойките, ако те наистина нямат сериозни планове да се женят. Но решат ли да поделят една спалня, трябва да знаят едно: „Най-важното нещо за тези хора е да приемат преместването заедно като сериозно решение, важна крачка в живота. Дали и за двамата тази крачка означава едно и също. Ако единият смята, че това е отваряне на врата към брак и бебета, а другия – икономически изгодно решение, проблемите явно са вече на прага на новия дом”.
Все някой ден ще ви се наложи да вземете подобно решение. Този материал представя различните гледни точки и мнението на психолозите. За подкрепа. За всеки случай, защото си се познаваме, все казваме, че „това на мен не може да ми се случи”. В повечето случаи става точно обратното.